ДАРМА ж. Диал. Бяла забрадка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик.., 1895.
ДАРМАДАН неизм. Простонар. 1. Като същ. Нещо разтурено, разхвърляно, разнебитено. Този е последний цар, живял / во благоденствие и мир — и завещал / на синовете си държава всемогъща, — / но подир него тя се дармадан обръща .. / Пиши го свършено и там го остави! П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 165.
2. Като междум. в сказ. функция, а) Разтурям, разбърквам, разхвърлям нещо. Отишли, брате мой, в Букурещ — дигнали целия град на главата си; туй цигулари, туй шан-тани — дармадан! Ал. Константинов, Съч.
I, 118. б) Унищожавам, разнебитвам, развалям нещо. Колицата почна да се връща назад и повлече мене и майка ми към другите урви.. — Спаси детето! — крещи той. — Лягай под колицата да намалим удара.. Въпреки всичко — праас! Дармадан! И. Вълчев, РЗ, 61.
О Правя (направям / направя) <на> <дар> дармадан някого или нещо. Обикн. в се. Разг. 1. Унищожавам, съсипвам или съвсем разнебитвам някого или нещо. Куршумите
— думи го промушваха, правеха го на решето или още както се казва, на дармадан, но той нехаеше. Черемухин, П, 51. Една нощ, когато диваците спокойно хъркаха на слънчевото плато, Хук и младежите ги направиха на дар-дармадан. Оставиха живи само няколко десетки от диваците, които побягнаха накъде им видят очите. В. Цонев, НВЛ, 43. 2. Изцапвам, развалям. — На мене да ги [дрехите] дадеш, в един сахат време ще ги направя дармадан. До вечерта от лекета не можеш им разбра цвета. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. Става / стана дармадан. Разг. Разбърквам се, обърквам се съвсем.
— От тур. darmadapan.
ДАРМАСАМ. Вж. дармасвам.
ДАРМАСВАМ, -аш, несв.у дармасам, -аш, се., прех. Диал. Разчесвам вълна или друго нещо; раздърпвам. дармасвам се, дармасам се страд.
— От тур. taramak 'чеша, разчесвам'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАРМАСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от дармасвам и от дармасвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речнвик..., 1951.
ДАРМОЕД м. Книж. Мъж, който живее на чужд гръб, който яде даром хляба; гото-ван, търтей, тунеядец. — На него ще дам, не на тебе. Защото ти си готован, дармоед, неблагодарник!.. Ти ще оплюскаш всичко, а той от парата сто ще направи. Г. Кара-славов, С, 155. — Тъй било според държав-ната норма.. — Вятър работа!.. Та сега у нас за пръв път има такива автомати, кога да изработят нормите. Това са някакви дармоеди.. и завистливци на всичко отгоре. П. Вежинов, НБК, 324. В лъчистото сияние на майския ден пърхаше надеждата за Новия свят,.., в който складовете и фабриките щяха да принадлежат на всички, а не на шепа дармоеди, които сега изпращаха въоръжените си слуги да стрелят срещу работниците. Д. Димов, Т, 292.
— Рус. дармоед.
ДАРМОЕДКА ж. Книж. Жена, която живее на чужд гръб, която яде даром хляба; готованка.
ДОРМОЕДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до дармоед, който е свързан с дармоед.
ДАРМОЕДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество и проява на дармоед; готованство. Ако ли вие сте хора, каквито ви изисква длъжността ви.., то тряба да вървите напред.., инак вие сте дармоеди, а знайте, че на дармоедството краят е лош. НБ, 1876, бр. 20, 78. ^
ДАРМОН м. Диал. Решето с едри дупки, с което се пресяват зърнени храни след вършитба, за да отпаднат едрите примеси. Прав още, макар че беше минал седемдесетте,.., дядо Иван пъргаво тръскаше назад-напред тежкия дармон, под който, като злато, течеше житото. И. Йовков, ЖС, 215-216. Някога в този килер имаше строшени панери, смачкани шапки, издънени решета и дармони. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 147.
— Чуй бе, момче — се показа през зида един от циганите, — я викни татка си, да му продам един дармон. 3. Сребров, ВСП, 23.
О Направям / направя на дармон някого или нещо. Обикн. в се. Диал. 1. Надупчвам на много места. 2. Прострелвам с много куршуми. — Я се погледни! В тия дрехи приличаш на чучула. Не на решето, а на дармон ще те направят. К. Петканов, МЗК, 237. — Мечка ли бе? Или нейде в чуждото, а? — Мечка ли? Де да беше мечка!.. — Яшар отново се прегърби и прошепна: — Шумкари! Щяха да ме направят на дармон. Ив. Венков, ХКН, 30.
— От гр. 6ерцоУ1. — Друга форма: д ъ р м о н.
ДАРОВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Дарявам. И зема цар греческий без числа злато и сребро.. И дарова дарове много Марии царице жене Йоана царя. Хр. Павло-вич, Ц, 41. И като им даровал всичко друго, що им било потребно, пратил им и майстори да им соградат тамо в пустинята церква, и килии,.., за да можат да се бранят от разбойничиските нападения. Н. Рилски, ОМР, 26-27. Пленниците са боели, че ще ги затрият вечно. Но Кир великодушно им даровал свободата и от врагове ги направил най-верни съюзници. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 126. Един млад момък бе
