клатеше главата и не щеше му са да повярва. Брат му, като видя, че той са двоуми, рече: върви подире ми. У, 1870, бр. 4, 59.
2. Остар. Съмнявам се. Молим най-убеди-телно сички наши родолюбиви българе, .., да ни насърчат в тоя случай със своите спомоществования, без да са двоумят някак, че вестникът ще престане. НБ, 1876, бр. 1, притурка. Суеверните тласкаланци вече не са двоумяха в истинността на това уверение. П. Кисимов, ОА П (превод), 77.
3. Остар. Чудя се, учудвам се на нещо. Но баща му барем само себе си уби, а да видим това дяволско семе, тази ехидна рожба, колко ще майки да разплаче и как ще той най-сетне, без милост, и децата си да убие! Хей, читателю, недей са чуди, недей са двоуми на това, недей да мислиш, че уголемявам работата: пиянство е туй, не е шега. Ил. Блъсков, ПБ I, 82. Войводата Ботъов се намирал по Витоша планина .. Ние са двоумим на това известие. НБ, 1876, бр. 25, 100.
ДВОЯ, -йш, мин. св. двойх, прич. мин. св. деят. двоял, -а, -о, мн. двоели, несв., прех.
1. Разделям на две части; раздвоявам. Към нас вървеше бързо [ангел] и пред себе/с ръка двоеше гъстите тъми. К. Величков, Ад (превод), 93. Двоя конците, за да стигнат за цялата бродерия.
2. Прен. Довеждам до състояние на раздвоение, двоумение, колебание; раздвоявам. Но княгиня София вървеше като в сън. Нова безпокойна мисъл двоеше душата й. Ст. За-горчинов, ЛСС, 03.
3. Диал. Ръзлъчвам, отлъчвам, отделям, разделям. Двоим козите от овцете. Н. Геров, РБЯ 1,281.
4. Диал. Правя нещо да стане двойно; удвоявам. Двоя прежда. Н. Геров, РБЯ I, 281. // За очи — виждам нещата двойни; удвоявам. Очите ми двоят. Н. Геров, РБЯ I, 281. двоя се страд. Душата му се двоеше ту от възхита, ту от страх и невяра към княза. М. Смилова, ДСВ, 14.
ДВОЯ СЕ несв., непрех. 1. Разделям се, ставам на две части; раздвоявам се. Той [деспо-тът] държал в ръце .. страшна жертва. И когато стройни пламъци се извили на кладата сред мрака, две корави ръце се протегнали и — раздвоили се пламъците .. А двоили се дълго пламъците над кладата и треперлив гласец летял из тъмите. А. Страшимиров, А, 210. Тъканта не е качествена, тъй като нишките й се двоят много лесно.
2. Прен. Стигам до състояние на раздвое-ност, двоумение, колебание; двоумя се, колебая се. Мисълта ми се стори нова, та се позарадвах, но тутакси усетих как у мене отново се пробужда критикът-съдник .. Ето го — пак се двои, мръщи се, мърмори.
О. Василев, ЖБ, 220-221. А и той [князът] се двои, търси. Иначе защо идва при нас, селяните? М. Смилова, ДСВ, 149. И след много размишления, след като ся двои за много време, между един план и друг, .., реши най-после да ся представи на самаго Дионисия. Пч, 1871, кн. 6, 92-93. Но като стигна в Париж, двоеше ся надълго и съмняваше ся дали тряба да види първо най-добрия свой и най-отколешния на майка му приятел, поляка Тронский. П. Р. Славейков, ОЛ, (превод), 74. • Двоеше се съзнанието и без да ща, хващах се в мислите на покойния отец Лука. Ем. Станев, А, 105.
3. Изглеждам, виждам се двоен. Аз имам повече сили от него, макар че ми се вие свят и нещата пред мене се двоят. Л. Стоянов, X, 82. Пред мокрите й очи листата се двояха, изглеждаха много, сякаш валеше дъжд от красиви, бакъреночервени цветя. Ив. Венков, ХКН, 62. В полутъмната соба оставаме само двама. Лицето на mamo започва да се двои, да се разлива. Дали отново няма да изпадна в безсъзнание? М. Гръбчева, ВИН, 509.
4. Остар. Съмнявам се. Видиш ли къщата му стегната, чиста, уредена и всичко на мястото си, то не трябува да ся двоиш, че тоя селянин е харен къщник. Лет., 1871, 231. Днес едва ще има някой да ся двои в това, че no-умният и по-ученият орач, или работник, или занаятчия, в работата си повече прокопсува от глупав и безкнижен простак. Й. Груев, Лет., 1873, 222.
5. Остар. Чудя се. Изненадейно около деся-тий час привечер Колумб съзрял отдалеко да ся свети огън .. Додето ся двоил дали наистина доближават до суша, ето че на-веднаж ся изревало из единий кораб вест, че ся явило бряг. Лет., 1873, 126. И така никак недейте ся двои за това, че като ся смесят седемте бои на дъгата, излиза бяла боя. Лет., 1871, 102.
6. Остар. и диал. Деля се, отделям се, страня от някого или нещо. — Биля и носа навън не си показва, откак се върна от затвора ..
— Ех, то се знае, понякога ходи на църква, но в кръчма не влиза и се двои от гяурския еснаф. А. Христофоров, А, 321. Добрен, като верен другар, не се двоеше никоги от него. Е Мутева, БРЦ (превод), 95.
ДВОЯВАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. Остар. и диал. Двоя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДВОЯК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който става или се проявява в две форми, по два начина; двоен. Същността на поетическия талант собствено и състои в съчетанието, обладанието на тази двояка способност за възприемането на хубавото и възпроизвеждането му в прекрасен образ. Ив. Вазов, Съч. XIII, 66. С това прехвалено намаление на данъците народната партия постигаше двояка цел: от една страна тя с нищо не накърняваше интересите на селските кръчмари и лихвари, а от друга страна — създаде се възможност да разви
