щино дворе. / И всички тя в гроба без време отвлече. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. Моме спиет стреди дворе — / стреди дворе под лозата. К. Христов, СК, 26.
ДВОРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от двор1 (в 1 знач.); дворски. Казакът се огледа учуден. В това време дворната вратичка се отвори. Влезе слабо, жълтеникаво момче с дълги, руси коси. Г. Караславов, СИ, 120. Старо Търново сякаш се бе надвесило над Янтра и оглеждаше в мудните й води своите боядисани с най-различни цветове къщи и дворни огради. Г. Дръндаров, ВЗ, 12. Бъчварят изсъска на котката и без да обръща внимание на врявата, накладе огън на дворното огнище. Ем. Станев, ИК I и II, 171. В реставрираните готически кули на храмовете, в бронзовите и железни решетки на прозорците, в спотаеното ехо на тесните площади и в матовите стъкла на дворните фенери имаше не само много история. Имаше и любов. С. Северняк, В СД,
25. Прибираха се в здрач, пресрещани всякога далече в полето от техните едри дворни кучета — тези най-мили приятели на всички селски деца по света. Г. Русафов, ИТБД, 48. Дворна чешма.
О Дворно място. Недвижим имот в района на населено място, представляващ непарце-лирана земна площ; дворище. Светът на „Никотиана“ загиваше, а генералният й директор сякаш не осъзнаваше още това и се пазареше .. за дворно място от стотина квадратни метра. Д. Димов, Т, 526.
ДВОРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни. Остар. Книж. Прил. от двор*; дворцов, придворен. Люли, дворният музикален автор на Лудо-вика XIV, му беше поискал текст за една опера и той [Лафонтен] се залови да работи. Ч, 1875, кн. 13, 605.
ДВОРЕЦ, мн. -рци, след числ. -реца, м. Рядко. Умал. от двор1 (в 1 знач.); дворче. Сняг дръвя засипал в моя дворец. / Но в душата — пролет. Аз мечтая... Ив. Вазов, Съч. ХХУП1, 196.
ДВОРЕЦ, мн. -рцй, след числ. -реца, м.
1. Жилището на монарх, владетел или държавен глава; палат. Царят прие делегацията в червения салон на двореца. Д. Ангелов, ЖС, 204. Царицата налагаше големи данъци на хората; тя вземаше от всекиго половината от печалбите му. Живееше в голям разкош, издигаше високи дворци и на покривите им садеше градини, където даваше всяка нощ угощения на своите приятели.
Н. Райнов, КЦ, 28-29. Цариград извън откъм морето има великолепен изглед .. От сараите най-хубав, е султановият дворец на Долма-багче. Й. Груев, УЗ, 67. Зимен дворец. Летен дворец. Президентски дворец. II Разш. Голяма и красива сграда — жилище на царедворец, аристократ и под. Той [Яш] е един отворен град, .., забележват са някои твърде хубави дворци на бояри. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.
2. Монархът и неговите приближени; двор2. Цанков мотивираше своето поведение спрямо двореца с английските парламентарни традиции. С. Радев, ССБ I, 433. Говореше той за народовластие, за едно управление при точно спазване на Конституцията, .., което да има предвид интересите на трудещите се маси и което да не бъде насочвано по волята и по угодата на двореца. Т. Влайков, Съч. 1П, 296. Церемониите, които дворецът въвежда, по сложност съперничат на византийските дворцови церемонии, а по разточителство — надминават тия на татарските ханове. Ас. Зла-таров, Избр. съч. II, 50.
3. С несъгл. опред. Голяма и красива сграда за обществени цели. — Бихте ли ми казали къде се намира Дворецът на младоженците? .. И той ми обясни живо и изчерпателно как да стигна до новия дом за бракосъчетания. Л. Станев, ПХ, 82. Градът поле-ка-лека се напълни с мечки — бронзови, мраморни, циментови. Пред Държавен контрол — мечка, .., мечка реши мечето си пред Двореца на услугите. Д. Бегунов, ЧД, 59. В Двореца на културата се проведоха срещи с поетите и писателите.
ДВОРИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Увел. от двор1 (в 1 знач.). — Хубава, красива гледка дава зимата навън — подзех аз след кратко взиране към пространното дворище. Н. Поп-филипов, РЛ, 61. После го заведе, та му показа дворището им .. Той се напъва да познае нещо от тоя двор, дето някога е кипял животът. Ив. Вазов, Съч. XXV, 8. В това запустяло дворище растеше буйна трева. Г. Караславов, ОХ II, 10.
2. Недвижим имот в района на населено място, представляващ непарцелирана земна площ; дворно място. В населените места недвижимите имоти, които са с неправилни контури, не са още измервани и не са трансформирани в парцели с правилни геометрични очертания, носят още името дворища. Вл. Станоев и др., Г, 181.
3. Диал. Място, дето е бил двор (Н. Геров, РБЯ).
ДВОРИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до дворище. Цялото дворищно пространство използуват за открит склад. А Дворищният парцел е засят с цветя. А Дворищна регулация.
ДВОРКЙНЯ ж. Диал. Мома, прислужница в господарска къща. Крал Будин седи на чардак / и от чардаци викаше: / — Мом-кини, мои дворкини, / .. / да извадите пчени-ца, / да нараните гълъбе / и тия редом пауни. Нар. пес., СбАИ, 150-151.
ДВОРНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Дворцов човек; придворен. Фран-цузкият цар .. много ся въздържаше да не говори безместно. Един от дворниците му
