понякога в съчет. с частицата ти. При отговор — за изразяване на подчертано, засилено отричане на съдържанието на това изречение; къде, къде ти. — А аз кой съм? Познаваш ли ме? —Де ще те познавам, ефенди. Приказваш като нас, от агите има много да приказват по нашему. И. Йовков, СЛ,
141. — Учителят думаше да дойдеш и ти при нас. Нека се слуша по другите села, че сме дигнали и ние тук глава. —Де мога, сине. Нашето вече мина, ние вървяхме в турско. Посем сега ред е вие да поемете. А. Страшимиров, А, 595. —Добър вечер, Бачо Киро! Тъкмях рано да стигна в Горни тур-чета, ама де можеш се отърва, брате! Тук те дърпат, там те спират. Д. Марчевски, ДВ, 15. — Ами не види ли той, че тя не върви, както му е редът, па да земе да й рече.. — Нали се не запира дома — по цял ден се е на дюкяна, — де ще ти види върви ли по реда или не върви. Т. Влайков, Съч. I, 222. — Помните ли го [Ангел войвода] вие?
— Не го помним. — Де ще го помните? През турско беше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 87. // В съчет. с частицата дай глагол зная. За изразяване на неизвестност, колебание, съмнение, за означаване, че нещо не може да се знае със сигурност. — Чакай даиси взема пушката. Де да знаеш какво е. Й. Йовков, ЖС, 96. — Ти да не мислиш, че за една нощ говеждото месо ще стане сто лева килограма? — То няма да стане, ама де да знам — измънка бай Петър. Г. Караславов, Избр. съч. П, 29. Хубаво нещо е да получава човек писма. Нищо и никаква книжка, ама ха де! Де да знаеш през кои морета е минала. А. Каралийчев, ПГ, 51. В същия миг се сети, че май се бе разбъбрала повечко, отколкото трябва. Старите пчели я учеха повече да работи, по-малко да говори, особено с непознати. Де да знаеш що ти кроят. А тя... П. Бобев, ГЕ, 156.
2. В началото на възклицателни изречения, в съчет. с частицата да. За изразяване на съжаление, че нещо не е така, както е желателно да бъде. Чакай, тия дяволски книги не идат... де сега да имах една деветорка!... Ив. Вазов, Съч. VIII, 36. — Името лошо, ама селото беше добро — казва Илия. — Де да си бяхме пак там! Й. Йовков, Разк. I, 76. „Скала човек! — помисли той завистливо.
— Де да съм като него!“ П. Вежинов, НС, 207. Де само младите да слушаха старите
— по-умнни и по-опитни! Ехе! — Балкани щяхме да повдигнем и за чудо царщина щяхме да уредим. Ст. Чилингиров, ХНН, 52. Де да е, ама не е!
3. Диал. За изразяване на учудване, изненада (съкратено от от де, откъде); как. Като вървяла Тодорка, / запяла песни хаянс-ки, /.. / Де зачу Ненчо войвода / от тая сянка дебела, / от студен бистър кладенец. Нар. пес., СбНУ ХЦУ1, 19. Газили са до два млади елена, / газили са пряко нива зелена, / .. / Ала де се стар стопанин догади, / че с трънаци млада нива загради. К. Христов, Кр, 65.
ДЕ4 частица. Разг. 1. За подкана, подбуда да се извърши някакво действие; ха, хайде, а, я. — Аз камък да стисна, на прах го правя! — Де да видя! — рекъл циганинът. Елин Пелин, ПР, 161. — Удряйте. Сам съм. Що чакате? Де, убийте ме, аз съм Ивайло. Ив. Вазов, Съч. XXI, 52. — Недялко, дете мое, де ти помоли брата си да остане и да не оставя нас сиротици. Ща умра аз от грижи и тъги, ако той нас остави. Л. Кара-велов, Съч. IV, 84. — Мисли, че това не е като дреха — заран не харесва ли ти, да я мениш или преправиш... — Ами нали миела, невясто, какво не миела. Де да мислим наедно, давно я намислим. Т. Влайков, Съч. П,
16. Мене, народе, мене ти искай, / за мен глас давай, за мене викай / на власт да дода
— да виж свобода! /.. / Всичко, що мога, за теб ще сторя. / Ти воля имаш, де покажи я! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 239. „Сестро Дилянке, Дилянке, / де земи бяло бакърче, / увляз вов темни зимници, / наточи шпирта ракия!“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛЧ, 147.
2. За усилване, при подкана, подбуда, увеща-ване. — Тате, я ме виж! — .. — Виж ме де, тате! — по-настойчиво извика Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 82. „Тряба да се е изстудила, чорбаджи!“ — тъй тряба да кажеш. Кажи де..." Л. Каравелов, Съч. VII, 6. — Ела по-близо де, гледай каква си плашлива! Елин Пелин, Съч. I, 83. — Стой де, що бързаш? Ив. Вазов, Съч. XXII, 173. — Че седни де, побратиме, пий една чаша. Виното си го бива. Ст. Загорчинов, ДП, 347. • В съчет. с ха,охайде. Хайде де, дядо.. Върви, върви! Й. Йовков, Разк. I, 114. — Хайде де, теглете! — глухо издума най-сетне Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 321. — Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник..
— Да ти наредим и на тебе един такъв ке-лепир, а? — Ха де! — ококори се бай Триф-ко. Г. Караславов, Избр. съч. П, 274. — С всяка мечка можеш да се пребориш, стига да не си гълташ езика от страх! — казваше дядо му. — Ха де, ела да се бориш с тая мечка! — рече Мишо. А. Каралийчев, ТР, 8.
• В съчет. с х а — при подчертаване на подкана, с отсянка на предизвикателство. — Майчице, попитай я какво сме й направили! Защо не клъвнеш тая проклета клечка! Клъвни я — Нека опита! Ха де, слез по-долу да ме клъвнеш! — заканително извика кибритената клечка на славейчето. А. Каралийчев, ТР, 14. Дебелият човек [Новак] злъчно се засмя. — Ако ти дам две-три перпери, друго ще приказваш.. На! — и той бръкна в пазвата си, па после протегна към божека своята шепа — там наистина блестяха няколко едри нови-новенички злати-ци. — Ха де! Ст. Загорчинов, ДП, 477.
3. За поясняване, уточняване на нещо, което е известно. И показвайки звездното небе, добави: "Полунощ скоро ще превали, а вой
