ГАЩЕРИЗОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гащеризон (във 2 знач.). Пуснати са в магазините .. детски пижамки, панталонки, га-щеризончета и камизолки. ВН, 1959, бр. 2468, 2.
ГАЩЕТА само мн. 1. Умал. от гащи.
2. Къси до над коленете панталони, предназначени за спорт, туризъм и др. На футбол-ното игрище .. младежи в бели и сини гащета стремително тичаха след топката. М. Марчевски, П, 230. Първи отряд се яви с бели гащета и червени фанелки, а втори отряд — със сини гащета и бели фанелки. Цв. Ангелов, ЧД, 145. Той застана до прозореца и дълго стоя там, .. смъкнал малко небрежно гащетата си, които му придаваха спортсменски вид. К. Калчев, СТ, 191. Тя беше по шорти, а той в бели спортни гащета със сини кантове. Г. Алексиев, РН, 38.
3. Мъжки къси долни гащи.
4. Разш. Рядко. Дамски долни гащи; пликчета. Всички в ресторанта останаха с впечатление, че в бързината бе забравила да си надене поличката и сега бе в много къси бели гащета, доста плътно прилепнали. П. Вежинов, НБК, 58.
О Бански гащета. Много къси и плътно прилепнали до тялото мъжки гащи, предназначени за плуване, слънчеви и въздушни бани. Жената с момиченцето се готвеше за слизане, а приятелят й се беше изправил до тях, вече по бански гащета, с голяма чанта провизии в ръката. Ем. Манов, БГ, 72.
ГАЩИ само мн. 1. Дол на дреха, която се обува и покрива тялото от кръста надолу. Старата задъхано добави: — Сложих ти два чифта чорапи, топли гащи, фланела. Подсушавай се, да не простинеш. X. Русев, ПС, 21. Ватирани гащи.
2. Разг. Панталони, обикн. от народно облекло, носия. Двама само въз гащите, вместо салтамарки, носеха сетрета. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118. Селяни с каскети, с кафяви фанели, груби сини гащи, вадят долу покрай линията камъни. 3. Сребров, Избр. разк., 178. Марко разпрегна кончето в двора на стария хан, където спираха коларите от селата, помогна на баба Гена да слезе, отупа сламките от вълнените си гащи. А. Каралийчев, НЗ, 77. Имат си [въстаниците] и комисарка... Жена с гащи! — кресна Тиранинът и гласът му отекна в пръстена от къщи, който ограждаше площада. Д. Фу-чеджиев, Р, 237.
3. Шалвари. Влязоха куманките със своите пъстроцветни гащи и се завиха лудо. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 165. Той носеше гащи от червена коприна, пурпурни ботуши, .., мантия с бродирани орли и скъпоценни камъни. А. Каралийчев, С, 45. Затепаха с босите си нозе / три циганки .. Въртят си гащите червени. / Разгърдили са се елечета зелени. К. Христов, ЧБ, 66. — Какво правят турците? Имат ли хабер, че напролет, ако е рекъл Господ, ще разиграваме кадъни по червени гащи? 3. Стоянов, ХБ, 87.
4. Диал. Пера по краката на гащата птица (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. Място на вада, където водата се отделя и отива в улея (Н. Геров, РБЯ).
0 Долни (бели) гащи. Гащи (в 1 знач.). Седнаха .. на праговете си, гологлави, по риза и по бели гащи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 10. Отметнах одеялото и бързо скочих .. И тримата бяхме по дълги бели гащи. К. Калчев, ДНГ, 14-15. Костадин надникна в тъмното помещение, олепено с паяжини и паспал. В дъното като призрак се мярна воденичарят — бос, по долни гащи. Ем. Станев, ИК
1 и II, 16. Шиела [габровката] ризи, долни бели гащи, пазви, презръчници, пешкири, мин-дили, покривки за маса, чаршафи, възглавници. Ив. Коларов, Е, 35. Петльови гащи. Диал. Растението лисичина. Земята се за-черня. Букнаха тревите, цъфнаха по слоговете и теменужки, и петльови гащи, и иглики. Кр. Григоров, ОНУ, 147.
> Връзвам си / вържа си сам гащите. Разг. Вземам своевременно мерки за нещо, подсигурявам се в случай на нещо. — Ама зная аз болестчицата ни. И най-голямото наше дело остава неозвучено, потулено, защото не си връзваме сами гащите... Д. Вълев, 3, 209. Дупе и гащи. Простонар. Много близки, неразделни приятели. „Е, бати Нейко, вий как се поменувате с аретликя си Фариз молла бея, вий сте с него дупе и гащи.“ М. Кънчев, В, 46. Държа таралеж в гащите си. Разг. Съгласил съм се да приема при себе си на работа, да живея или да имам обща работа с човек, който непрекъснато ми създава големи неприятности. Не е лесно да живееш с него, да държиш таралеж в гащите си. Заварвам / заваря (сварвам / сваря, хващам / хвана) по бели (долни) гащи. Разг. Заварвам, сварвам съвсем неподготвен. — Не трябваше да ги нападаме .. — Заварихме ги хората по бели гащи — хич работа ли е това? Л. Стоянов, X, 20. „Хм, хванах те по долни гащи! Пълната мобилизация, бако, беше изтеглена два дена по-напред и оня ден завърши окончателно.“ Д. Вълев, 3, 295. Здрави гащи. Разг. Кураж, смелост. Трябва ум в главата и ей това — и той подръпна с два пръста брича си. — Дънце, дънце — поясни охотно Чудото. — Трябват здрави гащи! — Трябва търпение — каза сериозно Егор-Леонид. П. Вежинов, ВР, 102-103. А бе, то да се върне веднъж Евгени, ти няма да имаш втори път здрави гащи за такива неща, ама... Н. Каралиева, ТД,
78. Не че хората не знаеха за техните бракониерства, но да бъдат заловени на самото място, за това се искаха, както се казва, здрави гащи. Ем. Робов, ХВ, 28. Кой ми сра в гащите. Диал. Грубо. Употребява се за човек, който обвинява другите за нещо ло
