ДВУЕТАПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от двуетапен. Двуетап-ност на проучването.
ДВУЖЕНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. 1. Мъж, който има брачни връзки с две жени едновременно.
2. Мъж, който е сключил втори път брак; второженец.
ДBУЖÈHCTBO, мн. няма, ср. Двубрачие. Жена му, смятайки се вече за вдовица, се омъжва за Каренин. Но един изнудвач разкрива истината. Протасов и жена му са дадени на съд. Жена му — за двуженство, защото съпругът Протасов е жив, а тя няма развод. Ст. Грудев, ББ, 95-96.
ДВУЗНАЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мат. За число — който е с два знака, две цифри; двуцифрен. 99 е най-голямото двузначно число.
ДВУЗНАЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е с две значения. Двузначна дума.
2. Който има двояко значение, двояк смисъл; двусмислен. Говореше неясно, със съзнателно подбрани двузначни фрази.
ДВУЗЪБ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има в устата си два зъба; двузъбен. Тази риба от семейството на присмехулниците има в устата си едри зъби — по два на всяка челюст, които излизат навън като клюна на папагала. Чарлс Дарвин посочил, че такива риби трябва да се наричат присмехулници, двузъби и риби-папагали. НТМ, 1961, кн. 4, 12.
2. Който е с два остри края, подобни на два зъба; двузъбен. Те са [змиите] безразлични дори към пазача, който прекрачва понякога оградата им и ги подхвърля с дълга дву-зъба вила. Св. Минков, ДА, 80. Упорството и суеверието, които притискаха сърцето му като двузъба черна канара, се раз-къртиха и в душата му рукна като отприщена вода. Ст. Даскалов, ВМ, 83. Другият ездач бе по-възрастен и носеше странно облекло.. Наметката му имаше под лявото рамо голям бял кръст с двузъби върхове. В. Геновска, СГ, 7.
ДВУЗЪБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. Двузъб.
ДВУИЗМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който има две измерения; двумерен. В графиката няма естественото пространство на скулптурата.. За онзи, който посегне да изобрази заобикалящия го свят с неговата материалност и пластичност върху повърхността на двуизмерния бял лист, първата Му задача е да намери на листа една точка — своята гледна точка. Ал. Гетман и др., СБ, 351-352. Двуизмерно пространство.
ДВУКАМАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Само в съчет.: Двукамарен парламент. Юрид. Парламент с две законодателни тела — долна камара (народно събрание) и горна камара (сенат). Съгласно с конституцията, приета през 1920 г., законодателната власт принадлежала на двукамарен парламент. С. Кюпрюбашиев, И 65. Двукамарна система. Юрид. Организация на законодателната власт, при която парламентът е с две камари, съставени и действащи поотделно и изпълняващи различни задачи; двупалатна система.
ДВУКАМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е с две камери, с две отделения. Постепенно нагряване може да се осъществи също така чрез построяването на втора камера, работеща с отходящите газове от първата камера.. Тези пещи носят наименованието двукамерни. К. Дой-чев, МП (превод), 665. В първите седмици той [човешкият зародиш] наподобява развитието на водните животни.. Сърцето е двукамерно. Биол. X кл, 170. Двукамерна сушилня.
ДВУКАНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е с два канала. Телевизионните приемници, които имат отделни канали за изображението и за звуковия съпровод, се наричат двуканални. А Двука-нална шайба.
ДВУКАПЦИ мн.у ед. (рядко) двукапец м. Диал. Прозвище на част от населението на Северозападна България, което носи капа и подкапник (Т. Панчев, РБЯд).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДВУКАРБЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. За метални и неметални съединения — който съдържа два атома въглерод.
ДВУКАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Двуетажен; двукатен. Ще тръгнеш по тесния път, пътнико, нагоре в планината. Там има чудно село. В леса — двукати къщи, с каменни плочи. Л, 1965, бр. 2, 18. Никакъв лъх не пропускаха четирите затворени страни на двукатата каменна сграда — само събираха като във фуния слънчевата жар. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 486.
ДВУКАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Разг. 1. Двуетажен; двукат. Къщата не приличаше на нито една от тукашните постройки. Строил я беше той като бащината си къща в Балкана: двукатна, с чардак. П. Славински, ПЗ, 141. Улицата бе тясна, постлана с едри плочи. От двете й страни се издигаха двукатни каменни къщи с кръгли прозорчета на втория кат. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр 1П, 190. В малката двукатна сграда с ниски етажи и с малки светли прозорчета се помещава граничната застава. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 323. А до тях се издигаше двукатен болярски замък, зидан от камък, с кула на единия край. Ив. Вазов, Съч. XIV, 88. В тая стая в двукатен
