три, четири и пр. до десят, кога ся откосят на лица, употребляват ся и в друг вид:.., четирима и четворица, петима и пе-тмина,.. двама има и женский род — двеме.
„Кълни го, мамо, двеме да го кълнеме.“ Песен, С. Радулов, НГ, 51.
ДВЕМИНУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който продължава, трае две минути. Уморените хора гледаха хлапака със симпатия. Доволни бяха от подарената двемину-тна почивка. Бл. Димитрова, ПКС, 274.
ДВЕНЕДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Двуседмичен. Кирливата му от двенеделно носене яка ставаше все по-кирлива. Ив. Вазов, Съч. XI, 90. В заповедта на плащане съдът предлага на ответника: вътре в двенеделен срок и под страх на принудително изпълнение да внесе на ищеца дължимата сума. Хр. Далиев, ТИА, 138.
ДВЕНКИ ж. и ср., числ. бройно. Разг. Умал. галъов. от две. — А! Имате и моми?
— Само двенки. Ама, като гургувички. Ив. Вазов, Съч. XIX, 14. Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е реда, че чашка, че двенки, че килце, че две — изпил си бъчвата с виното. Елин Пелин, ПР, 141. — Оле, Еж-ко, какво стана! Моля ти се, кажи ми една хитринка! — Как ще ти кажа, Лисанке. Останаха ми само двенки. А ти знаеш двесте и двайсет. Ран Босилек, Р, 71-72. На лис-товцете на моминската сълза / родените в зори две капчици роса / огреят слънцето с вълшебния си лик — /и двенките в едно се сляха те за миг... П. П. Славейков, Събр. съч. II, 17. Де да й Стоян да доде, / че му са стадо изагна, / сяка овчичка с по двенки, / пък рогушка и със тринки. Нар. пес., СбНУ
XXVII,277-278.
ДВЕРИ мн., ед. (рядко) двер ж. 1. Ста-рин. Врата, порта. Двете двери от ковано желязо преграждаха каменния друм и някак страхотно се чернееха под тъмния свод на кулата. Ст. Загорчинов, ДП, 240. И седяха седемте прокажени по каменните двери на града. Н. Райнов, ВДБ, 789. Не заключай дверите на дома си от ония, които искат да влязат, и не задержавай хляба си от ония, които желаят да го ядат. А. Гранит-ски, ПР (превод), 92. • Обр. Какво че ти отваряш всички двери / и горди мъдреци / пред теб мълчат? / В сърцето ми ти няма да намериш / за немощ старческа свободен кът. Л. Стефанова, CKO, 1.
2. Стесн. Църк. Средните врати в иконостаса на олтар в черква. Архидяконът застана пред олтарските двери и зачете пеешком молитвата за царя, за царския дом. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Застана / свещеник млад на светлия олтар / пред дверите. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 134.
О Царски двери. Църк. Двери (във 2 знач.). Шест полукръгли колони разделяха царските двери и другите две врати на олтаря, други две такива колони опираха до стените от двете страни на иконостаса. Д. Та-лев, ЖС, 470. Малко кандилце жумеше пред царските двери и хвърляше слаба светлина върху превитата на две снага на старицата. К. Петканов, В, 239.
ДВЕРНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Вратар. Бабичката, като видя жълтиците да ся лъщят в ръката й, уплашена према-лява. Но тутакси са завтече до дверника на палата и му приказа случката. У, 1870, бр. 4, 57. Стоян си пое китката, /../ Че с царски хора отиде. / Право в Цариград отишле, / в Цариград у царски сараи — / първий дверник го сторили. Нар. пес., Христом. ВВ П, 234. // Стесн. Вратар на взаимно училище. Две от по-големите момчета стоят край вратата,.. Ония, които са чули имената си, стават, отиват при вратата и момчетата, що вардят там, дверници се казват, ги пущат да излязат. Т. Влайков, Пр I, 214.
ДВЕРНИЦА ж. Старин. Врата.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ДВЕСТА, -та, и -те и (остар. и диал.) двесте, -те, числ. бройно. 1. Число, което се състои от две стотици, а) Самост. и нечлену-вано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Стотините ся броят пак така, както и десятиците: сто, двесте, триста. Хр. Данов, ТПЧ, 5. Сто и сто е равно на двеста. А Двеста се дели на пет без остатък, б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Двеста души български юнаци под предводителството на Христа Ботьо в,.., днес заробиха австрийския параход Радецки. Хр. Ботев, Съч., 1929, 410. В Хаджигенчовото училище са учат около двесте деца. Л. Каравелов, Съч. П, 21. Из глухата планинска клисура екнаха изстрели и викове разбудиха тишината на тая пролетна утрин.. Нито един от двестате башибозуци не се измъкна жив оттук. Ст. Сивриев, ПВ, 194. Тя [Пена] посегна, взе от масата малката си ръчна чанта, отвори я и почна да брои парите си. Двеста лева. Елин Пелин, Съч. IV, 166. Всичко на всичко щяха да се почернят около двесте къщи. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. Ганьо ми йе донел, мамо, / двесте махмудии. Нар. пес., СбНУ Х1У1, 184. Баба знае две и двеста. Погов. в) Разг. В съчет. с числ. бройно сто, триста, стотина: сто-двеста, двес-та-триста, стотина-двеста. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. И тоя път вълчицата разкъса и изяде овцата, щом се поотдалечи и скри в тъмнината — на двеста-триста
