зист и мускулест (воденица). Зоол. УП кл,
100. Двуделни помпи. Двуделна черупка.
ДВУДНЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който съществува в продължение на два дена, който трае, продължава два дена. Колесницата, теглена от два впряга, напредваше бавно, тръскайки уморения от двудневния преход Константин-Асен. Ст. Загорчинов, Избр. пр, 441. След двудневно затишие хитлеристите извършиха мощно нападение срещу нашите три най-предни бункера. П. Вежинов, НС, 71. Двудневна конференция. Двудневна почивка. Двудневно сражение.
ДВУДОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Само в съчет.: Двудомно растение.
Вот. Вид растение, при което върху един индивид се развиват само мъжки цветове, а върху друг — само женски. Тя [дивата лоза] е двудомно растение. Плодовете й са дребни, синъовиолетови и кисели, винаги с 3 семки. У нас расте край Черно море, има я във Варненско и не трябва да се смесва с подивелите питомни лози. ПЗ, 1934, кн. 2,
26. Конопът, върбата, тополата и черницата са двудомни растения.
— От рус. двудомньш.
ДВУЕДЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който се характеризира с двуе-динство. Двуединна същност.
ДВУ ЕДИННО СТ, -тта, ср. Книж. Отвл. същ. от двуединен; дву единство. Тя открива с потрес собствената си двуедин-ност. Някъде там, на отвъдната страна на лунната й същност.., се таят поривите и инстинктите на мъж. Бл. Димитрова, Лав., 135.
ДВУЕДЙНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Единство на два елемента, два предмета или две лица, проявяващо се във взаимодействие и постоянна връзка между тях; двуе-динност. Двуединството на мъжа и жената.. прилича на съвременното мирно съвместно съществуване — с редуване на разбирателство и напрежение. Хр. Домозетов, ОР, 133.
ДВУЕЗИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е изказан или написан на два езика; билингвистичен. Звъннаха шейните, обкичени с весели пътници от двата бряга, гръмнаха улиците от двуезичен говор. Д. Казасов, ВП, 92. Двуезични речници на славянските езици. Двуезични надписи.
2. Който говори, ползва постоянно два езика; билингвистичен. В древността Атонският полуостров е бил населен, както съобщава Тукидид (V в. пр. н. е.), от варварски двуезични племена от смесен произход. Пр, 1952, кн. 6, 43. Двуезично население.
ДВУЕЗЙЧИЕ ср. 1. Едновременно рав-ноправно съществуване и употреба на два езика от населението на дадена географска област; билингвизъм.
2. Рядко. Познанието, владеенето на два езика и използването им в езиковата практика; билингвизъм.
ДВУЕЗЙЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Човек, който знае, който говори два езика; билингвист.
ДВУЕЛЕКТРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Електр. Който е с два електрода. Двуелектродната лампа представлява стъклен или метален балон, от който е изтеглен въздухът и са поместени два електрода — катод и анод. Ел XI кл, 1965, 124. Двуелектроден прибор.
ДВУЕЛЕКТРОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който съдържа два електрона. Стабилното двуелектронно съчетание на хелиевия атом се нарича дублет. М. Кожухаров и др., АХ, 12. Металите се характеризират с малък брой валентни електрони (1, 2,3,4). При химичните реакции те лесно отдават валентните си електрони и се превръщат в електроположителни йони със стабилен двуелектронен или осемелек-тронен външен слой. Хим. IX кл, 1965, 94.
ДВУЕТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е на два етажа; двукатен, дву-кат. Къщата на чифлика беше голяма, двуетажна с широка стряха и издаден отпред чардак,"каквито са всички стари български къщи. Й. Йовков, ЧКГ, 63-64. На тиха полянка сред гората няколко бели едноетажни постройки кокетно се гушеха под гъстите клони на дърветата, а малко настрана от тях се издигаше двуетажната вила на лесничейството със зелени капаци. М. Марчевски, ТС, 23-24. Вишо се постък-ми и се настани е стаичката на хамбара; двуетажната сграда на хамбара — отдолу обор, отгоре хамбара — беше строил той и си я своеше. Ил. Волен, МДС, 226. Тук [на пристанището] всичко му беше познато: вехтите двуетажни къщи с дюкянчетата на долния кат, будката за лимонада и закуски отдясно, пощата отляво. Ем. Ма-нов, БГ, 26.
2. Който се състои от две части, разположени една над друга. Вървеше с вдигната глава и не обръщаше никакво внимание на автомобилите, трамваите и двуетажните автобуси, които профучаваха край него. Ал. Бабек, МЕ, 100. До обзаведената по всички правила баня имаше спалня с два кревата, а в някогашната приемна сега се помещаваха три двуетажни кревата, както в спалните вагони. Г. Белев, КВА, 323-324.
ДВУЕТАПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Книж. Който става на два етапа или преминава през два етапа. Двуетапно изследване. Двуетапен развой.
ДВУЕТАПНО. Книж. Нареч. от двуетапен. Изследването ще бъде извършено двуетапно.
