ДВОРЯНИН, мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. Държавното управление [в Русия] се характеризирало с неограничената власт на царя. В политическия и икономическия живот господствували помешчиците и дворя-ните. Ист. VIII кл, 29. Богатите търговци венециански били дворяни (аристократи) и имали голяма власт. Г. Иошев, КВИ (превод), 218.
— Рус. дворянин.
ДВОРЯНКА ж. Истор. Жена, която принадлежи към дворянството.
ДВОРЯНСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от дворянин и от дворянство. Земите на селяните били включени в дворянски-те имения, а селата постепенно запустявали. Ист. VIII кл, 8. В няколко дворянски къщи ставаха приеми, на които се говореше за литература и музика... С. Северняк, ВСД, 172. Дворянско съсловие. Дворянско имение. Дворянско звание.
ДВОРЯНСТВО, мн. няма, ср. Истор. В някои европейски страни (Русия, Англия, Прусия, Полша и др. ) — привилегировано съсловие, част от господствуващата феодална класа, което и при капитализма в отделни страни запазва съсловните си привилегии. Кралят управлявал в интерес на привилегированите съсловия — висшето духовенство и дворянство, които наброявали общо около 270 хиляди души. Ист. VIII кл, 40. Като наследници на древното московско дворянство купците пазят строго преданията и вехтите обичаи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 142.
ДВОУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. Остар. Който се двоуми, колебае; колеблив.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДВОУМЕНЕ, ср. Отгл. същ. от двоумя се; двоумение, колебание. — Това е, каки, — продължи тя след късичко двоумене. Т. Влайков, Съч. П, 275. Еленка (след малко мълчене и двоумене): — Чичо, аз не знам, нито съм пък мислила за момъка, като гла-вното ми желание досега е било да са уча. Т. Шишков, ГМ, 60.
ДВОУМЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на нерешителност, раздвоеност при избор от две или повече възможности; двоумене, колебание. Най-напред с много двоумение, с много вътрешна борба, той реши да се обърне към щедростта на приятели. Ив. Вазов, Съч. XI, 89. Бае Васил ме гледаше с двоумение. Не знаеше какво да ми каже. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 43. Чу се отново кашлицата му, но сам той [дядо Вълко] не се явяваше, като че някакво двоумение го спираше... Л. Стоянов, Б, 174-175. Тъй скитник закъснял в гората по безпътни / превали лута се в дълбокий нощен мрак, / ту в двоумение запре, ту тръгне пак / и взира се дано нанейде забележи / у пътни знаци. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 66.
2. Остар. Съмнение. Иванов бързо реши, че сега е моментът да сложи край на двоумението, което Мечкарски още проявяваше към писменото донесение на Тодор Баев за фалшивата разписка на Станкул. Ст. Марков, ДБ, 269. За здравия разум mue свети и незиблеми истини одавна вече са доказани и приемени за аксиоми, а за сакатите мозъци mue и досега служат за предмет на двоумения. Хр. Ботев, Съч. 1929, 164.
ДВОУМИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Двоумение (в 1 знач.). Може да ся случи някога да та смущават двоумия во времято, когато най-вече залягаш да придобиеш по-основни убеждения на мъжеската възраст. А. Кръс-тевич, ВПЖ (превод), 15. — Затуй трябва да ми се закълне В. Величество, че ще направи каквото поища, без да гледа ище ли го туй или не вашият министър .. — Ще видим — рече царят с двоумие. Н. Михайлов-ски, ПА (превод), 156.
ДВОУМИЦА, мн. няма, ж. Остар. Двоумение, колебание. Но от преминали данни по таке из и случаи можем да заключим без двоумица, че нашите православни противници от Фенер скоро ще са разкаят за несмислената си постъпка (проглашението на схизмата) към благочестивейшия наш народ. Т. Шишков, ИБН, 319-320. Тези негови думи най-напред във войската породиха една двоумица, която сетне изчезна с избирането на Доляна и със смъртта на Тихомира. Т. Шишков, ИБН, 192.
ДВОУМЯ, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. св. деят. двоумял, -а, -о, мн. двоум5ли, несв.; непрех. Остар. Съмнявам се. Не двоумя, че любовта към ближния е най-изрядно при-ношение към Бога. К. Кесаров, ЧНУ, 28.
Прежде (напред) съм двоумил, обаче сега известно знам защо е порфирска Омирова-та смърт.„ Й. Стоянович, ДСС (превод),
43.
ДВОУМЯ СЕ несв., непрех. 1. Намирам се в състояние на раздвоеност, колебание, двоумение, размислям, чудя се дали да постъпя по един или по друг начин; колебая се. Аз ще направя такава къща, че да си глътнат езиците и Дочоолу, и Савата!... Един приятел ми предлага да я издигна в Разград, но аз все още се двоумя. Предпочитам тук. К. Калчев, ПИЖ, 97. «Сигурно си има изгор-ник» — реши той, с него е имала обяснение, вероятно се е разочаровала от мене или просто се двоуми кого да предпочете“... Г. Караславов, ОХ IV, 400. Ходеше винаги навъсен, говореше само когато го заговаряха и думите излизаха някак мъчно от устата му. Дълго ги търсеше, а после, когато те все пак биваха откривани — двоумеше се дали да ги изговори или само да вдигне рамене. А. Гуляшки, МТС, 51-52. Но Кольо си
