ГАУС м. Физ. Единица от абсолютната електромагнитна система за измерване на магнитна индукция.
— Нем. от собств.
ГАУСОВ, а, -о, мн. -и. Физ. Прил. от гаус. Гаусова измерителна система.
ГАУЧО, мн. -си, ср. Пастир в Южна Америка. Гаучо е изкусен ездач, а неговият кон от местна порода .. е бърз като стрела, як и непретенциозен. Т. Димитров, У, 30. Яхнал на кон, с ласо в ръка и с наметнато през рамо пончо .. гаучо обикаля и наглежда стадата, които никога не се прибират от прерията. Л. Георгиев, А, 26. Там [в пампасите] е царството на тишината и на първобитния гаучо .., майстора на ножа и на ласото, неуморния ездач... Б. Шивачев, ПЮА, 111.
— Исп. gaucho.
ГАФ1, гафът, гафа, мн. гафове, м. Разг. Неуместна, нетактична постъпка. — Не се казвам Урумов!.. Академик Урумов не ми е чичо, а вуйчо. В залата избухна лек смях ..
— Чичо, вуйчо — все тая! — Събранието започваше с гаф — как ли щеше да свърши? П. Вежинов, НБК, 219-220. Веднъж Спас така се напи на събора в Гавазово, че направи голям гаф. Й. Попов, ББ, 57. Ганчо (троснато): — Хо-о, я го виж ти! Съсипан от мъка... Ама никак не понасям твоето лигавене. Два гафа правиш тая вечер. Кънчо: — Бог ми е свидетел. Душата ми е чужда на всякакви потайни, користни и суетни помисли. В. Нешков, П, 168.
— Фр. gaffe.
ГАФ2 междум. 1. За наподобяване на кучешки лай; джаф. Трите кученца с удоволствие дойдоха да си играят с нас .. Изведнъж се чу едно изненадващо „гаф!“ — появи се кучката. ВН, 1959, бр. 2522, 4.
2. Като същ. Излайване, джавкане. Мургаш [кучето] заръмжа и с един-два гафа запро-тестира, но веднага му заповядах и той млъкна. Н. Попфилипов, PЛ, 153.
ГАФАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг.
1. Човек, който е извършил неуместна за съответната ситуация постъпка, гаф. Сред първите гафаджии е шефът на Еврокоми-сията, който поздрави с декларация новия американски президент Джордж Буш. След малко Гор поведе в резултата. 24 часа, 2000, бр. 305, 24.
2. Човек, за когото е свойствено, характерно вършенето на неуместни постъпки, правенето на гафове.
ГАФЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. Върша, извършвам неуместна за съответната ситуация постъпка, правя гаф. Руските държавници гафят в етикета. Низ от безумни гафове на руските държавници по времето на официални банкети разкри бивш шеф на протокола в Кремъл. 24 часа, 1998, бр. 44, 23.
5 Речник на българския език, т. III
ГАЧ1, гачът, гача, мн. гачи, м. Диал. Птица лятно бърне; чакръкчийка, крече-талка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАЧ2, гачът, гача, мн. гачи, м. Диал.
1. Желязна кукичка в края на препаска, с която се привързват потури.
2. Желязо със зъбци, което се връзва отдолу на цървули, за да се ходи по хлъзгав терен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Гвакам, гакам. — Патката гаче. — Гълъбът гуче. П. Р. Славейков, ПЧ, 12.
ГАЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гача; гакане, гвакане.
ГАЩАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За птица
— който е с пера по краката. Един гащат петел разтваря големите си червени крила, почва да буха с тях, протяга шия и гърлено кукурига. А. Каралийчев, С, 296. Кокошките ровеха току-що изхвърлената смет, а един гащат петел стоеше оторе на буни-щето и гледаше строго. Ст. Даскалов, МЧ,
7. Вие отдавна вече знаете, че черната наша кокошчица беше излупила твърде хубави пиленца — едни из тях бяха герести, а други гащати. Л. Каравелов, Съч. И, 22. — Че какви качулати, гащати ерки имаш, кумице! Дай ми една за тамазлък. Ил. Блъс-ков, ПБ I, 68. Гълъби-гълъбчета с гащати краченца на стряха седят. Д. Манчев, БЕ
11,41.
2. Който е с шалвари. Героите на тези свое-го рода поеми .. или избягват във Влашко, или ги продупчи с калъч някой гащат башибозук. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 365. Дупничанки, те си ходят гащати. П. Р. Славейков, Сл, 78.
ГАЩЕНЦА само мн. 1. Умал. от гащи; гащички.
2. Детски гащи; гащички. Детенцето й е го-личко, само с едни гащенца на онова място, дето хората в далечното минало слагали смокинов лист. М. Яворски, ЕСВ, 84.
ГАЩЕРИЗОН м. 1. Работен костюм, който се състои от блуза и панталон, съшити заедно; комбинезон. Васил беше облечен в дочен гащеризон, боядисан в два цвята, лявата половина — в зелено, а дясната — е жълто. Ив. Планински, БС, 28. Трактористът, младо момче, .., с рошав перчем, с изцапан от машинно масло гащеризон, рече:
— Това, дето се чернее, двамата с моя другар сме го изорали от сутринта. Кр. Григоров, ТГ, 118. Сергей Николаевич сваля сакото, .., съблича и ризата... Дайте ми гащеризон, всички видове инструменти... Сл. Македонски, ЕЗС, 100.
2. Детска горна дреха, която се състои от панталон и блузка, съшити заедно.
