ДАРСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до дарение, даряване. В музея [на Рилския манастир] се пази прочутата оригинална дарствена грамота — хри-совул от Иван Шишман, издадена на 21.IX.1378 г. НТМ, 1961, кн. 10, 23.
ДАРТС, дйртсът, дйртса, мн. няма, м. Спорт. 1. Спортна и развлекателна игра, състояща се в хвърляне, мятане на стрелич-ки по кръгла мишена с цел да се улучат определени сектори от нея, като всяко попадение носи определен брой точки. Днес дарт-сът освен широко разпространен спорт далеч не само на Острова е и доходоносна индустрия. ДТ, 2001, бр. 5, 34. Първенство по дартс. Федерация по дартс.
2. Комплектът от такава мишена и стрелич-ки. Купих му дартс за рождения ден.
— Англ. darts.
ДАРУВАМ, -аш, несв. и се., прех. Ста-рин. и диал. 1. Поднасям някому нещо (предмет, вещ, имот и под.) като израз на добри чувства или в знак на благодарност; дарявам. Той излезе от стаята и след малко се върна с бяла, добре изгладена риза в ръце.. — Вземи я! —.. — Няма с какво друго да те дарувам.. — Вземи я. П. Вежинов, ЗНН, 150. И заводът, и кооператорите ги даруваха, та им напълниха къщата с подаръци. Ст. Даскалов, ЕС1 57. „Той [конят] нека е твой. Освен това още две камили.“ БО, 1846, бр. 1, 3. • Нар.-поет. Обикн. дар дарувам и дарба дарувам. — Ой ви вази, голи цигани, / я хайде да ви заведа, / да ви заведа в наща държава, / че там даруват хубава дарба. Нар. пес., СбВСт, 382. ¡1 Създавам, поднасям като дар на някого някакво положение, преживяване, което той силно желае; дарявам. — Оженете Бояна за Калофер. И той да слезе от планината — пашата и на него ще му дарува свобода. М. Мар-чевски, П, 24. — Не ме дарувал мене Господ с деца, ама и аз съм израсъл во фамилия християнска. Д. Талев, ПК, 231. • В пожелания и благословии. — И прости, Господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг, и дарувай здраве на христолюбивия цар Асеня. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. — Отвори ми Дойчин вратата и ме побутна вътре. Както влязох тъй и паднах на колене пред майчицата ти, Бог да й дарува мир на оня свят! Ст. Загорчи-нов, ДП, 167. — Пратен съм да кажа наравно с Куно: здраве на нашия владетел хан Пресиян, да го дарува небето с още сто години живот и сила! И. Вълчев, СКН, 58. Преждевременната смърт на добрия ви съпруг е голяма загуба за вас.. Молим Всевишния Бог да го успокои между праведните, а на вас и чадата ви да дарува утешение. Пряп., 1903, бр. 81, 2.
2. Стесн. Поднасям някому някакъв дар (най-вече сватбен или годежен) според обичая или традицията; дарявам. На сватбата го даруваха с една голяма бяла риза, дълга чак до колената му, тъкана от мама. К. Калчев, ПИЖ, 105. — Джено, ще ми направиш ли работата за Бората? На сватбата ще те дарувам с копринена риза и жълти обувки. — Умряла съм за твоите дарове! К. Петканов, ДЧ, 109. Гледа царицата и не може да повярва на очите си: ръката му е превързана с нейната кърпа, с която е дарувала царя пред венчалния си обряд. К. Величков, ПССъч. УШ, 260. Най-напред газеха в снега няколко музиканти цигани, облечени с пъстроцветни дрехи, взети я от битпазар, я дарувани при погребения. Н. Кирилов, ПД, 94-95. Дарувам църкви и ва-настири. Дарувам новородено. • Нар-поет. Обикн. дар дарувам. Излезнала младата невеста / по трапези ръка да цалува, / по трапези дари оа дарува. Нар. пес., СбНУ XLIV, 47.
3. Рядко. Дарявам (в 3 знач.). Според него аз недостатъчно използувам дарбите си, с които ме била дарувала природата. К. Калчев, ДНТ, 100.
4. Давам някому милостиня. — Господари-це-дарице, дарувайте ми малко лебец — чува се сладникав и провлачен напев. Т. Влай-ков, Пр I, 189. Тая сутрин той бе узнал от градската мълва, че зет му вчера в кръчмата се е заканил да дарува бедняците, и това нещо никак на го учуди. Т. Харманджиев, Р, 44. — Що да дарувам, просяче? /../— Наг-реби бела белия / и червена ченица, / та си дарувай просяче! Нар. пес., СбНУ XLIV, 418. Идеечи Марко низ Клисура, /согледа си млада прошлякина, / и си бърка у златна пазуха / да извади жъта дуката / да дарува млада проиглякина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 85. дарувам се страд. — Тук се даруват сиромаси, а не цигани. — Та има ли по-сирома-си от циганите, ма стрино? Т. Харманджиев, Р, 48. Майката остана много радостна от сичките дарби, които ся даруваха на дъщеря й. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 264.
ДАРУВАНЕ, мн. -ия, ср. Старин. и диал. Отгл. същ. от дарувам и от дарувам се.
ДАРУВАЧ м. Диал. Мъж, който дарява.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАРУВАЧКА ж. Диал. Жена, която дарява.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАРЧЙН м. Готв. Благоуханна кора на тропическо дарво, която се употребява като подправка; канела. На буре от 10 ведра земи 20 драми карамфил и толкова дарчин (канела), турни го с една кисийка във виното,.., от това добива виното добър вкус. П. Р. Славейков, СК, 98. Прахът, който повлачал дъжда, имал шар на чукана канела (дарчин). Пч, 1871, кн. 3, 45. Да накупа/ всякакви миризми, / най-повече / дарчин и ка
