650
стигало едно дърво. Ст. Младенов, БТР,
514. Но им даде [на божеците], мила мамо, / една кора питен лебец, / де седеше от цял месец. Нар. пес., Христом. ВВ И, 240. Че там си Кольо завари / триста души млади юнаци, / де си пушките пълнеха. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 25.
О Де да е. Разг. На което и да е място, безразлично къде; където и да е. Те мълчаха и мислеха за едно и също нещо. — Ами... къде ще го... заровим? — погледна го забъркан Юрталана. — Чудя се и аз... Не можем да го оставим де да е... Г. Караславов, С, 55. — Със Славея наедно лежахме там в букурещката тъмница!.. — Таквиз работи приказват ли се де да е... Ст. Дичев, ЗС II, 237-238. Де да си <е>. Разг. Много, в голямо количество и обикн. най-разнообразни, от всякакъв вид. Мой Ганко е събрал де да си пищови и пушки и,.., само с тях си играе. Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. Не му стига, дето обра селото, дето присвои де да си селско място, ами оня ден, .. , и от моя двор откъсна коджа ми ти парче. Т. Влайков, Съч. III, 204. Оттам насетне Василий потегля за къде Перник.. Тук императорът изпотрепа де да си е войска, за да превземе този важен град. Т. Шишков, ИБН, 178. Де кого <то> срещна, стигна, видя и под. Разг. Всеки, когото (срещна, стигна, видя). Али Пехливан се настърви. Като мечка стръвница обикаляше села и колиби, грабеше без мярка, биеше де кого срещнеше. К. Петканов,
X, 188. На деветата година жлъчката му преляла и почнал да коли де когото срещне. А. Дончев, ВР, 19. Де се е чуло и видяло. Нар.-поет. В реторичен въпрос. За подчертаване, че нещо не е възможно, че няма, че никъде не съществува такъв случай. — Че кой пък е говорил с царя, та знае това? — Климент, внучето ми, яловарчето... — Де се е чуло и видяло овчар с цар да говори, бе! Ст. Загорчинов, ДП, 63. „Де се е чуло, видяло, /живо с мъртво да ходи, / като Петкана с Лазаря!“ Нар. пес., Христом. ВВ П, 241. Де са й чуло и видяло /мома въйвода да бъде / на седемдесе юнака. Нар. пес., СбНУ
XXVI, 60. Де що (каквото). Разг. Всичко, което (всички, които). Конят бил най-хубавият и около него, като орли, се били струпали де що цигани и джамбази имало. Й. Йовков, Разк. I, 238. Де що има песни, все са за кръв и за юначество. Ст. Загорчинов, ДП, 132. Щом на пазара се появиха доставчиците на месо за войската, чорбаджи Тодор се облещи напреде им. Разтича се като луд по селата. Захвана да купува де каквото намери. А. Каралийчев, ТР, 193. От де на де (накъде). Разг. Защо, на какво основание, с какво право (за израз на недоумение или недоволство, обикн. във връзка с някакво твърдение или въпрос); откъде накъде.
— Ти май че си суеверен... —Да — казах аз. Т. е. — не, от де накъде... Но ти мълчи, сега не бива да приказваш... П. Вежинов, ЗНН, 117. „Защо пък всички да имат отговорност!“ — разсърди се той [кметът] на младия лекар. „Нямам право да се бъркам в хорските щуротии — който иска — да пие, който иска — да се къпе, па ще оздравяват ли, ще пукат ли, то си е тяхна работа, от де накъде и аз да съм отговорен!“... Г. Караславов, СИ, 68.
ДЕ2 съюз. I. Съотносителен (повторен при всяка част или при всяко изречение: де... де), а) Свързва еднакви части на изречение или прости изречения в едно сложно, за да се означи редуване на различни възможности; къде... къде, бе... бе, бре... бре, било... било, ту... ту. Спря се пак в родното си село. И де сам, де с чужда помощ — струпа една сламена къщурка накрай село и я огради с тръне. Ил. Волен, РК, 5. Другите жени, които се бяха подпрели на мотиките и де с любопитство, де с тревога следяха внезапната и остра разпра, също се наведоха над своите редове. Ст. Марков, ДБ, 126. Ние имахме две-три ниви, които засявахме с жито или с царевица. Ала след смъртта на баща ми де за борч, де за друго — отидоха една по една. Кр. Григоров, Н, 185. Взех да пооткрадвам от магерницата де яйчен-це, де масълце, а през постите пък налитах и на сланинка. Ст. Загорчинов, Избр. пр П1, 162-163. Неуморен в труд упорен, / тук обажда се орач; / де овчари, де жетвари, / ей а там запял косач... П. К. Яворов, Съч. I,
35. Насо го раняват в левия крак тъкмо под коляното.. Но Личо нали е брат, не го изоставил — де на гръб го носил, де по земята го влачил, отървал го. К. Георгиев, ВБ, 58. б) Свързва еднородни изречения, от които второто се противопоставя по съдържание на първото; къде. Та продаде твой-та рода зарад влашка мамалига!... — Де е рода, де е мамалига, каза Македонски с догматическа увереност. Ив. Вазов, Съч. VI, 54. Никой не можеше да си помисли, че дотам ще се помамят хората, та да си поръчат такива слаби кундури. Де е шевът да обхване и гьона, и мешина и да стегне здраво, де е да провреш през една дупка нищо и никаква клечица. Д. Немиров, Б, 75.
II. Подчинителен. Диал. 1. Въвежда подчинено изречение с функция на непряко допълнение и обикн. с отсянка на причин-ност след глаголи или изрази, изискващи непряко допълнение; че, дето. „Проклета да йе майка ми / де не йе братец родила / от сокол да ма отърве!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 151. Бог да убие, мамо, / Делка сираче, / де излъга, мамо, / три годеника — / три годеника, мамо, / три любовника. Нар. пес., СбНУ XLVI, 218.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение; че. Вишо, Вишо черноока, чула ли си или не си де са дошли аргатите. Ст. Младенов, БТР, 514.
ДЕ3 частица. 1. В началото на самостоятелни изречения, изговаряно с натъртване,
