двигателен апарат, или по-добре двигателна система. Ал. Гюровски, АЧ, 73. След като бяха извършени ориентация по звездите и предвидените в програмата маневри,.., беше включена двигателната система, която предаде на станцията коригиращ импулс с предварително изчислен размер. РД, 1969, бр. 224, 1. У бозайниците се появяват и все повече се диференцират, от една страна, сензорни, т. е. сетивни центрове,.., и от друга — двигателни центрове, свързани с органите за движение. Псих. X кл, 19. Двигателен нерв. Двигателни мускули.
3. Който се отнася до движение, свързан е с движение (в 3 знач.). Да се формира един двигателен навик, значи да се овладеят движенията на дадено упражнение, да се свържат и затвърдят. П. Николов, НС, 23. Бягането е форма на двигателната дейност, която човек изпълнява от първата докъм тридесетата си година, а понякога и до по-късно. НС (превод), 1965, кн. 2, 38. Двигателна памет, която се изразява в запомнянето и възпроизвеждането на движения. Тя е основната за изработването на двигателни навици. Псих. X кл, 105. Великолепното функционално въздействие на ски-спорта.., както и редицата ценни двигателни и волеви качества, които той създава, го правят универсален зимен спорт за всички възрасти. ПЗ, 1981, кн. 10, 31.
4. Прен. Книж. Който спомага за движението, развитието на нещо. Работникът изцяло губи значението на двигателен агент на производството, то „излиза“ от преките му операции. Г. Василев, Съвр., 1975, кн. 2,
418. Младите са двигателният елемент на обществото, а известно е секиму, че в движението е животът, в движението е смисълът на живота. ЧСбПер. п I, 100.
5. Остар. Действен, деен. Аз учих с отда-ност тайнствените аналогии, които има това ясно местоположение върху тежък горизонт с духа на тази [г-жа де Севинье] двигателна жена, на която засмеността се явява върху скрита меланхолическа дълбочина. Б. Горанов, ЖГС (превод), 25.
ДВИГАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма 1. Рядко. Способност за леко, свободно движение на тялото или на отделни негови части и развити двигателни навици; подвижност. Изучаването на крушетата става в по-кратко време, защото цели предимно запознаване с тях и получаване на по-добра ко-ординационна основа и разностранна дви-гателност. Ем. Жечев, Б, 39.
2. Остар. Прогресивно развитие, напредък. Един народ.., който ся храни вече с народ-ната кърма на своите майки, всякога е готов да послужи на отечеството си, да помогне на народната си двигателност. ДЗ, 1867, бр. 3, 9. Толкози български младежи издъхнаха благодарно на Мидхат-Пашево-вите бесила в Свищов, в Търново и Русе в името на народната ни двигателност, на народната ни свобода. ДВ, 1868, бр. 23, 87.
ДВЙГНА1. Вж. двигам1.
ДВЙГНА2. Вж. двигам2.
ДВИЖА, -иш, мин. св. двйжйх, несв., прех. 1. Правя нещо да изменя положението си, като го местя, премествам от едно място на друго или по някакъв начин. Милиардерът беше обикновен човек.. Без палто, по бяла риза със запретнати ръкави, той движеше пред лицето си малкото вентилатор че, сякаш се пръскаше с пулверизатор. Г. Белев, КВА, 86. Св. Иван Златоуст пак взе сол от солницата и пак обходи съдовете, като движеше шепата си над тях, без да пусне сол. Елин Пелин, Съч. IV, 18. Тя движеше вестника напред-назад, за да си вее. II Премествам нещо, без да го вдигам, като го тласкам или влача в .дадена посока. Той [учителят] беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всичките земи, в които живеят българи, и като движеше по сините чърти една пръчица, говореше. А. Страшимиров, К, 4. След туй, като движеше бързо молива си, събра и едните, и другите цифри. Й. Йовков, ПГ, 178.
2. В съчет. със същ., означаващи части на тялото (ръце, крака, глава и под.) — правя да се местят, да извършват някакво движение. Вече мога свободно да вдигам ръката си, да движа пръстите, рамото и главното
— да стрелям отново с шмайзера. П. Михайлов, МП, 130. Скоро човекът по пътя приближи; различиха го. Той вървеше бързо, но почти без да движи ръцете си, като вместо това полюшваше напред-назад ни-сичкото си тяло. Ст. Дичев, ЗС I, 231. Дос-татъчно бе да сложи длани край очите си и като движи полека глава, да прошари с поглед някои далечни скали, за да забележи дивите кози. Ем. Станев, К, 6. Нека вземем за пример делото да вдигне человек ръката си.. Да забележим най-напред, че ни ся случва често да движим ръката си инстинкти-вно. Ч, 1871, бр. 18, 549. „На върха, на върха!“/ И движи той бледен/ с усилия сетни нозе и ръце. П. К. Яворов, Съч. I, 91.
3. Привеждам нещо в действие, правя нещо да работи, да действа. Над огъня, ето тук, се образува парата, която движи машината. Кр. Велков, СБ, 41. Друшлявица [река] мие, чисти, прохлажда, весели манастира, тя му движи воденицата. Ив. Вазов, Съч. XV, 44. Той [самолетоносачът] представляваше доста дълъг и широк параход, в единия край на който се намираха нафтовите мотори, които движеха самолетоносача, а на другия стърчеше наблюдателницата. Г. Белев, КВА, 339. Шестдесет и втора година ли сме? Та тогава електричеството ще движи и влаковете. ЛФ, 1958, бр. 18, 1.
4. Направлявам преместването, хода на някого (обикн. войска); отправям, насочвам.
