Балканския полуостров растат миртови и дафинови дървета. С, 1872, бр. 39, 310.
— Софр. Врачански, Неделник, 1806.
ДАФНИЯ, мн. -ии, ж. Водна бълха. Daphnia. Дафния (водна бълха). Живее в блатата. Тялото й стига до 5 мм и е обвито в прозрачен хитинов щит, който е съставен от две половини. Зоол VII кл, 41.
ДАХАРЕ1, мн. -та, ср. Диал. Дайре.
ДАХАРЕ2, мн. -та, ср. Диал. 1. Къщно-то отделение от няколко стаи; апартамент.
2. Отдел в турско правителствено учреждение.
— От араб. през тур. dahiliye. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАХИЯ1, -йята, мн. -йи, м. Диал. Даия1. Така техният [на кърджалиите] известен първенец Гушанцал Халил в 1804 г., научавайки, че сърбите се бият с дахиите, дошъл в Белград с хиляда свои храбри другари, които почти всички освен него оставили костите си в Сърбия. В. Мутафчиева, КВ, 7.
ДАХЙЯ2, -йята, мн. -йи, м. Диал. Даия2.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАЧА ж. Остар. Книж. Вила3. Той се готвеше да напусне Букурещ и да иде в Белград, дето митрополит Михаил го бе поканил да живее в дачата на лозето му. Ив. Вазов, Съч. ХП, 163. Попово изглежда на хубаво, оригинално градче. На пръв поглед напомня разкошни дачи. Стр. Кринчев, СбЗР, 345. Ние сме на дача тук, на каквато мнозина аристократи не са били. Д. Кал-фов, ПЮН, 157.
— Рус. дача.
ДАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Книж. Прил. от дача. Майор Ш. беше разказал .. пресмешна история, що му се случила в Паргалово, едно от аристократическите дачни селца около Петербург. Ив. Вазов, Съч. IX, 172. Дачно селище при брега на морето. Няма асфалт, пътят е мек, из уличките хора, които се разхождат или чакат около павилионите. К. Константинов, П,
93. Романът започва с точно обозначение на мястото и времето на действието — началните събития стават в дачна местност близо до Москва, непосредствено преди избухването на Кримската война (1853). Лит. X кл, 42.
— Рус. дачньш.
ДАЧНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който има вила3 или живее във вила3; виладжия. Дачно селище при брега на морето. . Денят е неделен и дачниците са вън от домовете. К. Константинов, П, 93.
ДАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който дава без да се скъпи, който обича да дава; щедър. Така Герасимови даваха за всяка дума по нещо и нито той, нито майка му, която инак не беше от даш-ните, усещаше как къщата им се изпразваше било от чужди, било от свои. Ст. Даскалов, СД, 253.
ДАЯК, мн. -ци, м. Простонар. 1. Дървен кол, който се използва за подпора на ограда, стена и под. (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Бой. П. Р. Славейков .. е бил по-ми-лостиво настроен към плахите си диваче-та-ученици. Той оставя настрана даяка. П. П. Славейков, Събр. съч VI (1), 63.
О Удрям (хвърлям) <един, някой> даяк някому. Разг. Набивам някого. — Дай си лич-ната карта! — Нямаш? Добре. Слушай, поляк, заведи тогова в общинския яхър и го вържи на яслите като магаре. Ударй му и един даяк. Елин Пелин, Съч. IV, 181. „Бре
— викам си на акъла, — ами ако речат сега да ми хвърлят някой даяк?“ Хр. Радевски, Избр. пр III, 45. — Само че после в Горната махала срещнахме Стефан, председателя им, и той взе да се заяжда, да ни плаши със съдилища. И той изяде даяка. Ем. Манов, ДСР, 302.
— Тур. dayak.
ДАЯМА ж. Диал. Заслон, лятна кошара за овце, кози и др. домашни животни с един навес. — Трима ще сме ортаци, говеда и овце тази пролет ще свличаме под минджурс-ките кории. На нашите даями ще ги угоим... 3. Сребров, Избр. разк., 130-131. Снощи си дойде Димитър / от връх Стара планина, / от високата даяма. Нар. пес., СбВСт, 508. Като си слънце залезе / Митьо си стадо накара, / накара и го затвори. / В даямата си улезе, / че си огъня накладе. Нар. пес., СбВСг, 90.
— Тур. dayama.
ДАЯНДЙСАМ. Вж. даяндисвам.
ДАЯНДЙСВАМ, -аш, несв.\ даяндйсам, -аш, и даяндйша, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Простонар. 1. Запазвам състоянието си продължително време, без да се изменя; трая, издържам. Това цвете не може да даяндиса много време. Ст. Младенов, БТР, 508.
2. Обикн. с предл. на. Устоявам на въздействието, на натиска на нещо; издържам, из-трайвам, понасям. Страшни очи, вера ви казвам: страшни. . !Я не смеем, ама Лило, дедо Дичовият праунук, беше им некак навикнал, ..: и нему му потрепва око, като сеене накъде него, ама пак даяндисваше, вера, даяндисваше! М. Георгиев, Избр. разк.,
51. Даяндисвам на студа. Н. Геров, РБЯ,
278.
— От тур. dayandi, мин. св. осн. от dayan-mak.
ДАЯНДЙСВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от даяндисвам.
ДАЯНДЙША. Вж. даяндисвам.
ДАЯНЯ, -иш, мин. св. -их, несв.у непрех. Простонар. Обикн. предл. на. Устоявам на въздействието, на натиска на нещо, обикн. неприятно; издържам, изтрайвам, понасям.
