ДАСКАЛЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Професия, работа на даскал; даскалство, учителство. Може би на теб още не е известно, но аз сложих край на даскаллъка. Пенсионирах се. П. Незнакомов, СМ, 13. През времето, дорде не ходех на школото, той ще да е напуснал даскаллъка в наше село. Т. Влайков, Пр I, 209. С това се свършва първият период на неговия даскаллък, през време на който училищната си работа той кара не по терка на килийните даскали преди и подир него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. — Черният труд, батенка, е за простия народ, както и даскаллъкът — за ординарните хорица. Ив. Вазов, Съч. XI, 142.
ДАСКАЛОВ, -а, о, мн. -и, прил. Остар., сега разг. Който е на даскал; даскалски. Полският пъдар докара в общината един подплашен хлапак, натоварен с цял наръч млади, крехки лозови издънки.. Отзарана го хванал пъдарят, като ги кърши из дас-каловото лозе до вашата нива, и го докара. Чудомир, Избр. пр, 119-121. — Нощес един вълк прескочи през оградата.. — През коя ограда? — През нашата. — Не думай мари, Цонке? То ще е било даскаловото куче. К. Калчев, ПИЖ, 101. От сваде скат Малена, / Цоне, Малено, Малено, / от сваде добри домове — / се за попови синове, / попови и даскалови. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 346. Гай-денце ле, писанко, / със маниста низано! / Коя го йе низала? — / Поповата дъщеря, даскаловата балдъза. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 274.
ДАСКАЛОЛЙВНИЦА ж. Остар. Книж. Училище за учители. Още за по-голяма негова чест се отвори и даскалоливницата, т. е. педагогически двумесечен курс. Ил. Блъсков, КУ, 18.
ДАСКАЛСКИ, -а, -о, мн. -и прил. Остар., сега разг. пренебр. 1. Който се отнася до даскал; учителски. Шуреят му Богдан можеше да върви доброволец и пет пари да не дава. Само едно даскалско място има. В. Геновска, СГ, 364. — Слушай, аз ще поема този дълг. За година-две ще го погася.
— Ти ли бе, с твоята даскалска заплата?
— стрелна го Стамат. — Само ще ме играеш. В. Геновска, СГ, 219. Празен аз не седях, все пипах и вършех нещо от тогашните даскалски работи: преписвах дамаскини, сказания и достопамятните си изречения. П. Р. Славейков, Избр, пр И, 98. Даскалско-то пусто хоро — / то йе хоро най-убаво / най-убаво, най-гиздаво —/със таблички за-граденко / и със, перца преграденко! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 273.
2. Присъщ, свойствен на даскал, характерен за даскал. Татко отговори, че имала даскалски вкус и нищо не разбирала от литература. Ст. Христозова, ДТСВ, 1. А в последния момент,.., може би ще се пробуди и ще заговори в душата му чувствителната даскалска съвест. Т\ Влайков, Съч. П1, 295.
— Знаете ли защо дойдох тук чак от Шумен? — попита все тъй загледана пред себе си. — Нищо чудно — отвърна Вардарски небрежно. — Даскалска участ. Д. Талев, ПК, 185. До доктора седи един испанец, прокурор на касационния съд в Мадрид, една свита даскалска фигурка,.., но,.., учен юрист. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Отраснал волно по гори и поля, той [Калчев] още не можеше да свикне с даскал-ския си затворнически живот и пролетно време някаква невидима ръка с неумолима сила го заблъскваше навън, към ниви и ли+ вади. Ц. Церковски, Съч. Ш, 124.
О Даскалска поезия. Литер. Подражателни стихотворения с учителска тематика, написани през първата половина на XIX в. от български учители.
ДАСКАЛСТВО, мн. няма, ср. Остар., сега разг. пренебр. 1. Професия, работа на даскал; даскаллък, учителство.
2. Събир. Колектив от даскали и даскалици; даскалско общество.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАСКАЛУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар., сега разг. пренебр. Работя като даскал; учителствувам. Додето даскалуваше още учител Климент.., чорбаджи Мичо често подбираше няколко свои приятели и отиваха на училището. Ив. Вазов, Съч. УП1, 65. Според както разбрах отпосле, селските първенци го не харесали, че бил доста простичък и не пеял хубаво в черква, та като завършил годината, не го главили пак и той заминал да даскалува нейде по Загорието. Т. Влайков, Пр I, 209. — Нека да го попитаме, каза един старец, да видим той ли ще ни даскалува, та ако ни аресва, нека каже какво иска. Ил. Блъсков, ЗК, 28. Коя местност как се нарича,., кога, кои даскали са даскалували.. всичко това бай Сандю знае и може да ви го разкаже, сякаш че от книга го чете. Н. Хайтов, ШГ, 62.
ДАСКАЛУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар., сега разг. пренебр. Отгл. същ. от даскалу-вам. Когато ние двама с него., ходехме на далечни разходки., по целия път ми е разправял за своите различни походи, за даска-луването си,.., за шопските остроумия и за много още работи. Ал. Балабанов, СбА-СЕП, 166.
ДАСКАЛУШКА м. Индив. Пренебр. Дребен, незначителен даскал. Ако сега съм богат човек,.., а не нещастна командирована даскалушка с мизерна заплата, дължа го на вас. Г. Караславов, Избр. съч. П, 173. Адвокатът ненавиждаше това мръсно заведение, дето се събираха доморасли местни интелигенти, и не можеше да си представи, че възрастен мъж, уважаващ себе си, ще се курдиса на някоя маса в компанията на бъбриви даскалушки. Г. Караславов, ОХ IV, 559.
