ДВУБОЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, което вярва в съществуването на две божествени начала. Изпълваха го скверни помисли, каквито бе чел в апок-рифни писания на богомили и двубожници, и той се питаше — де е истината и как я разпознават хората? П. Константинов, ПИГ, 25.
ДВУБОЙ, -оят, -оя, мн. -ой, след числ. -оя, м. 1. Борба, сражение, битка между двама противника. Грохотът на събитията [1923 г.] наближаваше. Народните врагове си точеха ножовете, партийните работници се готвеха за историческия двубой, напрежението растеше с часове. А. Кара-лийчев, С, 203. Прочее, между турската власт и революционното съзаклятие се почваше явен двубой. П. К. Яворов, Съч. II, 208. Един ден Атлант .. започнал двубой с боговете в името на правдата, която титаните никога не премълчават. Зевс сипел над него дъжд от огнени мълнии, догдето го омаломощил. Н. Стефанова, РП, 88.
2. Борба за спечелване на първенство обикн. в някаква спортна дисциплина, игра и др.; състезание. През седмицата на детската книга и песен се уреждат обсъждания на книги, литературни двубои, рецитали, надпявания. А В XIV кръг на републиканското футболно първенство двубоят между ЦДНА и 11Левски" се разви в полза на армейците. А Атлетически двубой. • Обр. Алтайските планини стоят строги и мълчаливи, студени и безпристрастни в тоя двубой между водата и камъка. И. Радичков, НД, 241. По небето препускаха тъмни облаци, събираха се на двубой, който скоро започна. Л. Стоянов, Б, 139-140.
3. Остар. Дуел. А дуелът беше на девет часа назначен .. При всичко това из пътя към Гюргево той мислеше само за Драга и не можеше да си съсредоточи мислите за двубоя. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 86. И защото оня го дразнеше с мълчанието и отмере-ността си, та сякаш мълком се присмиваше на Елемаговата буйност, Елемаг го намрази толкова, че открито почна да се заканя да го извика на двубой и да го убие.
А. Дончев, СВС, 160.
О Словесен двубой. Книж. Оживен разговор, при който се защищават противоположни мнения; спор. Пиесата на Бернард Шоу "Занятията на госпожа Уорън " напоследък дигна голям шум всред английския печат и предизвика силен словесен двубой между защитниците на Шоу. К, 1926, бр. 79, 3. Той млъкна и спря за миг погледа си върху Лаза-ра — от него очакваше отговор или някакво противоречие. Глаушев беше също склонен към словесни двубои за „чистата истина“. Не закъсня да се обади и той. Д. Талев, ПК, 199.
ДВУБОРСТВО ср. Рядко. Двубой. Вчера разправихме подробно знаменитото за всегда в аналите на Одеса и многошумно двуборство в Саломоновския цирк, което се свърши с поражение на считания непобедим досега атлет Давид Цингер Войцхов-ски. Ив. Вазов, Съч. VI, 141.
ДВУБРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е в брачни връзки едновременно с две лица; бигамен.
ДВУБРАЧИЕ, мн. няма, ср. Брачна връзка едновременно с две лица; двуженство, бигамия. В случай на двубрачие обявяването недействителността на брака не може да се постанови, ако по-раншният брак е прекратен или е обявен за недействителен. ОФ, 1949, бр. 1507, 3.
ДВУВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, -тни, прил. Хим. За атом — който може да се съединява с два атома водород или да измества от съединенията два атома водород. Цинкът е двувалентен, а хлорът е едновалентен.
ДВУВАЛЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. За инструмент, устройство, машина — който е с два валца, два валяка. Двувалцова машина.
ДВУВЕКОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който съществува в продължение на два века, който трае, продължава два века. Индия, която в древността е достигнала такава висока култура и е дала принос в изграждането на общата съкровищница от знания, днес, след двувековно робство, трябва да крачи с широки стъпки, за да догони развитите народи. Ек. Мечкова, СМ, 53. Двувековни архитектурни паметници.
2. Който се отнася до период от два века. Пред мене се разтваряше цялата история на Търновското царство, .., поразителна с изненади, невероятна, както е и видът на самото Търново, дето е кипял двувековен трескав политически живот. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 5.
ДВУВЙДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ези-козн. За глагол — който може да изразява характеристиките на свършения и несвършения вид. Глаголите със суфикс -ирам обикновено са двувидови. А Двувидовият глагол организирам погрешно е изговарян от някои като организирвам.
ДВУВЙНТОВ, -а, -о , мн. -и, прил. Техн.
1. Който е с два винта. При двувинтовите машини винтовете са с еднакъв диаметър и са свързани външно със зъбни колела, чрез които се предава въртенето от задвижващия на задвижвания винт. Д. Вълков, X, 147. Двувинтов крик.
2. За кораб — който е с две гребни витла. Площта на кормилата при едновинтовите и двувинтовите кораби е различна.
ДВУВЛАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до двувластие. Двувластен режим. Двувластна зона.
