2. Който има някакви способности, дарби; надарен. В „Целокупна България“ дарената ръка на беловласия поет написа една сатира. С нея той постави началото на нашата детска поезия. А. Каралийчев, ПГ, 204. Ново разбиране на човешко отношение, изразителен диалог., трябва да има в пиесата, защото и най-дарени режисьори и артисти не могат да вдъхнат живот в мъртвите сцени. Н. Лилиев, СбАСЕП, 426. Когато палачите сграбиха стареца и го хвърлиха в пламъците, дъщерята на императора Анна, .., дигна ръце и закри очите си. На стари години тая набожна и високо дарена жена записа с оскърбителни и отровни думи мъжествената смърт на Василия. А. Каралийчев, С, 32.
0 Дарено хоро. Диал. Сватбено хоро, което се играе при раздаване на даровете.
ДАРЕНЕ ср. Отгл. същ. от даря и от даря се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАРЕНИЕ, мн. -ия ср. 1. Пари, вещи, имоти и др., подарени от някого на някое лице, учреждение и др., обикновено с благотворителна и обществена цел. В обиколките на селата Левски придружава хаджи Василий, помага му в службата и пренася даренията. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Даренията, събирани по празниците, стават все по-малко и не стигат за издръжката на монасите. К, 1963, кн. 2, 36. // Подаряване, даряване на някое лице, учреждение и др. пари, вещи, имоти и под., обикновено с благотворителна или обществена цел. И той като княза почнал да дружи с прости селяни и технитари, правел дарения на отроците от бащините си земи отвъд Писаница. М. Смилова, ДСВ, 248-249. Още приживе, през 1876 г.,.., той завещал цялата си колекция на държавата.. Вестта за дарението обаче вдигнала сред официалните правителствени и академични кръгове буря от негодувание. Хр. Ковачевски, СК, 127. След като цар Борис III направил дарения за строежа на вълнолома и на църквата, през 1934 г. градчето от благодарност се кръстило Царево. Диал., 1990, бр. 28, 12.
2. Юрид. Договор, с който едно лице отстъпва безвъзмездно пари, вещи, недвижими имоти и др. на доуго лице, което приема. Освен това заповяда на писаря си да напише дарение на хората от Елинденя. Подаряваше им три планини. А. Дончев, ВР, 248.
ДАРЕЦ м. 1. Умал. от дар; малък дар (в
1 знач.). Днес с тая моя слаба работица прихождам към бедната ни народна книжнина,.., ида, думам, да й принеса и посвятя тая благовонна китка, тоя мой малък и смирен, но скъпоценен дарец. Ал. Кръсте-вич, ВПЖ (превод), VI.
2. Малко дар (във 2 и 3 знач.). — Ваша милост е оратор? —Дал ми господ дарец. Ив. Вазов, Съч. XIX, 6. Ето и момичета ни пристигнаха, станаха моми за женене, нели тряба и ти като един баща да помислиш, да им приготвиш нещо дарец, чева тъй ли ще ги пуснем като нийде никаквите? Ил. Блъсков, ПБ I, 120.
ДАРИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъж, който дава дар, подарява някому нещо. За един миг аз бях обграден от куп жени и деца, които пъшкаха,.., простираха към мене ръце, като към някой дарител на правосъдие. Пряп., 1903, бр. 85, 3. София била позната с обширните си и добре уредени ханове — керван-сараи, изградени от щедри дарители. П. Мирчев, К, 14. Според желанието на дарителя старият чорбаджия трябваше да съхранява всички пари и ценности, докато се разбере дали ще бъде спасен. Ем. Станев, ИК 1-П, 296. Ликът на дарителя Георги [на притвора] е много добре запазен върху източната стена [в съборната църква] на притвора. Ст. Михайлов, БС, 249.
ДАРЙТЕЛЕН, -лна, лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до дарител или до дарение. Не е малък и броят на документите в манастирските библиотеки. Там се пазят множество грамоти,.., дарителни и посве-тителни писма от X в. насам, турски фермани и т.н. Пр, 1952, кн. 6, 41.
ДАРИТЕЛКА ж. 1. Жена, която дава дар, подарява някому нещо.
2. Жена, която прави дарение. Те [отличниците] застанаха пред директора, който им раздаде свидетелствата и лично ги поздрави за тяхното старание и успех. — А сега
— каза им той накрая — за вас има по един скромен подарък.. Но дарителката, многоуважаваната мисис Никърбокър, желае сама да се срещне с вас. Ал. Бабек, МЕ, 217.
ДАРЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до дар, подарък или до дарител, дарение. Докато новороденото започне да суче добре, налага се да бъде до-хранено с изцедено от майката мляко и евентуално с добавка от дарителска кърма. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 33.
ДАРИТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Качество или дейност на дарител или дарителка. Едно време нашите деди са правели чешми по пътищата и мегданите, давали са пари за училища, пращали са студенти да учат в странство.. Ония времена са били сиро-машки, тогава дарителството и меценатството са били нещо достойно за адмирация. Й. Попов, СбХС, 190. С интерес читателят узнава,., че габровци са родоначалници на българското светско образование, на общественото дарителство. Ив. Коларов, Е, 2.
ДАРЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Обикн. в съчет. късметлия и дар-лия. Честит, щастлив. Во недела кое дете се рагя, кое било много късметлия и дар-лия. Т. Панчев, РБЯд, С, 87-
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
