Page:RBE Tom3.djvu/647

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Разцвеников, Избр. пр III (превод), 22. Списанието съдържа 20 печатни страници и седем двустранни грамофонни плочи. А Двустранна четка.

2. Който се осъществява, става от две страни. Според данните на В. И. Архаров и други окислението на метала трябва да се разглежда като процес на двустранна ди-фузия на окисляващите газове от повърхността на метала навътре през слоя на обгара и в обратна посока от метала навън. К. Дойчев, МП (превод), 621 .В случай на двустранен приток се поставят дренажни тръби и от двете страни на канала.

В. Фильов и др., ХК, 192.

3. Който се отнася до участието на две страни (две лица, две групи, две държави и пр.). Между двамата ни ще се сключи секретен двустранен договор в два екземпляра... — Стателов седна изведнъж и наведе глава над ухото на графа. Д. Добревски, БКН, 51. Така например според двустранното френ-ско-камбоджанско споразумение от 1946 г. на Камбоджа се предоставя ограничена вътрешна автономия. Б. Петков, К, 20. Наред с приятелските двустранни срещи се набелязват и системно организирани международни състезания по футбол. П. Стефанов, Ф, 12. Между Земята и космическия кораб беше установена двустранна радиовръзка. А Двустранна размяна на мнения. Двустранна спогодба. Двустранно съглашение. Двустранни преговори.

О Двустранен лост. Физ. Лост, който има опорна точка между приложните точки на силите, действащи върху него (между силата на действието и товара); лост от първи род, двураменен лост.

ДВУСТРАННО. Нареч. от двустранен (във 2 и 3 знач); от две страни. Нагряването се извършва двустранно.

ДВУСТРАННО СТ, -TTà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от двустранен.

ДВУСТЪПАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. 1. Двустепенен (във 2 знач.). Свръхзвуков мост. Така се нарича двустъ-палният летателен апарат.. Използувайки опита на ракетостроителите, конструкторите го проектираха от два елемента

— свръхзвуков самолет-носач и пътнически свръхзвуков планер. НТМ, 1962, кн. 4, 19. Тригерът е двустъпален усилвател на постоянен ток. Д. Мишев и др., ТТ, 126.

2. Архит. Който е изграден на две стъпала, на две равнища; двустъпен. Главният купол на сградата се издига върху двустъпален барабан. М. Бичев, НВ, 516. Двустъпална ниша.

ДВУСТЪПЕН1, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Jlumep. За стих — който се състои от две ритмически стъпки.

ДВУСТЪПЕН2, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Архит. Двустъпален (във 2 знач.).

Камбанарията е с четири широки засводе-ни двустъпни отвора от четирите страни, а отгоре с купол. Д. Цончев и др., АК, 21.

ДВУ СЪСТАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се състои от две съставки, от две части.

О Двусъставно изречение. Езикозн. Изречение, което има две главни части: подлог и сказуемо. Изречението „Аз тичам“ е двусъставно.

ДВУТАКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Двутактов.

ДВУТАКТОВ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Муз. Който трае, продължава два такта. Двутактов песенен мотив.

2. Техн. За бутален двигател с вътрешно горене — при който работният цикъл става за два хода на буталото или за едно завъртане на коляновия вал. Автомобилите „Варт-бург“ имат двутактов трицилиндров двигател.

ДВУТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. За книга, съчинение, издание — който е в два тома. Двутомен сборник. Двутомна история. Двутомен речник.

ДВУТОМНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книга, издание в два тома. Ботевото творчество е издадено в двутомник.

ДВУТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.

1. Който тежи два тона. Двутонна бомба. Двутонни подпорни греди. Двутонна подова плоча.

2. Който има вместимост два тона. Двуто-нен резервоар. Двутонен варел.

3. Който може да превозва два тона товар. Двутонна товарна кола.

ДВУТОНОВ,-а,-о, мн. -и, прил. Който е в два цвята или два нюанса на един цвят; двуцветен. Двутоново мастило се употребява в печатарството.

ДВУУСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е с форма, наподобяваща две устни. Мъртвата коприва има цветове с двуустни венчета. АДвуустна клапа.'

ДВУУСТНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Фон. За съгласен звук — който се учленява с участието на двете устни; билабиален. Съг-ласната Б е двуустнена.

ДВУУТРОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Зоол. 1. За бозайник — който е с кож-на торба на корема, в която родените малки завършват развитието си; торбест. Животинският свят на австрало-полинезийска-та област е изключително своеобразен. Тук се срещат торбестите животни, като кенгуруто, двуутробния вълк, торбестия заек, птицечовката, ехидната и др. Геогр.

VIII кл, 1965, 103. Двуутробните бозайници днес населяват Австралия и близките до нея острови.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл