2. Като същ. двуутробни, мн. Подклас бозайници с кожна торба на корема, в която родените малки завършват развитието си; торбести. Marsupialia. В земните пластове от средната и новата ера останки от двуутробни (торбести) са намерени по цялото земно кълбо. Зоол. УП кл, 125.
ДВУФАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Спец. Който има две фази, два цикъла на развитие или на действие; двуфазов. То [ядреното оръжие] може да бъде във вид на: ядрени бомби — еднофазни, двуфазни (водородни или термоядрени) и трифазни (во-дородно-уранови). Н. Иванов и др., ГО, 12.
2. Електр. За електрически апарати, машини и др. устройства — който е предназначен за включване към двете фази на променливия ток; двуфазов. Двуфазно електромо-торче.
ДВУФАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Електр. Отвл. същ. от двуфазен.
ДВУФАЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Двуфазен. Двуфазово електроразпределително табло.
ДВУХЛОРЙД м. Хим. Съединение на два атома хлор с химически елементи от втора валентност. Железен двухлорид. Магнезиев двухлорид. Калциев двухлорид.
ДВУХРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Зоол. Който има двойка хриле. Дву-хрилни главоноги.
ДВУЦВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е с два цвята; двубагрен. Униформеното облекло, което носят, с двуцветни ширити на куртките и панталоните, им придава особена живописност. Ив. Унджи-ев, BЛ, 54. Пъстри пурпурни светкавици прорязваха небето.. От тях по полето около възвишенията се движеха двуцветни сенки. К, 1963, кн. 3, 2. В онзи топъл ноемврийски ден преди девет години, когато над Меконг духаше сух североизточен мусон,.., над един малък кралски дворец,.., се развя двуцветно червено-синъо знаме. Б. Петканов, К, 6.
О Двуцветен печат. Печат. Печатане в два цвята. Двуцветна машина. Печат. Машина, която печата едновременно с два цвята.
ДВУЦЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който в устройството си има две цеви, две тръби. Стаята на хазаина,.., беше отрупана с най-различни неща.. Едната стена бе заета с карти на двете полукълба. На другата висеше двуцевна ловджийска пушка. К. Константинов, СЧЗ, 157-158. Самолетите вече докосваха върховете на дърветата и двуцевните им картечници засипваха с град от куршуми оттеглящия се към гората отред. 3. Сребров, Избр. разк., 97. На мястото, заемано от портрета на баща му, бе окачено платно в сребърна рамка със сатир, подгънал крак на една скала — свири по залез с двуцевна цафара. О. Василев, Т, 208.
ДВУЦЕВКА ж. Двуцевна пушка, използвана при лов на дивеч; ловджийска пушка, двустволка. Дядо Миро изчисти грижливо двуцевката: смаза отвътре пружините и иглите, лъсна приклада с ленено масло. Ем. Станев, ЯГ, 24. На гърба му се кръстосват до две пушки — през ляво рамо манлихера-та, през дясно рамо двуцевката — с едната варди държавата, с другата гони вълци и зайци. Й. Вълчев, РЗ, 44. Какво вълнение изпитва човек, когато тръгне, нарамил двуцевката, и пред него бърза ловджийското куче!? Г. Ралчев, ДМЖ, 49.
ДВУЦИЛЙНДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Техн. За двигател с вътрешно горене, мотор — който е с два цилиндъра. Този автомобил е с двутактов двуцилиндров мотор.
2. Разг. За машини и др. съоръжения — който има двигател с вътрешно горене с два цилиндъра. Двуцилиндров компресор. Дву-цилиндрова помпа.
ДВУЦЙФРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За число — който се състои от две цифри; двузначен. Числата от 10 до 99 са двуцифрени.
ДВУЧАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който трае, продължава два часа. Най-после измина се и областта на клековете, с които издъхва растителността, и картината, която ни се откри, богато ни възнагради за мъките на тоя съсипателен двучасов вървеж. Ив. Вазов, Съч. XV, 134. Подполковникът се готвеше да наругае, както трябва, цивилните, а след това да намери някъде в градчето мастика, докато колоната направеше предвидения от правилника двучасов престой. Д. Димов, Т, 442. Двучасово занимание. Двучасова разходка. Двучасови упражнения.
ДВУЧЕЛЮСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. За механизъм за захващане — който има форма, наподобяваща две челюсти. Пневматичен двучелюстен държател. Двучелюстен патронник.
ДВУЧЛЕН м. Мат. Алгебричен израз, представляващ сумата или разликата на два едночлена; бином. В зависимост от броя на членовете, от които е съставен един мно-гочлен, той може да бъде двучлен, тричлен и т.н. Алг. VII кл, 70.
ДВУЧЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се състои от два члена, двама души. Майка му беше вдовица, от десетина години прехранваше сама малкото двучленно семейство, като шиеше рокли и бельо на ония жени из квартала, на които парите им не стигаха, за да ходят при прочутите и скъпи шивачки. П. Вежинов, СО, 80. Двучленна комисия. Двучленен състав.
