Page:RBE Tom3.djvu/643

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ДВУПЙСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец.

1. За магнетофон — който има две писти, две полета за звукозапис. Двупистов магнетофон.

2. За звукозапис — който е направен в две ивици, на две писти чрез електромагнитни следи. Най-много е разпространен записът на половин лента или, както е прието да се казва, двупистов запис, при който дължината на лентата се използва 2 пъти. К, 1963, кн. 3, 36.

ДВУПЛАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е изграден или изобразен в два плана, две насоки. И чрез сюжетното разгръщане на своя разказ, чрез двуплановата композиция на произведението си Караславов сякаш иска да подчертае пълната непримиримост и враждебност на тия два свята. С, 1952, кн.

4, 202.

ДВУПЛАНОВО. Нареч. от двупланов. В тази повест сюжетът е разгънат дву-планово.

ДВУПЛАНОВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от двупланов. Но зад тази еле-гична еднотонност на всекидневието дълбоко в душите на хората кипи друг, напрегнат, интензивен живот. Тази двуплано-вост в пиесите на Чехов,.., се отразява не само в строежа на неговите пиеси, но и в общата им тоналност. Л. Тенев, Т, 1954, кн. 7, 8.

ДВУПЛАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Двупластов. Двупластна хартия.

2. Биол. За организми — който е изграден от два пласта клетки — вътрешен и външен. Много клетъчните животни произхождат от колониални едноклетъчни. Първият етап от по-нататъшното им развитие е появата на двупластните животни, тялото на които се състои само от два слоя — екодерма и ендодерма. Биол.

VII кл., 1982, 4. Първите многоклетъчни животни появили се в докамбрий, имали белези, близки до тези на съвременните двуп-ластни организми: гъби и мешести. Биол. IX кл (ръков.), 1981, 33.

ДВУПЛАСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се състои от два пласта, два слоя; двупластен, двуслоен, двукатен, двоен. Дву-пластова подова настилка. Двупластова гумена изолация.

ДВУПЛОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Авиац. За летателен апарат — който е с два чифта крила, разположени едни над други и образуващи две успоредни плоскости. Един двуплощен самолет извива над града. С. Северняк, ОНК, 186. От 1900 до 1903 г. братя Райт построили няколко двуплощни планера, на които поставили кормила и приспособления за управление и равновесие във въздуха. Р. Радулов, ИГ, 35.

ДВУПЛОЩНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Авиац. Самолет с два чифта крила, разположени успоредно едни над други; би-план. В 1906 г. известният конструктор на въздушни кораби Сантос Дюмон построява двуплощник (биплан) с бензинов двигател и прелита 220 метра за 21 секунди. Р. Радулов, ИГ, 37. По пътя за летището се спираме пак при фургона,.., после оглеждам дълго мократа гора и виждам как над нея се издигат малки двуплощници. Й. Радичков, НД, 103. В прашния залез на деня един двуплощник прави лупинги над панаи-рното градче. НК, 1958, бр. 39, 3.

ДВУПОЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Двуполов.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник... 1951.

ДВУПОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Биол. Който е с белезите на двата пола — мъжки и женски; хермафродитен. Цветът на сливата има тичинки и плодник. Затова той е двуполов. Бтн VI кл, 108. Метилът има сложно устроени полови жлези. В тях се образуват мъжки и женски полови клетки. Такива животни се наричат двуполови [хермафродитни]. Зоол. VII кл, 21-22.

2. Който се състои от индивиди от двата пола. Светът е трагичен, защото е двуполов и защото е съвсем безразсърдно създаден, изпълнен с изкушения, с радости и с наслади. Ем. Станев, ИК I II, 103.

ДВУПОЛОВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Биол. Биологична особеност, при която в един организъм се образуват полови клетки от двата пола; хермафродизъм.

ДВУПОЛЮСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Електр. Който има два полюса — положителен и отрицателен; биполярен. Нормалните двуполюсни контакти и щепсели са за ток 6 или 10 ампера и напрежение 250 волта. Ел XI кл, 1965, 44. Днес се използуват двуполюсни телефонни слушалки.. На двата полюса перпендикулярно на равнината на магнита са прикрепени полю-сните наставки с намотки около тях. Физ

VIII кл, 1965, 100. Двуполюсен прекъсвач. Двуполюсен превключвател.

2. Биол. Който има или е свързан с два противоположни края, с два полюса; биполярен. Съществуват нервни клетки с два израстъка, които се отделят от срещуположните полюси на тялото на клетката. В случая се отнася до така наречените бипо-лярни (двуполюсни) клетки, от които са изградени някои възли. Ал. Гюровски, АЧ, 36. Двуполюсно разделение на хромозоми-те.

О Двуполюсен модел. Полит. Съществуване на две големи и влиятелни политически сили — партии с различна обществено-политическа и икономическа ориентация, които обикновено се редуват в управлението на страната. Съществува ли европейска страна без двуполюсен модел? Той е класически за развитите демокрации. 24 часа, 2000, бр. 123, 5. Откакто ни е сполетяла демокра

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл