ДВУ ЯЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. За близнак — който е произлязъл от едната от двете оплодени яйцеклетки.
ДЕ1 и (изкуствено правописно) где на-реч., нареч.-съюз, относит. местоим.-съюз.
1. Нареч. Разг. 1. В пряк въпрос — за запитване на кое място се намира нещо, извършва се, става нещо или в каква посока, към кое място е насочено действието; къде, накъде. — Де беше тия пет години и що чинеше? — попита Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 347. — Ти, младо, — обърна се той към Велико, — где остави хармониката? Й. Йовков, АМГ, 78. — Бягай, бягай! — заканваше се вятърът. — Ще те заледя.. Скорецът се озърна уплашен, усетил, че го втриса от студ и от страх. Де да се дене? П. Бобев, ГЕ, 27. „Где са твойте другари?“... Той виждал отряда любим / и очите притварял и тръпнел, но бил несломим... В. Андреев, ПП, 50. Тя трябва да избяга... Де да тръгне? /Избран е вече пътят й суров. Бл. Димитрова, Л, 97. • Разг. В съчет. с вин. от крат. лич. местоим. Сърцето ми подсказва, че тук ще я намеря. Де я? Ив. Вазов, Съч. XX, 14. — Аз ще му кажа на тоя разбойник как се прескача в людска градина... Де го, да му строша главата!... К. Калчев, ПЙЖ, 65.
— Де го писмото? — попитах. А. Каралий-чев, ПС I, 166. Дядо си дошъл у тях и завикал отдалеч: „Ей, бабо! Да знаеш какъв бакшиш ти донесох!“ — „Де го?“ — "На колата. " Т. Икономов, ЧПГ, 3. • В непряк въпрос. Гого бърза, кой знай де, / няма време да яде. Л. Станчев, СИП, 81. Човекът тръгна, без да знае де.
2. След частиците ето, хе, ей, е — за посочване мястото, където някой или нещо се намира. — Гърците пеят — казва спокойно Кузев.. — Около черквата трябва да са. Ей де светят свещите им. Й. Йовков, Разк. II,
66. Ще ги застигне: хе где свиха край скалите. К. Христов, ЧБ, 9. — Ето де се явява недоумението: Как вие знаете, че са приказвали и вършили тъй, както описвате, когато никой не е видял, ни чул, за да ви предаде после? Ив. Вазов, Съч. X, 26.
3. В конструкция с повторен глагол (ходи де ходи и под.) — за посочване, че действието се извършва на неопределено място; безразлично къде, където и да е. Право бяха предрекли някои, че ходи де ходи, лесни-чеят Дянков пак ще се върне в Каралии. Й. Йовков, ПГ, 92.
И. Нареч.-съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, което пояснява сказуемото или обстоятелственото пояснение в главното изречение; в (на, към, до и др.) което място, дето, където. Пламъкът обгърна всичко..; никой от никого помощ не чакаше и секий вървеше де очи му виждат и търсеше спасение. Ил. Блъсков, ИС, 22-23. Изпокриха се наоколо птичките, коя де свари. Елин Пелин, Съч. II, 137. Да намериш камен де осъмнеш, камен-згла-ве, търне за постеля. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 82. Надоле! / В студените бездни слезни, / където тела полуголи / се гърчат край черни стени: де опват се мишци железни / и техният удар звъни. Хр. Смирнен-ски, Съч. I, 141. Една съблазън ме опива, / зоват ме шепотно мечти — / далеч, де никой не отива, / далеч в пустинни самоти. П. К. Яворов, Съч. I, 21 .Де кого боли, там се и стиска. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 157.
2. След глаголи като виждам, разбирам, казвам, зная идр. — въвежда подчинено допълнително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; на (до, към и др.) кое място, къде. — Стойко, обади де е син ти — ти знаеш де си го скрил, — за да не пати твоята глава. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. Войниците бързо се нареждат и залягат. Но ние още не сме разбрали^ де именно се намира неприятелят. Й. Йовков, Разк. II, 138. Tue две книги разкриват сичката гнилост на турския социален живот и твърде пластически показват де лежи коренът на злото. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 361. Склони ти само да дойдеш / на Стамбул да тя заведа: / да видиш де е хубаво, / да познаеш що е охолно! П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. — Я кажи де сръбна, приятелю, па не дрънкай, ами карай, че закъсняхме. Елин Пелин, Съч.
I, 46. Тя [градината] беше толкова голяма, че и сам градинарят не знаеше де й е краят. Св. Минков, СЦ (превод), 3. • След глаголите няма (има). Керванджията няма де да се подслони. П. Тодоров, И I, 103. Тая година сипах харно житце, биля и хамбар че си изплетох, да има де зърното да понаредя. Г. Караславов, Избр. съч. П, 67. Нямаше през де другаде да минат освен през Анти-мово. Й. Йовков, ВАХ, 5.
3. Въвежда подчинено определително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; в (на) който, дето, където. Изкопават трап [Желе и Никола], де погребват мъртвото. Ил. Блъсков, ЙС, 78. Обичам те, родино мила, / за мен най-хубава си ти, / с пшеница, буйно из-класила, / с поля, де розата цъфти. Л. Станчев, ВД, 11. Пътища загубени в мъгла, / лес, като мираж, със бяла грива / и под сняг затрупани села, / де неволята не си отива. Н. Ракитин, Ст П, 69. Днес изново аз виждам тез места, / де дните ми детински са минали. К. Величков, ПССъч. П, 108.
III. Като относит. местоим. -съюз. Остар. и диал. Въвежда подчинено определително изречение, в което замества определяемата дума от главното изречение и изпълнява служба на подлог или допълнение; дето, който. Ето и Атлантический океан, де лежи между западните брегове на Европа и Африка и въсточните брегове на Америка.
С. Бобчев, ПОС (превод), 309. В това село намерих човеци, де правели къща, па им не
