мо още седем обряда! Погача по селски, баница с рози, даряване с кърпички. Ив. Ост-риков, СБ, 23-24. Такива села с хората им и земите им тогава се раздаваха от царете на болярите за принесени услуги на държавата. Особено се радваха манастирите на такива великодушни дарявания от благочестивите владетели. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. Пия щим да ви речеме:/ „Малка е Дода
— дар няма, / дар няма за даряване, / премяна за венчаване!“ Нар. пес., СбНУ XLVI,
276.
ДАСКАЛ, мн. -и и (разг. пренебр.) дас-каля, м. 1. Остар., сега разг. пренебр. Учител. Аз се запознах с по-първите хора и те сами ми предложиха да ме условят, като се научиха, че съм бил даскал. На другий ден аз бях вече в училището. П. Р. Славейков, БП I, XXVI. В малкото селце се открива училище. Даскал Камен срещу награда от два гроша месечно на дете и храна от селото започнал да учи децата на непреклонните планинци. О. Василев, ЖБ, 17. Над пътя се бяха вдигнали облачета прах, чуваха се пискливи детски гласове. — Даскалът е събрал дечурлигата, такава ще да е работата. Сп. Кралевски, ВО, 133. Тъкачева не можеше да побере в ума си как нейният син ще стане селски даскал. Г. Караславов, ОХ
1. 191. — Помолих го много да не казва на даскалята. Той [огнярят] уж ми обеща, обаче им казал. Д. Цончев, ЛМ, 134.
2. Разг. Ученик. Ти, даскале, си гледай уроците и не се бъркай в тия работи. Не са те за деца!
3. Остар. Човек, който учи някого на нещо, обикн. лошо, нередно; учител. А другия им тартор, някой си Владиков, го съдиха, но го оправдаха.. Стоя само шест месеца предварителен затвор. А всеки знаеше, че той беше даскалът им. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 88. Ние знаем, че не си виновен. Други са ти даскалите. Те да ти берат греховете! К. Митев, ПБ, 306. —Да не съм те видял още веднъж да правиш такива работи. Знам аз кой ти е даскалът. В. Геновска, СГ, 250.
О <Иди> да си вземеш парите от даскала скойто те е учил>. Ирон. Не знаеш, грешиш; твърдиш неверни неща, макар да мислиш, че много знаеш. — Не отърва.. Трудове много, а печалбата никаква.. — Ти да идеш да си вземеш парите от даскала, който те е учил. Чу ли? Иди и ги вземи!- вика дядо Хаджи. Ц. Церковски, Съч. П1, 247.
— От гр. 5асткаЯ.о<;.
ДАСКАЛЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. пренебр. Отгл. същ. от даскаля се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАСКАЛЕТИНА м. и ж. Остар. и диал. пренебр. Дребен, незначителен даскал или даскалица. Додето му бяха в ръцете и кметство, и власт и сила взима, та ги от-фърга от себе си и самичък ги слага пред краката на тая даскалетина! Т. Влайков, Съч. III, 165. Старите даскалетини, като не умеяха друго, освен да бият децата, щото кога им поменеше някой школъо и даскал, треперяха от страх. У, 1871, бр. 20, 305. Кои са днес, които въртят княжеството ни? — Учителите,.., и след като бяха се поубрашнелиле в привременните педагогически курсове, имаха се за съвършени педагози и учители, тези и такивато ми боси даскалетини говореха гордо горните думи и се блъскаха в гърдите. Ил. Блъсков, КУ, 14‘
ДАСКАЛЕТИНКА м. и ж. Остар. и диал. пренебр. Умал. от даскалетина.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ДАСКАЛИЦА ж. 1. Остар., сега разг. пренебр. Учителка. На сутринта отидох на черквата Възнесение и заварих, че даскалица една., четеше слово от Софрония. П. Р. Славейков, БП I, XXVI. А и вие вървете да помагате!.. Па дано утре даскалицата не ви изпита. Б. Несторов, АР, 256-257. Гергина остана малко изненадана от това нечакано посещение на учителката.. Гергина се отдръпна,., и рече: — Не думай така, даскалице. Д. Спространов, С, 307-308. — Остави купешките фрази, Катя. Не ставай истинска селска даскалица. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 149.
2. Разг. Ученичка. Още при изгрев слънце тая сутрин Иванка Руменова излезе на чардака.. и чакаше да дойдат ученички.. — Ето ти ги тука са моите даскалици.. Чакат. Д. Талев, ПК, 238-239.
3. Остар. Жена, която учи някого на нещо, обикн. лошо, нередно. -Нима тя остана да живее на село?.. — Прибраха се в Търново.. Живеят у Кираца Станчевата, учителката. Нали тя бе Мариината даскалица по тия мурафетлъци. В. Геновска, СГ, 16-17.
ДАСКАЛЙЧЕ, мн. -та, ср. Индив. Умал. от даскалица. — Тая черна циганка какво ти е дала, бе? Че тя, едно даскаличе дива-ненце, на кутрето ми не може да се мери. Ем. Станев, ИК III, 158.
ДАСКАЛЙЧКА ж. Остар., сега разг. Умал. от даскалица. Той даде думата на Милена. — За пръв път в нашата история ще бъде изпълнена волята на народа, ще бъдат изправени да отговарят за своите дела най-черните и най-жестоките убийци и притеснители на народа.. — Ех, как сече даскаличката, а? К. Калчев, ЖП, 534. — И даскаличката дойде — обясни Стамат. Назначихме я за интендант по прехраната. А. Гуляшки, МТС, 233. — Набери, даска-личке — рече баба, — ние селяните не се сещаме за тия неща. Пък и работата ни е затиснала, та не можем да помислим.. А той обича череши. К. Калчев, ПШЖ, 150.
ДАСКАЛКА ж. Рядко. Даскалица.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
