Особождението пътешественикът Ами Буе пише: .. „Много от големите мегдани са покрити с неимоверни купища тор, които датуват може би повече от един век. Пазарът се състои от тесни, покрити и зловонни улички.“ П. Мирчев, К, 21. дату-вам се страд. След тях [керамичните плочки] поред дохожда един паметник на кири-ловското писмо, който също може приби-лизително точно да се датува. Б. Ангелов. ЛС, 144.
ДАТЧАНИН, мн. датчани, м. Мъж от основното население на Дания или роден в Дания. Един наш приятел ни разказа за срещата си с един датчанин, който тръгнал да обикаля света по системата на автос-топа. Бр. Мормареви, ХК, 32. Той слизаше в просторния салон на хотела. Винаги имаше посетители .. Идеха шведи, датчани, сърби, но германците преобладаваха. А. Гу-ляшки, Л, 318. Датчаните са дошли тук [в Гренландия] и са си направили много заведения върху тези негостоприемни брегове. С. Бобчев, ПОС (превод), 281.
— Рус. датчанин.
ДАТЧАНКА ж. Жена от основното население на Дания или родена в Дания.
— Рус. датчанка.
ДАТЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Уред, който служи за установяване на определени физични величини (температура, налягане и др.) и преобразуването им обикн. в електрически величини (напрежение, ток); преобразувател. За ориентация на кораба "Восток' бе използван принцип-но прост метод за ориентиране на една от осите на кораба към Слънцето с помощта на оптичен датчик за търсене на Слънцето. Превод, Вселена 69, 129. За целта те [роботите] са снабдени сразнообразни „осезателни“ датчици. Роботите от второ поколение се разработват усилено в световен мащаб. РД, 1978, бр. 334, 4.
— Рус. датчик.
ДАУЛ м. Диал. Тъпан. — На крак, на кра-а-к! — дойде провлачен вик откъм ени-чарските шатри. Изви се и замря всред тътена на даулите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. Две-три циганки излязоха напред, разпериха шарени шалвари и заиграха кючек. Отнейде пак задумкаха day ли, писнаха и зурли. А. Христофоров, А, 53. — Аз, Маце, не съм страхлив човек, ама като видях как хайдут Колювата Бойка смъкна ризата си и я хвърли на брега, примрях. — Тум, тум!
— екна сърцето ми като цигански даул. А. Каралийчев, В, 38.
О Направям / направя <на> даул някого. Обикн. в св. Диал. Набивам жестоко някого, пребивам го от бой. — Колко му ударихте на Кунчова .. Деветнайсет и шест?.. — И все по голо? — Да. — А бе даул сте го направили? — изсмя се весело и гръмогласно един. Ив. Вазов, Съч. XI, 100-101.
— От тур. davul. — Друга (диал.) форма: д а в у л.
ДАУЛДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Тъпанджия. Черен даулджия ситно удряше с пръчица по опънатия тъпан, отмяташе настрана провесилата се тънка чалмица и току поглеждаше към чинара. Ст. Сивриев, ПВ, 192. Подир него [Назлъм бей] на черни коне се подрусваха Сенгел бей и петрички-ят ходжа .. Следваха ги даулджии и зурла-джии. П. Япов, ГД, 20.
ДАФИН прил. неизм. Само в съчет.: Дафин дърво. Нар.-поет. Дафиново дърво. Тръгнала е божа майка, / та отводя долу, долу, / да си търси мирна земя, / мирна земя, дафин дърво. Нар. пес, СбНУ ХЬУ1, 80.
ДАФИНА ж. Остар. Лаврово дъво. Вечнозелени храсти .. се сменят с великолепни гори от.., бук, дъб, чемшир, дафина и платани. Пр, 1952, кн. 6, 38. А целият по-тон изкусно тъй сделен / на четири връс-ти, с венец е обграден / наоколо, венец от ветки позлатени — / дафина и чемшир. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 15. • Дърво дафина. Нар.-поет. Паннала й слана ясен-на/.. / Ослани гора и ода/.. / Сал ено дърво остало / на сливнянската планина / то беше дърво дафина. Нар. пес., СбНУ XXVI,
36.
— От гр. бафУЛ. — Софр. Врачанки, Неделник, 1806.
ДАФИНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Дафинов. Доде вървях, ударих себе си на едно дафинено дърво. Д. Попов, СбРС (превод), 45.
ДАФИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до дафина; лавров. — Иска ми се .. да ида на Света гора да видя градината на Света Богородица и да й се поклоня .. И да ви донеса светогрски ножчета, кръстчета, броеници, щамби, дафинови зърна и грозде за мляко на родилниците от лозата на Св. Симеона. Ц. Гинчев, ГК, 86. Корабе, спри! На Аполона / там виждам храма — аз съм жрец: / до мраморната му колона / ще сложа дафинов венец. Ив. Вазов, Съч. П, 118.
О Дафинов лист. Готв. Листа от дафиново дърво за подправка на ястие. Към ароматичните подправки спадат магданозът, джодженът, чубрицата, червеният пипер, дафиновият лист и т. н. Н. Сотиров, СК, 27. Вечеряха в кухнята — сред дървените лавици и миризмата на дафинов лист и препържено олио. Ем. Манов, ДСР, 90. Едното дете летеше към бакалина за масло, другото за дафинови листа. Д. Немиров, Д № 9,48. Дафиново дърво. Вечнозелено ниско дърво или храст от семейство лаврови с продълговати кожести листа, жълтеникави или зеленикави цветове, събрани в съцветия и костилков черен плод. ЬашпБ поЬШв. На височина от 700 — 1600 м склоновете са покрити с вечнозелени храсти и гори от дафиново дърво. ВН, 1960, бр. 2618, 4. По
