веднъж му каза: „Голяма дарба е да може человек да говори добре.“ ИЗ 1877, 1881, 254.
ДВОРНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книж. Пазач на къща; вратар. Предвождан от мълчаливия дворник, Левски избиколи бялата сграда на посолството и стигна градината. Ст. Дичев, ЗС П,
513. Радомир се отби в дома на стария Мостич да предаде повелята на Войдан: .. След това като развигор се втурна в дома си. Недочакал дворникът да поеме поводите, скочи от коня и полетя към втория кат, като прескачаше по три стъпала. М. Смилова, ДСВ, 64.
— Рус. дворник.
ДВОРНИКЗ, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Годежар, годежник, сватовник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДВОРНИЦА ж. Диал. Годежарка, годе-жница, сватовница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДВОРСКИ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от двор1 (в 1 знач.); дворен. Коста Апостолов .. упорито поправяше изтърбушения от снеговете дворски плет, който заграждаше голямата му, неизмазана отвън къща. Б. Априлов, СбСт, 193. Дюкянът им беше на дворски ъгъл. Отпред имаше градинка. Г. Райчев, ЗК, 226. Голямата дворска порта край кръчмата се отвори полека. Елин Пелин, Съч. Ш, 33. Той разбуди дворското куче, заспало извътре до вратнята. Ив. Вазов, Съч. XXII, 17. По улицата почнаха да се мяркат домашни птици, нечие сиво магаре дремеше омърлушено под сянката на дворските смокини. П. Вежинов, ДБ, 11.
ДВОРСКИ2, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от двор2; дворцов. Па най-сетне българският цар, като видя, че не ще може вече да ся противи повече на голямата сила Баязидо-ва, побягна нощем из Търново, заедно с дворските си хора и със съкровищата си в Средец. Д. Войников, КБЦ, 181. И преди да остави бала, .., заповяда на сичките дворски чиновници да дойдат утре в палата му и прати известие и на министрите си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 428.
ДВОРЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обслужва двореца, работи за монарха и неговите приближени; придворен. На 13 февруари Галилей е вече убеден в реалността на своите открития и съобщава на дворцовия секретар на Тоскана .. своето решение да назове четирите планети „космически“ или „медически“ звезди в чест на Козимо II Медичи. М. Калинков, ГГ, 42. Нашият господар пусна синовете на цар Петра да се върнат в Българско, като устрои работата тъй, че уж са успели да избягат с помощта на някои дворцови хора. А. Дончев, СВС, 55. — Дори предателствата ще бъдат обсъждани с мене! А самото дворцово разузнаване... Той [адютантът] спря и припали усмихнат нова цигара. — Вие не подозирате колко сте помогнали! Г. Стоев, 3, 121. "Князът много се боеше от г. Караве-лова ", разказва един от тогавашните дворцови чиновници. Г. Радев, ССБ I, 206.
2. Който е характерен за монарха и неговите приближени; придворен. Император Хи-рохито .. говореше винаги на архаичния дворцов език. Диал. 1990, бр. 7, 11. Падишахът му оказвал [на Богориди] милост след милост, дори в нарушение на вековния турски дворцов етикет, което дразнело фанатичните мюсюлмани около трона. Т. Жечев, БВ, 35. Валията притежаваше всички качества на стар, дългогодишен служител, минал през мрежите на дворцовите интриги и ласкателства. Д. Спространов, С, 103.
3. За сгради, паркове и под. — който представлява част от дворец, палат, който принадлежи на дворец. Червен и светлорозов пясъчник, бял и жълтеникав камък са облекли внушителните дворцови сгради. Т. Кюранов, АП, 14. Аарон тръгна замаян след хората. Като насън той видя разкъртени плочи — това беше подът на дворцовата църква. А. Дончев, СВС, 752. По стълба от стъкло, под разкошни полилеи, .., ние обходихме големите дворцови салони, отрупани със съкровища. А. Каралийчев, С, 47. С тази жалка, плаха усмивка той слезе пред вратата на дворцовия парк и погледна към двореца някак боязливо. Д. Ангелов, ЖС, 583.
ДВОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от двор (в 1 знач.); дворец. Евгени с мъка намери къщичката на стария работник, влезе в дворчето и почука леко на вратата, както бяха се уговорили. Д. Ангелов, ЖС, 481. В едно малко глухо градче, .., с бели старо-временни къщички, скрити като кутийки във високо оградени мънички дворчета, .., живееше една вдовица на име Смарайда. Елин Пелин, Съч. IV, 65. Ние .. сме расли и живели в села и градчета, на които всяка къща има свое дворче и градинка, с няколко сенчести овошки. Ив. Вазов, Съч. XVI, 171.
ДВОРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Уговарям, придумвам някои, които са сърдити, да се сдобрят; сдобрявам.
2. Помагам да се сгодят момък и мома, придумвам млади да се вземат; сватосвам. дворя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДВОРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Диал. Живея някъде; обитавам. Самодиви, самовили / и вие лоши юди, / и вие бели ру-салии, / сиви шарени змейове! / Ако тук сте седели, / ако тук сте дворйли, съг си беже-те пусто горо, / пусто горо тилилейско! Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 88.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
