Па не стига това, ами па и градът не е близко.., а я, нали ме видиш, пусти нозе, ос-лабнели, па не даянят вече на път... М. Георгиев, Избр. разк., 212. — Последно желание. И съм те заклел да го изпълниш. — Ами ти сериозно?! — Не разбираш ли бе, човек — даяних дотук и... край. Н. Стефанова, ПД, 49. Спестявам франковете и купувам туй-онуй. Бъдете спокойни, аз даяна на сух хляб и кашкавал. Б. Априлов, КН, 23. Германецът, като заколи свиня, всичкото го прави на салам, две години може, значи, да яде от една свиня, а ние за два месеца отупаме х^яла свиня и после даяним на тре-воляци. Й. Радичков, ББ, 35.
— От тур. dayan-mak. — Други форми: деяна, деана.
два, двата, м., две, двете, ж. и ср., числ. бройно. 1. Само ср. Числото 2. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Две и две е четири. Д Две и три е равно на пет. Д Дванадесет без две е десет. Д Две по три прави шест. б) В м.,ж. и ср. В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Организаторът сви рамене и отиде до бюфета. — Дай два швепса! В. Пламенов, ПА, 16. И ето, че се редят бразда, две, три — леха. Елин Пелин, Съч. I, 149. Сам Матакеина два пъти става, вади пари и плаща. Й. Йовков, ВАХ, 38. През двете мътни прозорчета се виждаше Младен, навел глава и отпуснал безжизнено ръце. Ст. Даскалов, БМ, 31. Направихме плана и разделихме се на две чети: едната чета трябваше да удари от едната страна, а другата — от друга. П. Хитов, МП, 18.-19. Бяла, спретната къщурка. / Две липи отпред. / Тука майчина милувка / сетих най-напред. Ран Босилек, Р, 29.
в) Разг. В съчет. с числ. бройно един, три: един-два, една (едно)-две, два-три, две-три. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числител-ните от съответните съчетания. След някоя и друга година Павел почна да си идва по-рядко.., и то за по два-три дена. Елин Пелин, Съч. III, 19. Ние можехме без особен риск да идем, защото не се отдалечавахме повече от един-два километра. Й. Йовков, Разк. II, 60. Дай ми едно-две яйца. г) В съчет. с някой съществителни: лев-два, грош-два, миг-два, час-два, ден-два, година-две и др. За посочване на приблизителен брой (един или два) от това, което назовава със съществителното; няколко. Някои пък работеха чуждо, за да припечелят грош-два. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. Ще поискаш веднъж-дваж, ще ти дадат грозд-два, и толкова се дава за цяр. Г. Караславов, Избр. съч. II, 133. Миг-два селото остана като мъртво, като че треснато от гръм. Й. Йовков, СЛ, 86. А в къщи бе съвсем чужд, като гост: ддйде, постои ден-два, па запраши нанякъде. Ив. Мартинов, М, 110-
111. Има-няма година-две оттогава. • Само м. Самост. или в съчет. с часа. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Ще пътувам днес в два часа. Д Ще тръгна точно в два.
2. Като същ. две, ср. Писменият белег, цифрата 2 (П). Арабско две. Д Римско две. Д Напиши цифрата две. • В съчет. със същ. номер. Протокол номер две. Д Автобус номер две.
О Бия си (чукам си) главата <с два камъ-ка>. Разг. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина, горчиво се кая, разкайвам се за нещо. И докато да найдем доктор, свърши то, златното ми дете, отиде си и ме остави да си чукам главата с два камъка. Г. Караславов, ОХ III, 192. Бозая (суча, цицам) <от> две майки. Разг. От две места извличам облаги за себе си. От неговите думи [на хаджи Хасан] излизаше, че за всичко са виновни ингилизите. — На две врати хлопат те! — заключи той. — От две майки искат да цицат! Ст. Дичев, Р, 96. Бъркам с две ръце в нещо. Разг. Разпореждам се изцяло с нещо и имам облаги от това. Прати го [сина си] в търговско училище, после го издържа в странство и го направи главен секретар на финансовото министерство. А това какво значи? Това значи да бъдеш в курса на държавните доставки и предприятия, на държавните заеми, с една дума, да бъркаш с две ръце в бюджета. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 358. Взе (си) двете пари от нещо. Диал. Завърши безславно някаква работа, отиде си посрамен. Той вече си зе двете пари от кметството, че зели сте още да го хвалите! Ил. Блъсков, КУ, 38. Взел съм си двете пари. Диал. Не струвам вече за нищо, не ме бива никак. Взел съм си вече двете пари, от най-малка работа се изморявам. Вкарвам / вкарам в капана <с двата крака> някого. Разг. Поставям някого в положение да се издаде и да пострада. Именно тия телеграми те вкарват с двата крака в капана. Ал. Константинов, Съч. I, 156. Връзвам / вържа (завързвам / завържа, събирам / съоера, свързвам / свържа, скърпвам / скърпя) двата края <на едно. Разг. Успявам да живея, да преживявам с оскъдни средства. — Това ли носиш за обед?.. Станка само повдигна рамене и не преговори. И за какво да дума? Връзва двата края, както може, яде, каквото има. Г. Караславов, ОХ Ш, 167-168. Той работи и се мъчи в дюкяна си като грешен дявол от ранни зори до късна вечер и пак не може да събере двата края наедно. Г. Георгиев, Избр. пр, 43. — Катиният баща — .. — е трудоустроен по болест. — А майка й — ..
— работи като чистачка. Едвам свързват двата края. Семейният им бюджет .. се ветрее като лентичките по моряшка барета. Р. Сугарев, СС, 133. С приемането на работниците те обикновено си правят ге-шефти. Това става под формата на пода
