рамфил, /../ да намажа / мойто бело лице. Нар. пес., СбНУ Ш, 40.
— От перс. през тур. с1аг?т 'китайско дърво'.
ДАРЧЙНЕН, -нена, -нено, мн. -нени, прил. Готв. Дарчинов.
ДАРЧЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Готв. Прил. от дарчин; дарчинен.
ДАРЧОК, мн. -ци, м. Диал. Умал. от дар. Що ке дарчок ке'и дарвиш;/../ на невеста кошулица. Нар. пес., СбБрМ, 490.
ДАРЯ. Вж. дарявам.
ДАРЯВАМ, -аш, несв.\ даря, -йш, мин. се, -йх, се., прех. 1. Остар. сега поет. Поднасям някому нещо (предмет, вещ, имот и под.) като израз на добри чувства или в знак на благодарност; подарявам, дарувам. И тя молеше дружките си да обличат новите й руби и на която приличаха, даряваше им ги. На третия ден умря. А. Дончев, ВР, 232. Ти ми дари най-скъпите накити, които е виждала жена — тънки изделия от слонова кост. Н. Райнов, ВДБ, 140. Него-вът кон беше стар, червен ат, който му го беше дарил един паша, гдето му извадил куршума от кълката. Ц. Гинчев, ГК, 148. Сит да гостиш, богат да дариш тежко е. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 115.
• Нар.-поет. Обикн. дар даря и дарба даря. За нея [Алтън Дойна] две вери на крак бяха станали.. Тогава мюсюлмани се надпреваряха кой с какъв по-скъп дар да я дари. П. Тодоров, И II, 19. — Овчаръо ле, брат да ми си, / извади ма от бел Дунав, / за та дара добра дарба. Нар. пес., СбНУ VII, 63. // Създавам, поднасям като дар на някого някакво положение, преживяване, което той силно желае. — Покой, царице, никой никому не може да дари! М. Петканова, ЦТ,
8. Жената го дари с кръшен смях и си призна, че досега не е знаела как се реже сланин-ка. Й. Радичков, В, 73. Благатък е оний, когото е Бог дарил с добри деца. Д. Манчев, БЕ I, 103. — Аз от днес навеки свобода / на всички мои ратаи дарявам. Д. Стоевски, ВТ (превод), 186. Но никой няма право / свобода да дари на онзи, който сам / не може да си я сдобие — туй аз знам! К. Христов, ЧВ,
120. • В пожелания и благословии. Бабичката го [малкия брат] изслуша., и каза: — Не бой се, синко, ти си млад. Едно гърне жито и две яки ръце — стига ти толкова имот! Моли се на Бога да ти дари и здраве. А. Каралийчев, ПСI, 20.
2. Стесн. Поднасям някому някакъв дар (най-вече сватбен или годежен) според обичая или традицията; дарувам. Станка пое кърпичката, целуна му ръка и метна на рамото му бяла риза със сини кенар чета и с яка, поръбена с червен конец. Сетне тя дари и другите годежари, като им целуваше ръка поред. Г. Караславов, ОХ I, 418. Вен-чавката се извърши в къщата на Цветини-те родители. Цвета дари свекъра си с ке-нарлия риза с шевица около яката и ръкавите. Д. Ангелов, ЖС, 191. В това време Рада., слизаше от горния кат да дарява момците долу с обичайните годежни дарове — везани кърпи. Д. Рачев, СС, 125. Утре хиляди поклонници в бели ризи., ще дарят манастира с погачи, с агнета, юнчета, пешкири и покривки, ще вземат нафора в черква, ще се поклонят на мощите. К. Константинов, ПЗ, 77-78. Жените наставаха и взеха да даряват новобранеца — мятаха на раменете му кърпи, чорапи и ризи, пълнеха джобовете му с круши и орехи. Г. Мишев, ЕП, 123. Посрещна ги момината майка —/приготвила три талиги дарба, /наред дари ку-му що пърлича [прилича, подхожда]. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 7. • Нар.-поет. Обикн. дар даря и дарба даря. Три години Марко съм любила, / нел у къщи никой ме не знае, / сал ме знае най-старата стрина, / и ню съм си голем дар дарила: / на Птеров-ден памучни чорапци. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 402. Мъжко си дете родихме — / не сме си, либе ле одиле, /у бабини си на госте, / дарба да си го тя дари. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 119.
3. Надарявам някого с природни качества за особено успешно извършване на някаква дейност. Като всеки по-значителен поет Димчо Дебелянов бе дарен със способността да работи дълго време над онова, което пише. Н. Лилиев, Съч. Ш, 48. "Ако си тъй много силен — от Бога туй теб е дареноА. Разцветников, Избр. пр Ш (превод), 13. Учител класен е тоз мъж и е дарен / със красноречие голямо. К. Христов, ЧБ, 118 Природата го е дарила с хубав глас.
4. Остар. Давам някому милостиня; дарувам. Като излазя из черква, колкото просяци са улучат на черковните врата, той ще ги дари. Ил. Блъсков, ПБ I, 95. Полвина век такъв го минувачи знаят, / полвина век го [божека] те по навик стар дарят. К. Христов, Кр, 50.
5. Остар. Посвещавам време, сили и др. на нещо или на някого. Сутринта, която бе света неделя, той я дари за почивка, молба и др. Ст. Младенов, БТР, 507. дарявам се, даря се страд. и взаим. Ти мъничък ли си или голям — / помни: що мож да извоюваш сам / с достойнство, со чест — недей остава / като на просек да ти се дарява. К. Христов, ИБ, 60. По улиците, дворовете и къщите руски войници, граждани и селяни от околните села се прегръщаха, черпеха и даряваха. ВН, 1958, бр. 2032, 4.
ДАРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дарявам и от дарявам се. — Какво, земляци? Защо така увесихте нос? Та това — Димовото даряване — е чест за нас. Г. Ма-нов, КД, 83. Майката., току се ровеше в големия сандък и търсеше да нагласи дрехи, завивки за младата невеста. А трябваше да се изтъкат., кърпи за даряване. Б. Нес-торов, СР, 124. — Няма нищо страшно! Са