ше успял да спечели наклонността й и тя му беше даровала сърцето си. Ч, 1871, бр. 13, 405. Като са е оженила, / Мирча Баяни направи / тънка ми хурка сребърна / и добро златно вретенце, тънки дарове да преде, / юнаци да дарова. Нар. пес., Христом, ВВ, 121. даровам се страд.
ДАРОВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от даровам и от даровам се.
ДАРОВАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Дарба; дар, талант, надареност, заложба, даровитост. Учителят не оценил музикал-ността на своя ученик, който достатъчно ярко показвал вече дарованието си. Ст. Грудев, ББ, 11. Тъгуваше, че синовете не искаха да го последват в новия път. Дразнеше го тяхната смелост и дарованията им на държавници. Й. Вълчев, СКН, 468. Радостта идеше от бляскавите дарования на младия княз, от острия му ум. А. Гу-ляшки, ЗВ, 54. Младежите се отпуснаха, откриха своите дарования. Ради определи кой какъв номер ще изпълни. Ст. Мокрев, ЗИ, 202. Дарованието навсякъде ще да си пробие път и талантът няма да угасне под бремето на нещастието. Хр. Ботев, КК (превод), 14.
2. Даровит човек; талант. — Нещичко за Йовков, г. Страшимиров?.. — Голямо даро-ванвие беше.. Млад си отива, много млад. А. Страшимиров, СбАСЕП, 343. В желанието си да насърчи и по-скромни дарования, списанието допуснало и стихотворението на Пишурка. Хр. Бръзицов, НЦ, 169. Ония сановници и съветници, които придружаваха владетеля до Големия извор в Орфееви-те планини, се мъчеха да убедят своите съседи, че това момче е едно невиждано дарование и че щом засвири, всички ще занемеят и ще се забравят. Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. Сред тези любители артисти блясват ярки дарования. А. Каменова, НК,
1958, бр. 4, 5. Из недрата на народа изникнаха много дарования, които получиха междунородно признание.
ДАРОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Който е предназначен за сватбен дар, подарък; даровнишки. Бързаше тоя изплашен свят да скрие и прикъта у съседи, у роднини това, което му е най-ценно: даровно платно, възглавници, престилки. Н. Поп-филипов, БД, 82. Платното ми йе ленено, / ленено и копринено — / ленено платно даровно, / за свекър и за свекърва. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 232.
ДАРОВИНА ж. Диал. Дарове, които сватовете поднасят на невестата.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАРОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има някаква дарба; талантлив, надарен, способен. Цялата тази уредба [на апартамента на Каев] беше направена от някой даровит, но беден художник срещу мизерна надница. Г. Караславов, Т, 12. Най-важното — умееше [Ран Босилек] да намери талантливо произведение и да насърчи млад даровит актьор. А. Каралийчев, С, 223. В Търново са запазени няколко постройки от дарови-тия самоук архитект и инженер Никола Иванов Фичов от Дряново, наречен още Колю Фичето. Ст. Михайлов, БС, 110. — За мене Бешков е един от най-даровитите хора в България, у когото има елемент на гений. Ив. Сарандев, ЕС, 113. Един прочут мъдрец имал едничък син, работлив, умен и даровит за чудо и приказ. Ран Босилек, Р, 94. Йоан е замечателен и като учен човек, и като даровит проповедник. СбС, 168. Дават множество стипендии на сирашки, а даровити деца. Ч, 1971, бр. 16, 511.
ДАРОВЙТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от даровит; сравнително, до известна степен даровит.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДАРОВИТО. Нареч. от даровит; талантливо. Той някак си даровито и сладкодум-но все умеяше да заслади всички, които го слушаха. Й. Груев, СП (превод), 183. Ако не можеш да пишеш даровито, то пиши поне умно.
ДАРОВЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Само ед. Качество на даровит; дарба, дар, дарование, талант, надареност, заложба. Да, аз съм виждал Антона Страшимирова да беснее като разярен лъв срещу обществените неправди и да се възторгва до сълзи от даровитостта на поети, писатели и художници. СбАСЕП, 73. Ние считаме за голямо престъпление да разказваме на и без това суеверното човечество за подвизите на несъществующите герои, за ума на непознатите мъдреци, за даровитостта на измислените гении и пр. Знан. 1875, бр.
13, 207.
2. Рядко. Даровит човек; дарование, талант. Първият период в нашата нова художествена литература се завърши с несполуче-ния опит на най-силната за времето даровитост — Ив. Вазов, — да мине от творческите слоеве на възродителния период.., към новия град, който идеше по свой ред да твори. А. Страшимиров, ЕД, 12.
ДАРОВНИК, мн. -ци, м. Диал. Дарител.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ДАРОВНИЦА ж. Диал. 1. Дарителка (Ст. Младенов, БТР).
2. Кърпа за подарък (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ДАРОВНИШКИ, -шка, -шко, мн. -шки, прил. Диал. Даровен. Райка му разправи какво е сънувала нощеска зарад него или колко даровнишки ризи е приготвила майка й за сватбата й. Т. Влайков, Съч. I 1925, 109. Когато Колчо зе да позаяква, някои
