ДАСКАЛЧЕ1, мн. -та, ср. Остар., сега разг. пренебр. 1. Умал. от даскал; млад даскал. Даскалчето, на което не обръщах особено внимание, ръководи революцията. Ем. Станев, ИК Ш-1У, 447-448. Попове и дас-калчета от околните села са стичваха, едно да видят това кърваво позорище, и друго да утешат Милча. Ил. Блъсков, ЗК, 158. Хм! Я ги гледай ти! Даскалчетата! Той презираше още голобрадите им лица, градското им облекло в тая зима тук, на село. Д. Талев, ГЧ, 210. Отговарят поповете: / „Ой ви вази, варналийци! / Я викайте попов Иван, / попов Иван, даскалчето, да разчете бяла книга, / да разчете, да разкаже.“ Нар. пес., СбГЯ, 28.
2. Умал. гальов. от даскал (във 2 знач.); малък ученик. В годината 1830-та ние виждаме в черковния двор при старата горня шуменска черква една килия с един стар даскал на име Кольо с 40-50 ученика — даскал-чета, които сами заплащале на даскала си на месец по 60 пари. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 64.
ДАСКАЛЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Насекомо божа кравица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАСКАЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв. Остар. и диал. пренебр. 1. Прех. Уча, съветвам скрито някого да стори нещо, обикн. лошо; подучавам. Той е даскален в тази работа. Н. Геров, РБЯI, 278.
2. Прех. Прен. Бия. Аз тебе ще те даскаля. Ст. Младенов, БТР, 508.
3. Непрех. Даскалувам (Вл. Георгиев и др., БЕРI). даскаля се страд. и възвр.
ДАТА ж. 1. Точно означен календарен момент (време), отбелязван чрез поредния номер на деня, месеца и годината. Датата, когато Левски напуска Карлово.., се помни най-добре от неговите роднини и близки; с възможната сигурност те посочват 3 март 1862 г. .. Тази дата приемат и първите биографи на Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 43. И ето ги сега пдлиците стояха пред него наредени една под друга — според датите на изплащането. Д. Немиров, Др, 150-151. Величко пак зе писмото и го разгъна, той не бе забележил датата. Ил. Блъсков, ДБ, 65. — Драгомир все не може да се начуди как тъй жандармерията е узнала, че ще има събрание, от кого е научила датата и часа. А. Гуляшки, ЗР, 136. А Кръщелна дата. Рождена дата. // Цифрата, формулата, с която е означен такъв момент. До дънерите на старите каваци и платани, по бялата кора на които бяха изрязани безброй инициали и дати, бяха сложени разкривени пейки. И. Йовков, ЧКГ, 304. — За половин час прерисувах заповедта, само с черния и червения моливи, извъртях всичките й подписи, дати и печати, като вписах, разбира се, сега вече моето име. П. Бобев, К, 78-79. Няколкото червени дати върху календара служеха на партийните „саксии“ да се появят на президиума. Дем., 1990, бр. 46-47, 1.
2. Поредният номер на деня в съответен месец. Ще му се съобщи дали в петък или четвъртък е датата на представлението, та да се приготват афишите. Хр. Смирненс-ки, Съч. Ш, 12. Коя дата е днес?
3. Обикн. със съгл. опред. Предишен или бъдещ, по-близък или по-далечен момент по отношение на времето, за което се говори. Става въпрос за опита да се пусне в ход една от легендите, с помощта на които така често се извращава историята със стара дата. ВН, 1960, бр. 2856, 4. Една мо-рална карта на България, съставена към днешна дата, ще ни даде стопанските и нравствени остатъци от задругата в селото. Ив. Хаджийски, БДНН, I, 71.
4. Прен. Обикн. със съгл. опред. Времето на някакво важно, забележително събитие в историята на народ, държава и под. Люле-Бургас, Одрин, Чаталджа, тия да се изразя с думите на народния поет, „величави дати“ нима ще останат само празни звуци? Л. Стоянов, X, 159. Храмът е неразривно свързан с една бележита дата от трагич-ната съдба на българския народ преди Освобождението. Ст. Михайловски, БС, 236.
— От лат. data (littera) през фр. date.
ДАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който се отнася до датив.
О Дателен падеж. Грам. Който се отнася до падежа, свързан с изразяване на косвено засягания от глаголното действие обект; датив.
ДАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от дата. Щом свърших тая работа, забелязах на масичката кръглия войнишки хляб с да-тен печат, който бях донесъл предната вечер. П. Вежинов, НС, 9.
ДАТИВ м. Грам. Дателен падеж.
— От лат. Dativus.
ДАТИРАМ, -аш, несв. Книж. 1. Прех. Посочвам, отбелязвам писмено дата върху писмо, документ, съчинение и под. На 21 май Кавалджиев, приятел на Ботева, приемаше от героя писмо, датирано: 17-й май 1876, параход „Радецки“. Ив. Вазов, Съч. УП, 168. Ако допуснем, че Драсов погрешно е посочил тази дата, ще трябва да приемем, че той погрешно е датирал въобще това писмо. Ив. Унджиев, ВЛ, 233. За пръв път на български името на Пушкина се споменува в едно писмо на П. Р. Славейков, датирано 21 март 1853. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 185-186. Неотдавна Вале-рий написал най-хубовото съчинение в класа — във форма на дневник на космоновта, което той датирал 12 април 1983 г. К, 1963, кн. 8, 6. // Определям, установявам точно времето, когато е било създадено нещо, определям, давам датата на съществуването или появата на нещо. Геза Фехер разкопал
