ва най-долна демагогия между селските дребни стопани. Г. Георгиев, Избр. пр, 226. Назначението на тунела е било двояко: от една страна, той е бил използуван за снабдяване с вода от рова, а от друга — за таен изход. Ст. Михайлов, БС, 137. От такъв двояк удар в едно време Плужевата слаба, непривикнала на никакви вълнения природа биде сломена. Ив. Вазов, Съч. IX, 64. Двояко разрешение на въпроса. А Двояк изговор на думата.
2. Който съдържа две противоречиви качества или същини; двойствен. А погледът му [на приятеля на любимия] има двояка сила: през него едновременно те гледа отражението на любимия поглед и острата наблюдателност на чуждо мъжко око. Бл. Димитрова, ПКС, 129. Появата им предизвикваше у Гелак двояко чувство: от една страна, трогваше го усърдието .. на тези хлапета .., а от друга — дразнеше го нахлуването на хора от брега. Н. Антонов, ВОМ, 54. В сцената на дуела — едно от най-драма-тичните места в романа — отново се проявява двояката природа на героя. Лит. X кл, 16.
ДВОЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал.
1. Някогашна сребърна монета от два гроша. Що моме стрете, Стояне — /на всяко жълта жълтица; / двояк на млада невеста, / по два на кипра вдовица. К. Христов, СК, 21. „Арамии, мили бракя! / Ке ви кажем имането / свекорово, свекървино, / грошовете в кошовете, / бешлиците в шиниците, / двояците в бардаците, / дребни аспри в кесината.“ Нар. пес., СбБрМ, 338.
2. Животно, което е навършило две години (Н. Геров, РБЯ I).
ДВОЯКО нареч. 1. По два начина; двойно. — Видяхте ли се? .. Петко кимна неопределено с глава, което можеше да се разбере двояко. Ст. Даскалов, СЛ, 319. Панаре-тов и Брадилов — е същото нещо. Това е едно славянско име, което се произнася двояко. Ив. Вазов, Съч. XXV, 178. Явленията ся тълкуват и доказват двояко: с наблюдение и с опит. И. Груев, Ф (превод), 2.
2. Остар. Два пъти повече; двойно. Като с нетърпение, обаче, чакахме го да си дойде за възкресение Христово, та двояко да се радваме всички приятели и роднини негови, мина се и Великден и пак него го няма. К. Шапкарев, МЖБМ, 33.
ДВОЯКОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Качество на двояк. При употребата на антибиотиците като лечебно средство трябва винаги да се има предвид възможната двоя-кост на действието върху организма на болния.
2. Остар. Двоумение. Фуке .. плуваше помежду мисълта да побегне в Италия или да се затвори в Бел-Ил. В тази двоякост той тръгна за Нант. Б. Горанов, ЖСГ, (превод), 58.
ДВОЯНКА1 ж. Български народен духов музикален инструмент за солово свирене, представляващ права двуцевна дървена свирка с правоъгълна форма; двойна пищялка. Но в тоя миг отдолу .. се надигна песен. Към нея се сплетоха трепетни звуци от кавали и двоянки. Ст. Дичев, ЗС П, 15. И добре, че не сте от окръга, защото тоя Петров неразбран човек излезе, не ми дава да свиря на двоянка, не било модерно сега по фестивалите да се свири на двоянки. Д. Бегунов, ГВВ, 54. Като глас на невидимо птиче се извива мелодията на двоянката и това ти стига да разбереш, че си попаднал в шоплука. 3. Геронтиев, Б, 15.
— Друга (диал.) форма: дзвоянка.
ДВОЯНКА2 ж. Диал. 1. Двурога вила.
2. Прът, разцепен на две за обръч.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДВУ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има или се състои от два предмета, две неща или от две еднородни части, напр.: двулампов, двукла-сен, двуезичие, двувековен, двуверски, двуетажен, двукрак и др.
ДВУАЗОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хим. Който има в състава си два атома азот. Двуазотният петоокис е окисът, в който азотът е от най-висша валент-ност. А Двуазотният окис (райски газ) е безцветен газ, който се употребява в медицината като упойка.
ДВУАКТЕН , -тна, -тно, мн. -тни, прил. За сценично произведение — който се състои от два акта, от две действия. Начало на сатирикополитическата комедия у нас слага Хр. Ботев със своите остри, сатири-чески диалози, едноактни и двуактни комедии, които имат характер на сатири-пам-флети. П. Пенев, Т, кн. 4, 12. По-високо от тия две комедии [„Михалаки чорбаджи“ и „Вестникар ли?“], па и от някои и от драмите му [на Вазов] стои двуактната комедия „Службогонци“. Б. Ангелов, ЛС, 280. Точно преди 100 години парижкото музи-кално общество бе изненадано от премиерата на една музикална комедия .. Това бе двуактната буфонерия „Дъщерята на полка“. БНТ, 1940, бр. 201, 4.
О Двуактно престъпление. Юрид. Престъпление, което обхваща две деяния, всяко от които поотделно не е престъпно, но извършени в съчетание едно с друго, получават престъпен характер.
ДВУАТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Хим. Който се състои от два атома. Двуатомен радикал. Двуатомна молекула.
ДВУБАГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Двуцветен. Двубагрен флаг.
ДВУБОЖИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Вяра в съществуването на две божествени начала; религиозен дуализъм.
