прех. Остар. Вдигам. Проходи ли детето, па падне, ти недей го двига другояче, а го прихвани го под мишница. Й. Груев, (превод) КН 7, 93. Колкото е той [аеростатът] по-голям, толкова повече товар може да двигне. Н. Геров, ИФ, 162. Примъкнаха ся мълчешката и дебнешката,.. и си смигнаха, та двигнаха една голяма гряда, която лежала под стрехата на училището. Й. Груев, (превод) КН 4, 23. Муртен,.., малък град, прочут от войната, на която са победили швейцарците в 1476 лято бургундс-кий герцог, смелий Карла: за памят на тая победа швейцарците двигнали памятник две пирамиди от бургундски кости. Ив. Бо-горов, ВГД (превод), 203. Почти всяка година Карл двигал походи в саксонската земя. Саксите на гляд ся смирявали. ВИ, 76. двигам се, двигна се страд. Докле трае шарката, не бива да ся двига детето от леглото си и да ся изнася навън. Лет., 1871,
140. Първий род лост често ся употребля-ва, за да ся двигат тежки нечта лесно с малка сила. Н. Геров, ИФ, 47.
ДВЙГАМ СЕ несв.\ двйгна се св., непрех. Вдигам се. Дето има много вода, там ще ся двига и много пара. Й. Груев, Лет., 1872, 241. Листата обирай заран само тогава, когато ся двигне от тях росата. КН 6, 16. Така издигнали еще много хиляди, преди да ся двигнат васалите и болярете. ВИ, 87.
ДВЙГАМ2, -аш, несв. \ двйгна, -еш, мин. св. двйгнах, прич. мин. страд. двйгнат, св, прех. Остар. и диал. Движа.
ДВЙГАМ СЕ несв.\ двигна се св., непрех. Движа се. Те [Земята и Луната] постоянно са са двигали по своите орбити, като са са подчинявали на влиянието само на онези причини, които от самото начало са влезли в състава на огромната система, на която тези планети принадлежат. Д. Витанов, НС (превод), 110. Така съждения: „чет-вероногите ходят“, „птиците летят“, „рибите плуват“ — са подчинени помежду си, зачтото ся съвмещат в съжденията: „животните ся двигат“. Й. Груев, КЛ (превод), 60.
ДВИГАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Техн. Машина, която превръща някакъв вид енергия (топлинна, електрическа, механическа) в енергия, която задвижва други машини или превозни средства. Веднъж в разговор с един мой приятел шофьор тя го запита за устройството на двигателите на автомобилите, как се отстраняват повредите им и къде най-много те се получават. Й. Демирев и др., ОС, 53. Лейтенант Буков разглеждаше чертежите на двигателя на крайцера. Д. Добревски, БКН, 73. В края на XIX век се появили първите автомобилни бензинови двигатели. Р. Радулов, ИГ, 19. Той завъртя ключа на стартера, някъде дълбоко в автомобила приятелски завибрира двигателят. Ч. Шинов,
БС, 4. Машината започна да вибрира, пилотът,.., форсираше двигателите. М. Иванов, КБВ, 3. Воден двигател. Вятърен двигател. Дизелов двигател. Електрически двигател. Парен двигател. Реактивен двигател.
2. Прен. Книж. Сила, която подбужда към нещо, която спомага за развитието на нещо в дадена област. Главният двигател на действията на человека е неговата воля. Т. Шишков, В, 51. Труди ся, българский народе,..; подкрепяй и улеснявай вървежа на нау-аката и възпитанието, тия най-големи двигателе за благостъстоянието на чело-вечеството. Н. Начов, Лет., 1873, 103. // Лице, което подбужда към нещо, което помага за развитието на нещо в дадена област. С оглед към поменатите [публични] беседи трябва да посочим, че те започват щастливо (при главното участие на Стоянов и Друмев), но и бързо престават поради голямата претрупаност с работа на тия двама двигатели на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 146. Още щом се влезе в музея, се виждат значителните кътове, посветени на основателите, двигателите, вдъхновителите, майсторите на MX АТ — Владимир Немирович-Данченко и Константин Сергеевич Станиславски. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 90. Главното действуващо лице еЛизистрата. Тя е носител на бла-городната идея и двигател на действието. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 13. Ясно е, че византийският двор се уплаши, като видя таквоз бързо своеобично развитие на българската народност, на която главният двигател беше Симеон. Т. Шишков, ИБН, 182.
О Двигател с вътрешно горене. Техн. Тип двигател, който превръща топлинната енергия на горивото (бензин, нафта, петрол) в механична работа. На Хюгенс принадлежи идеята, която след две столетия довежда до изобретяването на двигателя с вътрешно горене. Матем., 1965, кн. 6, 10. През втората половина на XIX в. бил изнамерен двигател с вътрешно горене. Ист. X кл,
158.
ДВИГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който привежда в движение нещо, който движи нещо. Ще се спрем върху едно съвременно приложение на атомните реактори като двигателна сила при т. нар. атомни подводници. Ц. Цанев, A4, 18-19. Основните източници за двигателна енергия на турбините в електростанциите са въглищата и водата. Ц. Цанев, A4, 16.
2. Чрез който се осъществява привеждането в движение на нещо, който е предназначен да движи нещо. Двигателен орган на опашатите земноводни във водните басейни се явява опашката. Л. Христов, 3, 10. Скелетът и прикрепящите се за него мускули образуват единна във функционално отношение система, известна под названието
