2. Разш. Дъскорезница с такава машина.
— Още преди две недели получихме писмото, а тебе все те няма и няма... Какво ли не премислих, горката. Пък и не пишеш в писмото кой е запалил гатера и целият ли е изгорял. М. Марчевски, ГБ, 14. Запустели са старите гатери, / в горските пътища никнат треви; / граничарите вслушват се в вятъра, / черните кучета дигат глави. Ламар, СГ, 94.
— Нем. Gatter.
ГАТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с гатер. Гатерен трион. Гатерна фурнирна машина.
ГАТЕРЙСТ м. Работник на гатер. Гимназията се трансформира в Горски техникум .. Сега към техникума има и практически курс за гатеристи и шперплатисти.
Н. Тихолов, ДКД, 134. Гатеристът-скорос-тник не допуска машината да прави излишни обороти. РД, 1950, бр. 120, 3.
ГАТКА ж. Диал. Гатанка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАТКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. 1. Предричам, предсказвам някому какво ще му се случи през годината; гатам. И в книги, спазени от предвековни дни / белязано е тук, че хорски съдбини / жреци са гат-кали — по бяга лъкатушен / на пенния поток, или пък от подслушан / в потайна доба шум на тъмните листа. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 83.
2. Задавам и разгадавам гатанки; гатам.
3. Правя предположения, догадки; гадая. А пред това кандило / се дращи старецът и дрямка никак /до старческите му очи не се косва, / .. често / аз гаткам за какво ли пише той. Ив. Вазов, ИГП (превод), 111. гаткам се страд. гатка се безл. гаткам си възвр.
ГАТКА МИ СЕ несв., непрех. Диал. Струва ми се (Н. Геров, РБЯ).
ГАТКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Задавам и разгадавам гатанки; гаткам, гатам, гатам се.
ГАТКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гаткам и от гаткам се; гатане, гат-каница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАТКАНИЦА ж. Диал. Гаткане, гатане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАТНА. Вж. гатам.
ГАТО съюз. Диал. Когато. Кадията бил малко сляп. Той я попитал: „Ойдърке, га намерифте иманто?“ Тя рекла: 'Tamo валя град с упошки." Нар. прик., СбНУ XXXVI,
102. Знайте ли тогава... / гато в черни мрак / ний седяхме клети, колко си патихме? Ив. Вазов, БМ I, 4. — Мито ле олдаш и кардаш! Знаеш ли, Мито, повниш ли, / гато в Котлоджа одифме. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 88-89.
ГАУБИЦА ж. Воен. Вид артилерийско оръдие за стрелба със стръмна траектория. Зареваха и нашите гаубици .. Всяка минута бучеше или наш снаряд към тях, или техен цепеше небето, удряше с трясък върху земята. Г. Райчев, Избр. съч. I, 44-45. Зад кавалерията се наредиха стотина гаубици и най-после две крепостни оръдия за всеки случай. Хр. Радевски, Избр. пр Ш, 67. Мой роднина служеше по това време в Берковица, беше мерач на гаубица. И. Радичков, ББ, 170. Чуваха се далечните тътнежи от попаденията зад Драва на българските гаубици. Ив. Мартинов, ДТ, 100.
— От чеш. houfnice 'каменохвъргачка' през нем. Haubitze и рус. гаубица.
ГАУБИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Воен. Войник, който обслужва гаубица.
ГАУБИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който се отнася до гаубичар.
ГАУБИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Воен. Прил. от гаубица. Във воденицата се оказаха сандъци с гаубични снаряди, засипани с пръст и сух тор. Ем. Станев, ИК I и П, 302. Оглушителен трясък разтърсваше въздуха .. Димът се разнасяше към нас — задушаваща миризма на сяра. Това бяха 12-сантиме-трови гаубични гранати. М. Кремен, Б,
121. [Противникът] Бързо се оттегли, като при бягството си изостави на бойното поле една гаубична батарея заедно с впряговете, няколко минохвъргачки и тежки картечници. НА, 1959, бр. 3439, 3.
ГАУЛАЙТЕР м. Книж. Управител на област във Фашистка Германия. Наскоро бяха убили немския гаулайтер Хайдрих и фашистки шайки, освирепели, шареха по селото. М. Грубешлиева, ГР, 128. Чешките патриоти, които работеха в индустрията, саботираха германофашисткото производство .. Гаулайтерите скърцаха със зъби, агентите на гестапо душеха. Г. Кара-славов, Избр. съч. Ш, 194.
— Нем. Gauleiter.
ГАУПТВАХТ м. Остар. Воен. 1. Помещение за задържане на военнослужещи под арест. За запасния полковник стачката беше нещо като войнишки бунт пред лицето на врага и му бе много мъчно, че нямаше възможност да праща в гауптвахта и да разстрелва. Г. Караславов, ОХ ПГ, 238. А да почне военно поприще, от което се е бил увлякъл, [Ботьов] .. — това би значело да си тури двата крака в капана, защото още на първия ден щяха да го турят в гауптвахта. 3. Стоянов, ХБ, 13. Понеже старши-ята им така лошо се отнасял с тях, те са решили да избягат. За всеки малък прос-тъпък са биле наказвани с гауптвахт и суха храна. БД, 1909, бр. 19, 3.
2. Остар. Караулно помещение, пригодено за извеждане на караул.
— От нем. Hauptwache през рус. гауптвахта.
