ДВУЛЙЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Двуличен човек; лицемер. Сякаш друг човек седеше сега до Методиев: свит, плах, отчаян. „Презрян двуличник!“ — помисли Методиев. М. Марчевски, П, 153. Двуличник! Докога ще бъдеш и с нас, и против нас? Докога ще бъдеш и дявол, и ангел? Ст. Даскалов, ВМ, 80. Двуличниците с две души се раждат/ и се множат като с индиго. / Те с „Браво!“ и „Осанна!“ те обграждат, / те викат и крещят: „Разпни го!“ Кр. Вълков, МОО, 225.
ДВУЛЙЧНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Проявявам двуличие; лицемеря.
— От рус.: двуличничать.
Д ВУ Л ЙЧНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от двуличнича.
ДВУЛЙЧНИЧКА ж. Двулична жена; лицемерка. Спомням си за съседката на чичо Страти Ковача — Тона от Горна Мел-на. Тя беше изпечена двуличничка. Макар никога да не се изказваше открито против нас,.., нейното лицемерие не остана скрито. Сл. Трънски, Н, 539.
ДВУЛЙЧНО. Нареч. от двуличен; лицемерно, неискрено. Самият Гюрджи Ос-ман се държел двулично: пребивавал в Одрин, откъдето направлявал вилнежа на войската си и изисквал от одринци 500 кесии грошове, уж за да се разплатял с нея, а същевременно уведомявал Портата за положението в Босна., и за растящото влияние на Пазвантоглу. В. Мутафчиева, КВ, 244.
ДВУЛЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Двуличие. Двуличността на тази политическа игра е съвършено ясна за всички.
ДВУЛЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се състои от два лъча2, линии, разклонения. В малките, средните и големите градове., може да се разработят следните видове транспортни системи:.. дву-лъчна система — когато градът има по-разширена територия и не може да бъде обслужван само с една линия. Т. Горанов и др., ПА, 313.
ДВУМАЧТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За плавателен съд — който има две мачти. Мо-жайски бил и добър корабостроител. Той построил двумачтовия кораб „Хеда“ и тримачтовия „Всадник“. Р. Радулов, ИГ, 30. Една сутрин навътре в морето, но пред устието на реката се появиха два кораба. Единият бе голям, двумачтов, другият — по-малък и само с една мачта. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 73.
ДВУМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Двуизмерен. За избягване на излишни усложнения ще правим разглежданията в равнината, т. е. в двумерното пространство. Физ. УШ кл 1980,48.
41 Речник на българския език, т. III
ДВУМЕСЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на два месеца. Двумесечно бебе.
2. Който съществува в продължение на два месеца, който трае, продължава два месеца. Ние сме в Средна Словакия.. В тая област на 29 август 1944 година словаците дигнаха въстание срещу немските поробители. Още личат следите от двумесечната бор
ба. Н. Фурнаджиев, МП, 99. В онова време юли и август бяха „ваканционни месеци“, което значеше, че не само училищата и университетът не работеха, но и Народният театър, и списанията имаха двумесечна почивка. К. Константинов, ППГ, 261. Двумесечен срок.
3. Който се отнася до период от два месеца. Двумесечен план. Двумесечна заплата. II За периодично издание — който се издава, излиза веднъж на два месеца. Двумесечно списание. Двумесечен бюлетин.
ДВУМЕСЕЧНИК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Двумесечно периодично издание.
ДВУМЕСЕЧНО. Нареч. от двумесечен; веднъж на два месеца. Когато говорим за списания, не можем да отминем с мълчание и новото библиографско списание „Българска книга“, което излиза двумесечно. Б. Шивачев, Съч. I, 104.
ДВУМЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е с две места за сядане. Шосето беше безлюдно, гладко.. Малката двуместна кола се плъзгаше, забързала, с равно, едва доловимо бучене. К. Константинов, СЧЗ, 107. Там стоеше малък двуместен кабрио-лет, запрегнат с хубав вран кон. Н. Попфи-липов, РЛ, 118.
ДВУМЕТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с размер два метра. Дебел зид, почти двуметров на височина, ограждаше двора.
А. Гуляшки, ЗР, 65. Тук за първи път видях рога на северен елен върху снега. Те бяха почти двуметрови и стряха като храст върху голата тундра. И. Радичков, НД, 141. Той нещо пообърка краката, така че когато наближи рова и трябваше да прескочи, спря се, погледна зиналата двуметрова дълбочина и се върна назад. Ст. Дичев, ЗС I, 217. На десетина крачки от „Бункерът“, в дъното на мъничка поляна, която по-рано не е съществувала, е издигнат паметник. Този паметник представлява двуметров монолит, на който има медна плоча. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 198. Двуметрова тръба. II Който има ръст два метра. Мъжът беше широкоплещест, двуметров гигант, по-светъл, със сурово изражение на лицето, като че ли малко кьосе. Др. Асенов, СВ, 20. Чиста радост е да видиш тоя двуметров българомохамеданин, строен като борика. Н. Хайтов, ПП, 138.
ДВУМИЛИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който има два милиона души. Рим, в навечерието на своето падане, с едно на
