селение почти двумилионно, е имал повече от 400 храма, 17 хиляди дворци. К. Величков, ПССъч. Ш, 9. Между това пруската армия настъпвала победоносно и на 19 септември [1870 г.] започнала обсада на Париж. Огромният двумилионен град попаднал в извънредно тежко положение. Ист. X кл, 116.
2. Който е на стойност два милиона лева.
— Защо Иванов не съобщи за какво е Чер-нъовият начет? Случайно ли не каза, че този двумилионен начет е за девет каруци, за пет вола и три коня и петнайсет тона жито? Ст. Марков, ДБ, 281. Двумилионен капитал.
3. Като числ. поредно. Който има пореден брой два милиона. Днес се роди двумилион-ният жител на този град. Д Двумилионни-ят автомобил е слязъл от конвейра.
ДВУМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е с два мотора, два двигателя. Двумоторен самолет. Двумоторен бомбар-дировеч.
ДВУНЕДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Двуседмичен. Двунеделно списание.
ДВУНОГ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Двукрак (в 1 и 2 знач.). Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник. Ем. Манов, БГ, 198. Негрите от Порто Прая са бедни и гладни двуноги същества. Б. Шивачев, ПЮА, 176. Двунога стълба. Двунога масичка.
2. Като същ. двуного, мн. -и, ср. Ирон. Човек; двукрако. Колко живо и убедително е оправданието за всички обреди молби за покровителство и милост от стихиите, щом като действително и съвсем нагледно от тях е зависело да бъдат или да не бъдат безсилните двуноги! О. Василев, ЖБ, 32.
ДВУОКИС м. Хим. Окис, при който един атом от даден елемент е свързан с два атома кислород. При взаимодействие на въглерода, който е главна съставна част на въглена, с кислорода се получава въглероден двуокис. Хим. VII кл, 19о5, 30. Дишането е процес, при който организмът приема кислород от външната среда и освобождава въглероден двуокис. Анат. VIII кл, 90.
ДВУОС, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Дву-осен.
ДВУОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който е с две оси за прикрепване на колела. При повечето двуосни коли двигателни колела са обикновено задните. Л. Манчев, П I, 247. Двуосните ремаркета се строят с различна товароспособност и предназначение. В. Вълев, ЕА, 15.
2. Минер. Който има две оси на симетрия. Различаваме оптично едноосни и оптично двуосни кристали. Н. Николов, М, 98. Двуосни минерали.
3. Анат. За става — който има две оси на движение. Палецът може да се отклонява и встрани. Тази става е двуосна. Анат. IX кл, 22. В зависимост от броя на осите, по които се осъществяват движенията в ставата, се различават едноосни, двуосни и многоосни стави. Ал. Гюровски., АЧ, 87.
ДВУОСТРО. Рядко. Нареч. от двуостър във 2 знач. Това събитие се отразило двуостро върху съдбата на отцепника [Пазвантоглу]. От една страна, обсадата на Видин олекнала.. От друга страна обаче, египетската експедиция на Бонапарт била онзи боен взрив на младата френска буржоазия, който така стреснал европейските монархии, че ги въвлякъл в немислими доскоро комбинации. В. Мутафчиева, КВ, 176.
ДВУОСТЪР, -тра, -тро, мн. -три, прил.
1. Който е с два остри края или с остриета от двете страни. Българските воини като един се вдигнаха и от три страни се втурнаха срещу неприятеля с копия, ласа и двуостри мечове. Д. Линков, ЗБ, 37. После напипа с треперещи пръсти двуострата си кама и видя като наяве как замахва отведнъж и пробожда клетото си сърце. С. Се-верняк, ОНК, 15. Вместо копия или лъкове те [царските телохранители] носеха къси двуостри брадви и дълги мечове. Ст. Загор-чинов, ДП, 110.
2. Прен. Който може да бъде и полезен, и вреден. Една народна книжнина през ония ранни времена била могъщо, но двуостро оръжие в ръцете на властта. В. Мутафчиева, ИКМ, 83. Разделяше ги човешката слепота и немощ, между тях беше двуострото оръжие на непросветения човешки разум и на лъжливото човешко слово, което може да служи с еднаква сила на правдата и на истината, но и на кривдата. Д. Талев, С
II, 183. Но един път вложена в нечии ръце, властта става двуостър нож. Някога султанът бе казал на майка си, че не иска мръсни пръсти да допират делото му.. А сега стана най-лошото: в мръсни ръце Селим вложи и мръсната част от своето дело. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 542-543.
ДВУПАЛАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Двупалатна система. Юрид. Организация на законодателната власт, при която парламентът е с две палати, съставени и действащи поотделно и изпълняващи различни задачи; двукамарна система.
ДВУПАРТИЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Обикн. в съчет.: Двупартийна система. Полит. Система на управление в някои страни, при която се редуват на власт две силни политически партии. В Канада съществува двупартийна система. Има две големи буржоазни партии — либералната и консервативната. Л. Мелнишки, К, 62.
