крачки от стадото. Й. Йовков, АМГ, 87. Там похарчил наш кир Михо / двесте-трис-та лири. Л. Каравелов, Съч. I, 104. Но около плевнята скоро са сгрупирали около стотина-двеста въоръжени башибозуци, които предложили на двете едноутробни жертви да са предадат. 3. Стоянов, ЗБВ I, 231.
2. Като същ. у ср. Писменият белег 200. Напиши цифрата двеста. • В съчет. със същ. номер. Протокол номер двеста.
О Зная две и двеста; Видял съм две и двеста; Свикнал съм на две и двеста. Разг. Мога да се задоволя с малко и с много, според възможностите или според обстоятелствата.
— От работа не се боим, господин фелдфе-бел. Ние знаем две и двеста. Л. Стоянов, X,
37. Он, като е доживел до тия старини, хелбете ще знае повече; а дедо Дичо е хем стар, хем патил: он знае две, па и — двес-те! М. Георгиев, Избр. разк., 63. — Аз, другарю Пасков, съм видял две и двеста. Душицата ми изгоря през бившия режим. — рече Марков. Д. Вълев, 3, 276. — Мога ли да напомня за една „Слънце“? — попита Никодимов. — Разбира се, гражданино генерален директор — усмихна се следователят и подаде кутията цигари .. — Но мисля, че са малко грубички за вас. Вие сте свикнали с „Кент“.. — Благодаря — каза той. — Аз съм свикнал на две и двеста, гражданино следовател. П. Незнакомов, ТС, 90ч
ДВЕСТА- и (разг.) двесте-. Първа със-тавна част на сложни думи, прилагателни и съществителни, със значение: който се състои от двеста еднакви части, който съдържа двеста еднородни единици, напр.: двеста-декарен, двестакилограмов, двеста-метров, двестахилядник и др.
ДВЕСТАГОДИШЕН и (рядко, разг.) двестегодишен, -шна, -шно, мн. -шни, прил.
1. Който е на двеста години. Да не бе имало на Мезарица гора, щях да приема, че не би могла да съществува. Но там бе расла не каква да е гора, а двестагодишен лес, както се виждаше по изостаналите в пожарището клади. Н. Хайтов, ПП, 32.
2. Който съществува в продължение на двеста години, който продължава, трае двеста години. Двестагодишен мир.
ДВЕСТАГОДИШНИНА и (рядко, разг.) двестегодишнина ж. Годишнина от събитие, станало преди двеста години. Годината 1912 напомня не само нам, но и на цял образован свят няколко бележити дати. Само след шест месеца (на 28 юни н. ст.) ще се отпразнува във всички културни страни двестагодишнината от рождението на великия женевски списател и философ Жан Жак Русо. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 351.
ДВЕСТАМИЛИОНЕН и (рядко, разг.) двестемилионен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се състои от двеста милиона единици, който съдържа, наброява двеста милиона лица или предмети. Двестамилионно население.
ДВЕСТАХИЛЯДЕН и (рядко, разг.) двестехиляден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се състои от двеста хиляди единици, който съдържа, наброява двеста хиляди лица или предмети. Когато научиха, че двес-тахилядната турска войска, след жестоки опустошения, бе спряла под стените на Виена, бедните чипровчани бяха обхванати от тревожна уплаха. Д. Линков, ЗБ, 69-70. Сега той [Ал. Добринов] участвува в една обща худож. изложба в Моравска Острава, един двестехиляден град, дето допълнително е поканен да рисуава някои видни тамошни граждани. Н. Фол, ЛН, 1927, бр.
10, 1. Двестахиляден митинг.
ДВЕСТАХИЛЯДНИК и (рядко, разг.) двестехилядник, мн. -ци, м. У нас през 60-те
— 80-те г. на XX в. професионален водач на моторно превозно средство, който е изминал двеста хиляди километра без авария. Автобусният клон на ДАП е един от първите, в който се роди стохилядното движение и който даде герой на социалистическия труд., и 8 двестахилядници. ВН,
1959, бр. 2542, 2.
ДВЕСТЕ. Вж. двеста.
ДВЕСТЕ-. Вж. двеста-.
ДВЕСТЕГОДИШЕН. Вж. двестагодишен.
ДВЕСТЕГОДИШНИНА. Вж. двеста-годишнина.
ДВЕСТЕМИЛИОНЕН. Вж. двестами-лионен.
ДВЕСТЕХИЛЯДЕН. Вж. двестахиляден.
ДВЕСТЕХИЛЯДНИК. Вж. двестахилядник.
ДВЕТ. Вж. двети.
ДВЕТИ, -а, -о, мн. -и и (съкр.) двет, -а, -о, мн. -и, числ. поредно. Диал. Втори; двей-ки, двети.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Други (остар.) форми: дв&ти идват.
ДВЕЧКИ, -те, ж. и ср., числ. бройно. Разг. Умал. от две. Едно й беше мъчно на старата, че Олето отиде много далече. Пари им не достигат, та и тя да отиде при нея — двечките да си живеят. Елин Пелин, Съч. IV, 160. Кольо също се завъртя около тях и започна да се моли да му дадат мехурчета. Пенко му отдели двечки и двамата започнаха да си играят. П. Здравков, НД, 18 .В зелен палат растат сестрички,/ на стол по двечки и по трички. А. Разцветников, ОНН, 31. Родили им се близначета, и двечките са хубави.
ДВЙГАМ1, -аш, несв.\ двйгна, -еш, мин. св. двйгнах, прич. мин. стард. двйгнат, св.,
