комшийки, като я гледаха, че бели платна и шие даровнишки ризи, подмятаха й шеговито. — Добре готвиш даровете, како Вен-ковице, ами приготвила ли си и момата! Т. Влайков, Съч. I 1925, 176. Платно даров-нишко пък,.., тя ще изтъче толкова тънко и префинено, че като го хванеш, трепере в ръката ти! Т. Влайков, Пр I, 63.
ДАРОК, мн. -ци, м. Диал. Обикн. в съ-чет.: Дарок даруем. Нар.-поет. Дар дарувам. Голем ке те дарок даруйеме: / Секо момче по йедно оруже, / а момите (по) свилена кошуля. Нар. пес., СбНУ X, 80. Голем дарок тебе че даруем, / че ти давам той жълто кадифе! Нар. пес. СбНУ Х1ЛИ, 231.
ДАРОМ нареч. 1. Безплатно, безвъзмездно. То [населението] беше длъжно.. да храни и пои даром царските хора. Ив. Вазов, Съч. ХП1, 163. Няма вече да работи лозето на Вълков даром — това го изпълваше с такова чувство, че той бе готов да се прекръсти. Ст. Марков, ДБ, 477. — Колко искаш за агнето! — попита офицерът.. — Не го продавам. Даром ви го давам. От мене — за братята, дето се бият горе на Шипка за освобождението на нашето мило отечество. А. Каралийчев, ТР, 195. За да не му дават всичко даром, защото благодеянията често обиждаха честолюбивия дядо Денчо, баба от време на време му възлагаше дребни поръчки, да й свърши някоя работа. К. Калчев, ПИЖ, 36. — Ти наистина не си най-богатият в околията, но двадесет-тридесет хиляди срещу разписка по всяко време можеш да ни дадеш. Искаме ги в заем, а не даром. Сл. Трънски, Н, 246. Онези, които не са можали да плащат нищо, техните деца не ся приемали даром в енорийските училища. ИЗ 1877, 1881, 202.
2. Без труд, без усилия. — Хубавото, момчето ми, не идва даром. А. Гуляшки, Л, 119. Не бих могъл да кажа, че Методи получаваше даром шестиците, той се стараеше. А. Гуляшки, ДМС, 159. Сам аз бях преживял доста трудничко младежките си години, не обичам хора, които смятат, че е естествено всички блага да им падат даром от небето. П. Вежинов, Б, 33. — Н-е, невъзможно е [крепостта] Козяк да се дава даром, невъзможно е да се устои на удар. Водата се е събрала в щерната, от нея може да се пие месец време, водопроводът ще проточи тръби под земята и додето обсаждащите го открият, ще минат месеци. Д. Добревс-ки, БИ, 183. — Зная, че ви е тежко, видях го с очите си. Но вие споменахте преди малко за горчивото познание на българите. Те не може тогава да не съзнават: нищо не идва даром. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 175. Вред по света, такава свобода., се добива с борба и жъртви, ние я имаме, тъй да се рече, даром! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 90.
38 Речник на българския език, т. III
3. Напразно, залудо. От някое време насам аз с жажда поглъщам всичко, което ме запознава с Белгия. И смея да ви уверя, господин ректоре, че трудът ми не пропада даром. Ал. Константинов, Съч. I, 177. Никоя жертва в името на отечеството не отива даром. Тя става част от съществуването на родината.
О Ям даром хляба на някого. Разг. Незаслужено получавам облаги, не принасям никаква полза. — Яде даром хляба на държавата — каза след него Касаветов. — Такива типове, които гледат само търбусите си, трябва да бъдат изпращани на фронта. Г. Караславов, ОХ II, 160.
ДАРОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Църк. В който се носят светите дарове. Дароносни съдове. Дароносна чаша.
2. Книж. Който носи дарове. Лятото изминаваше. Като невидим дароносен керван то беше донесло своите цветя, плодове, багри и чарове и си отиваше неусетно. Ив. Кара-новски, Разк. I, 83.
ДАРОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. 1. Който носи или поднася дарове (Ст. Младенов, БТР).
2. Църк. Дарохранителница. Някогаш са ся чували св. дарове за болни в златен или сребърен гълъб, който висял изпод небото над престола, но когато е това престанало за мъчното взимане оттам, захванали са да ги чуват в особена кутилница, която ся нарича дарохранилище, даръносецът (хлябоносец). 3. Петров и др., ЧБ (превод),
16.
ДАРОХРАНЙТЕЛНИЦА ж. Църк. Черковен съд — метална кутийка, в която се пазят частици от сухо причастие. —Да ги [хусарите] пуснем, че да ограбят дарохра-нителницата и сребърните ризи на светците! Не ми е изпила кукувица ума! Ст. Загор-чинов, ДП, 173.
ДАРОХРАНИЛНИЦА ж. Църк. Дарохранителница. Златарският еснаф прати по море в обителите на Атос четиредесет дарохранилници от слонова кост. Н. Рай-нов, ВДБ, 60. Една дарохранилница, единствен мой съсъд, / в подножието божие, с наведена глава, / ще сложа в неотменимий ден на праведния съд, / когато ще са лишни и молитви, и слова. Е. Багряна, ВС, 61.
ДАРПНА ж. Диал. Голяма квадратна кърпа за глава, обикн. бяла и с ресни от трите страни. В това време от страна на момчето се изпраща на момата една китка от босиляк и един сребърен пръстен, окачен на нея, една дарпна, една шамлия и един симид. СбНУ VII, 65. Ток се шетат по чар-шии, / и се чудит што да купит: / ал да ку-пит бели дарпни ал да купит чисти чегли. Нар. пес., СбАИ, 283.
— От тур. darp 'було на стомах'.
