в Турчански Свети Мартин. Малкият два-надесетхиляден град е център на словашката култура. Н. Фурнаджиев, МП, 97. Преди конгреса в Будапеща ще бъде проведен дванадесетхиляден международен младежки фестивал. ОФ, 1949, бр. 1484, 5. За столицата беше чест / в прегръдките си грешни / дванайсетхиляден конгрес / смирено да посрещне. Хр. Смирненски, Съч. П,
121. Дванайсетхиляден тираж.
ДВАНАЙСЕ. Вж. дванадесет.
ДВАНАЙСЕТ. Вж. дванадесет.
ДВАНАЙСЕТ-. Вж. дванадесет-.
ДВАНАЙСЕТГОДИШЕН. Вж. дванадесетгодишен.
ДВАНАЙСЕТИ. Вж. дванадесети.
ДВАНАЙСЕТОПРЪСТЕН. Вж. дванадесетопръстен.
ДВАНАЙСЕТОПРЪСТНИК. Вж. дванадесетопръстник.
ДВАНАЙСЕТОСТЕНЕН. Вж. двана-десетостенен.
ДВАНАЙСЕТОСТЕННИК. Вж. два-надесетостенник.
ДВАНАЙСЕТОЪГЪЛЕН. Вж. двана-десетоъгълен.
ДВАНАЙСЕТОЪГЪЛНИК. Вж. два-надесетоъгълник.
ДВАНАЙСЕТТОНОВ1. Вж. дванаде-сеттонов1.
ДВАНАЙСЕТТОНОВ2. Вж. дванаде-сеттонов2.
ДВАНАЙСЕТХИЛЯДЕН. Вж. двана-дестхиляден.
ДВЕ. Вж. два.
ДВЕ-. Първа съставна част на сложни думи, прилагателни и съществителни, със значение: който се състои от две еднакви части, който съдържа две еднородни единици, напр.: двегодишен, двегодишнина, двеминутен, двенеделен.
ДВЕГОДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. За човек или животно, рядко за растение — който е на две години. Стана, отиде в другата стая, дето спеше двегодишното му дете, и се наклони над него. Ив. Вазов, Съч. IX, 34. Неин ли е тоя дом с тежките старинни мобили,.. Сред тях ли ще порасне нейният двегодишен син? М. Гру-бешлиева, ПП, 21. Стъпката на сърната и елена много си приличат. Обаче стъпката и на най-едрата мъжка сърна е по-малка от стъпката на двегодишно еленче. П. Петков, СП, 49. Двегодишно лозе. I/ Който е от две години. Под леглото бе натупана най-малко двегодишна смет. П. Незнакомов, БЧ, 60. Компотът е двегодишен. II За ал-кохолно питие — който е отлежал две години. — И всеки си има там в мазата двегодишно вино, и тригодишно, и всякакви стари вина. Т. Влайков, Съч. I, 19 , 150. Марко пие вино тригодишно, / кон му пие вино двегодишно, / подава му софишка девойка... Л. Каравелов, Съч. II, 54.
2. Който съществува в продължение на две години, който продължава, трае две години. Значи днес се свършва вече с тази наша двегодишна разправия? Д. Немиров, В, 87. Васко де Гама видял, че е опасно да стои много время в Индия, зато и побързал да ся върне в отечеството си, гдето после двегодишното свое пътешествие и пристигнал. Г. Йошев, КВИ (превод), 225. След двегодишна обсада градът бил принуден да се предаде. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 310. На следващата година курсът [на училището] е вече двегодишен, със столарски и стругарски отдел. Н. Тихолов, ДКД, 131.
3. Който се отнася до период от две години. Двегодишен договор.
О Двегодишно растение. Разг. Двугодишно растение. Захарното цвекло — суровината при захарното производство, е двегодишно растение. Хим. X кл, 1965, 94. Животът на растенията е много различен: едни живеят само няколко дни, като напр. гъбите; други растения траят една година и ся наричат едногодишни растения; а трети двегодишни, които само на втората година дават цвят и на третата загинват. Д. Му-тев, ЕИ^О.
ДВЕГОДИШНИНА ж. Годишнина от събитие, станало преди две години. Почетоха двегодишнината от кончината му по приятелски в кръчмата.
ДВЕЙКИ, -кя, -кьо, мн. -и, числ. поредно. Диал. Втори; двеки, двети. Откинаха едно крило, /накараха да го броят; /.. / откинаха двейкъо крило, / зафанаха да го броят; / броили го [стадото] такмо три дни. Нар. пес., СбНУ П, 7. Разкопах, мале, пръвни гроб, /.. / коги разкопах двейкя, / оно беше млад момък / със зелен венец на глава. Нар. пес., СбНУ Х1Л, 409.
ДВЕКИ, -кя, -кьо, мн. -и, числ. поредно. Диал. Втори; двейки, двети. Комите пушки дигнале, / дорде двеки път да гърмат, / и заптии са бегали. Нар. пес., СбНУ XXV, 4. И си има три кемере злато, /..; /един кемер тебе че поклони, / двеки кемер мене че поклони, / треки кемер нему да остане. Нар. пес., СбНУ Ш, 98. Дадоха му двекя чаша, / на чаша му хабър дойде, / че му лежи мома Мита, / че му лежи, че да умре, / че я боли бело гърло. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 381. Та си йе Босул отлачил /за секи човек по овне, / ала за него два овни. /.. / Сички колиле и пекле; / доде по йедно заклале, / Босул йед-но опекъл и изел, / двекьото в чантата фу-кнал. Нар. пес., СбНУ XXV, 26-27.
— Друга форма: д в е й к и.
ДВЕМЕ ж., числ. бройно. Остар. и диал. За жени — две. Количествените: два,
