долап стояха старите икони, кандила, дългите тесни листчета на баба с имената на живи и умрели. Ив. Хаджийски, БДНН И, 16.
2. Който се състои от два пласта; двуплас-тов, двоен. Двукатните прозорци се поставят на жилищни помещения, канцеларии, .., болници и др. помещения, които се отопляват. М. Тодоров и др., ТМСС, 319. Двукатен картон. Двукатно одеяло.
ДВУКИЛОМЕТРОВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е с дължина два километра. На десетина метра от нас леко се вълнуваха от ветреца мечтаните в тази септемврийска жега води на езерото в Лозовенки. Стонът на Страхил изрази общото настроение след двукилометровия преход от гарата дотук, който трябваше да направим под палещите лъчи на слънцето. К. Кузов, ПВС, 41.
ДВУКОЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Двуколен. След тях [жените] идва млад роб, който води четири коня, впрегнати в двукола колесница. Ст. Михайлов, БС, 259. Днес на столичните улици демонстрираше един господин от Вакарел с направен от него двукол велосипед. БД, 1909, бр. 5, 2.
ДВУКОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е с две колела; двукол. Когато тежките двуколни каруци с по пет чифта едри волове запеят по баирите и разнесат бялата вар по близки и далечни чифлици и градове, Еврипидис де Паула праща да повикат Жика. М. Вълев, ПСС, 87-88. Русинът,.., страстен велосипедист, яхаше на двуколната си машина по правото и гладко шосе оттатък Враждебна. Ив. Вазов, Съч. X, 137. Двуколно ремарке. Двуколна бойна колесница.
ДВУКОЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За тръба — който е с две извивки, образуващи две колена. Най-простият манометър представлява двуколенна стъклена тръба с течност, например с вода или живак. Физ. VI кл, 54.
ДВУКОЛКА ж. Малка дървена кола на две колелета, теглена от жива сила. Младият момък докара пред портата на Глауше-ви тежка, грубо сглобена двуколка с дебели железни шини на колелата и в нея беше впрегнат дребен кон с издут корем. Д. Та-лев, ПК, 366. А равнината звъни, кипи... Всичко е младо. По шосето се носят бързи, весели двуколки. Кобилите тичат и се озъртат — спроти тях подскачат дългокраки жребчета. Н. Стефанова, РП, 24. Малко по-нататък бе спряла широка двуколка, в която бяха впрегнати два бели вола. Д. Талев, С И, 311. А по него [асфалта] се търкалят в ранната утрин малки, разкривени двуколки, теглени от кучета. Т. Генов, Избр. пр, 53. А вуйчо слезе долу и след малко изкара от хармана същата някогашна двуколка, запрегната с магаренце. Ем. Ро-бов, СбСт, 171. С леки двуколки, бутани от негри, се возеха весели двойки в дълги редици от двете страни на улицата. Ал. Бабек, МЕ, 211.
ДВУКОПЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За животно — който има по две копита на всеки крак, обхващащи съответно развитите трети и четвърти пръст; чифто-копитен. Стъпките бяха разделени на две, те имаха форма на полукръг, а това говореше, че тук са вървели двукопитни животни. Гр. Угаров, ПСЗ, 406.
2. Като същ. двукопитни, мн. Зоол. Разред бозайници с развити по две копита на всеки крак; чифтокопитни. Агйос1ас1у1а. По съвременната зоологическа класификация говедото принадлежи към класа бозайници / .. /,.., разред (група) двукопитни. Кр. Генджев и др., Ж, 4.
ДВУКОРАБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Архит. За постройка — който се състои от два кораба3 (две правоъгълни помещения, разграничени от стълбове, колони).
ДВУКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с два крака; двуног. Звярът тогава се изплаши. Отдръпна се и заследи от разстояние двукраките същества, които заслизаха на брега заедно с дузина елени. Ст. Волев, МС, 51.
2. Който има две опорни части, два крака; двуног. Човекът се извърна на двукраката стълба и без да слиза, впери очи в гостите. Л. Стоянов, Б, 39. Раздадоха ни двукраките масички от пластмаса. Ал. Гетман, ВС, 15.
3. Като същ. двукрако, мн. -и, ср. Ирон. Човек; двуного. А Панакуди стискаше порова-та мас и повтаряше на ум едно и също: "О-о-о, небе! О-о-о, гръмотевици небесни, помогнете на доброто, умното момче! Запазете го за Трипетли, ако имате мъничко милост към тези нещастни двукраки, наречени хора. Н. Хайтов, Л, 138. Толкова години Момчил гони и трепа четирикраките зверове, дошъл бе вече ред да премери сили и с двукраките. О. Василев, 33, 28.
ДВУКРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който се извършва, става два пъти или на два пъти; двоен. Ей ги, и други двама изскочиха из тъмния върбалак и минаха през бързея. Чу се леко двукратно изсвиркване. Човекът, скрит зад дървото, отвърна. Д. Марчевски, ДВ, 100-101. Те в разгара си бяха се опитали два пъти да насилят вратата и да влязат при съдията, но Пенко жан-даринът беше геройски отблъснал тоя двукратен щурм. Ив. Вазов, Съч. VII, 52. В парната турбина., потенциалната енергия на парата се превръща отначало в кинетична и след това в механична енергия.. Тук през турбината протича непрекъснат ток от пара и се извършва двукратно превръщане на енергията. Маш. IX кл, 142. Двукратно стрижене на овцете. Двукратен отказ.
