водата, Момчил де, ни чака в Чуй-Петльо-во. " Ст. Загорчинов, ДП, 43. — Син ти, Бо-рето де, подписал позив за даване на амнистия. Г. Караславов, Избр. съч. П, 261. — Нещо не съм добре тая вечер, Глаушев... Пък те, четата де, може и сами да се изплъзнат некак. Д. Талев, И, 126. Бай Койо притвори очи, сякаш искаше да си припомни по-добре случката, поусмихна се и започна: — Завчера, в петък де, реших да намина към манастирската гора. За всеки случай метнах на рамо двуцевката... П. Проданов, С, 122. — Аз там, до колибата де, имам една нива. Й. Йовков, Разк. I, 26. — Ти, даскале, като идеш там, намери и наша Стайка, моята невеста де. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 179.
4. За усилване, а) При подчертаване, засилване или смекчаване категоричността на това, което се казва, съобщава. — Милено!... Чедо! — Е, ида де! — обади се високо Милена. Елин Пелин, Съч. I, 86. — Бабо, да не се [детето] задави! — И аз съм гледала деца, де! Нищо няма да му стане. К. Петканов, X, 96. —Дай ми часовника! — каза конникът..
— Няма нищо де, остави ни го за спомен! Ив. Вазов, Съч. XXV, 124. Може да не е денем тъй хубаво, тъй величествено.., но илюзията го прави сега феерическо и ний сме доволни, весели, възхитени, екзалтирани.. (Й конякът помогна малко де, недей си криви душата). Ал. Константинов, Съч. I, 256. — Ами ако е някой казан? — Хайде и ти, Василе... —Да речем де. Единиказан, пълен с лири. Как ще ги пренесем? Й. Йовков, ЖС, 94. б) След частицата добре и под. При подчертаване съгласие, потвърждение с отсянка на недоволство, раздразнение или досада. — Разреши — излиза тя оттам със светнало лице. — Разреши също аз да водя телето на закуска... — Не се казва закуска, а паша. — Добре де!... П. Незнакомов, МА, 9. — Беше ми обещал да не говорим за това. — Добре де, няма. Но позволи ми да ти кажа, че от гледище на социалната патология твоят случай не представлява никакъв интерес. Ем. Манов, БГ, 10. — За какво е дошъл той? — попита усъмнен в нещо дядо Ганчо и се извърна към гостенина, който следваше колата като сянка. — Водя го... мой човек е — отвърна сухо Тинко.
— Е, харно де — рече малко недоволен дядо Ганчо. Г. Караславов, СИ, 11. в) В съчет. с нареч. тъй, така. При подчертаване на някакъв факт, на нещо, което е безспорна истина. Ще те водя да видиш как се калят елените и ще чуваш как лаят сърните-майки. А може и малко сърне да хванем. Сега остани при дяда си. Тъй де. Нали той е сам. Ем. Станев, ПЕГ, 75. Аз, айол, не съм свикнал да стоя със скръстени ръце. Няма да получавам трудодни напразно, я! Се нещо ще помогна. Тъй де. Ив. Петров, НЛ, 55. — Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душко, пролет е вънка. Да не сме тръгнали на... — не се дои-зказа Султана и дори се поизчерви от яд за лошата дума, която дойде сама на езика й.
— Тъй де — сопна се тя сама на себе си: — Тръгнали сме за добро. Д. Талев, ПК, 170-171. г) При коригиране, поправяне на нещо, казано непосредствено преди това. — Като ни се свърши солта, ходих, молих се,.., никой не ме погледна, и роднините на тия наши общинари, и те нямат! Имат си де, ама само за тях си. Г. Караславов, ОХ П, 61. — Баснаджият ли? -..- Не, той не пише басни -..- Календарджията де — поправи се попът. Ив. Вазов, Съч. ХП, 37. Свекърва й на всеки пет минути току надникне в стаята да види „дали не трябвало нещо“. Да не би да клюкарствуваме за сина й, де. В. Райков, ПВ, 62. — Там има някой скрит в тъмното до дървото. Съвсем добре видях. Аз си отивам. Сега ще засвирят куршумите. Прибери се и ти! Имаш деца!... Тъй де... нямаш деца, ама така е думата. Прибери се! Вл. Полянов, ПП, 141. д) В съчет. с частицата уж като вмет. израз. За изтъкване, подчертаване на привидността, недействителността на това, което се съобщава. И разказваше на гостите си приказката за някаква чудна ръкавичка, която човек можел да намери по пътищата, уж де, изтървана от някого. А. Каралийчев, НЗ, 152. Нали говорих и с хората, и с кооператорите. Така и така, казвам, образувахме и ние кооперация, та съм пратен, уж де, като да видим вие как... И ми разказаха хората от край до край. Никакви съдилища. Те си са там и апелация, и касация... Ст. Даскалов, БМ, 23. — А снощи в кръчмата оня с дебелия врат, .. , каза че, уж де, царят на Чини Мачун щял да проводи на султана сто милиона войници на помощ. А. Каралийчев, ТР, 182.
5. Обикн. в съчет. с частицата е. За изразяване на несъгласие, възражение, недоволство, укор или досада. — Не отрече, като я поканих, но вкуси съвсем малко, така-е, с върха на езика. — Е, де! — Няма що да се лъжем! Елин Пелин, Съч. I, 61. Илийца изхлипа и скри лицето си в престилката.
— Е, де! — смъмри я мъжът й. Г. Караславов, Избр. съч. I, 338-339. — Тебе викам! Стой, или!... — и общинският стражар удари ръка на кобура си. — Е, де! Спрях! Сетне. Д. Калфов, СбСТ, 39. — Ще ти опустеят твоите кооперативни... Що знаеш прави, но мене не ме бъркай във вашата каша... — Е де, е де — пошегува се Здравко, като сне каскета си и го даде на петгодишното си дете. Кр. Григоров, Н, 163. —Де, не ни е лоша къщата. За нова се иска народ да живее у нея. Кр. Григоров, ПЧ, 8. • В съчет.: Де и ти. За изразяване на леко възражение, несъгласие, укор. — Тя е една престъпница! — пламна внезапно лекарят. — Нея и на бесилото да я качат, малко ще й е!... —Де и ти, докторе! — разпери сконфу
