ДАНГАЛАК, мн. -ци, м. Разг. Пренебр.
1. Висок и обикн. слаб мъж. — Трийсет и девета година бях селски учител... Имах в отделението двама дангалаци, по-големи от другите деца и при това страшно буйни... П. Вежинов, НС, 69. В първия миг той изпита силното желание да тръгне веднага към къщи, да хване дангалака си за тънкия врат и да го напердаши. С. Северняк, ВСД,
58. Изведнъж погледът му привлече висок, слаб мъж, облечен в кърпени дрехи, който тикаше бос напреде си количка с лимонада. Няколко деца подтичваха след него,.., и му се присмиваха: — У-у, Филип дангалакът! Ив. Планински, БС, 57. Десницата й на няколко пъти стисна и пусна дървения черен пистолет,.., отмъкнат от дома на един бивш голям баскетболист не толкова заради пълната прилика с истински — .. — колкото поради туй, че дангалакът,.., ужа-сно й харесваше. Ат. Мандаджиев, Съвр.,
1980, кн. 1, 13.
2. Глупав мъж; ахмак, будала. — А бе, защо ставаш дангалак, тебе не ти ли стига умът, че вуйчо й те лъже? Ст. Младенов, Български тълковен речник I, 505.
— Тур. с5ап£а1ак 'глупак; дебелак'.
ДАНГАЛАНА ж. Разг. Пренебр. Висока и обикн. слаба жена. Второто младо момиче в групата ми се видя много висока и кокалеста,.. — известно внимание заслужаваха само невероятно дългите й крака.., а по едно време дангаланата със стройните крака извика: „Кой ще дойде с мене до та-ляна?“ Ат. Мандаджиев, БЦР, 72.
ДАНГАЛАШКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Пренебр. Прил. от дангалак.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАНГУЛ м. Диал. Дангалак; данга. — А бре вие на анадолски аскер твърде много не се надявайте,.., те са дангули и нищо не струват: догде се накрачи с ония широки шалвари, догде си възседне коня, догде прибере дъното на шалварите си, ще погърми. Ц. Гинчев, ГК, 362-363. А Дълъг Колю Де-линейков, той много ги събарял, но не сполучили да го ранят. Той се оттеглил в ас-малъка, та се защитил и върнал дангулите изплашени. М. Кънчев, В, 62.
ДАНДАНА ж. Диал. Дандания. Беше през последните дни на май — пребистра, синя утрин. Капудан паша, яхнал пред цялата си свита, пристигна в Ново село с голяма дандана. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 115. Малкото жабенце,.., се залюбило в художника и побягнало с него изпод родителското крило!.. Станала голяма дандана. Л. Ка-равелов и Хр. Ботев, ЗК, 464.
ДАНДАНЙЯ, мн. -йи, ж. Разг. Голям шум, врява, глъчка, обикновено на публич-но място. Задумкаха насърчително тъпани, заручаха зурли — вдигна се дандания. Г.
Манов, КД, 142. Искаше да пише изложения, искаше да разобличава и не знам още каква дандания да вдига. Черемухин, ПД,
31. — Само че, да ти кажа правичката, сва-то, мене сватба не ми се прави. Илийко го удари по коляното. — Взе ми думата от устата! И защо ще дигаш дандании? Г. Ка-раславов, Избр. съч. I, 336.
— От тур. dan dun 'междуметие за наподобяване шум от гърмеж'.
ДАНДУРКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Люлея, друсам дете на коленете си; дондур-кам, дундуркам, дундурикам, тантуркам.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ДАННИ, само мн. Книж. 1. Точни сведения, факти, необходими обикн. на някакви административни, обществени и др. органи. Той измерваше височината на фиданките и грижливо записваше данните в своя бележник. М. Марчевски, ОТ, 310. Не беше добър работник, но нямаше никакви данни, които да го уличават в нещо лошо. И. Демирев и др., ОС, 30. По традиция, наследена от авторите от миналия век, съвременните изследвачи пренебрегват някои., данни, които ни разкриват реалния източник на бойни сили за империята през XVIII в. В. Мутафчиева, КВ, 27. Просто бях зашеметен от данните, които той [ръкописът] съдържаше, така подкупно и праводушно изложени. Н. Ферманджиев, РХ, 139. Ние приведохме из съчиненията на Прокопия най-съществените данни за историята на българите. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 14-
15. Биографични данни. Статистически данни. Събирам данни. Цифрови данни.
2. Природни качества, които притежава някой и които му дават възможност да се изяви по някакъв начин. Имало е актьори, които не са му отстъпвали по външни данни, но Варламов в цялата история е единствен, Варламов затова е Варламов, защото е ненадминат талант. Н. Лилиев, Съч. Ш,
277. Седи човек в залата на театъра и слуша отлично поставени гласове, наслаждава се на умението на актьорите да използуват своите гласови данни. ЛФ, 1958, бр. 18,
3. При определяне на видовата принадлежност на организмите важно значение имат екологичните данни за тях. Биол. IX кл,
1981, 9. Ораторски данни. Физически данни.
О База данни. Инф. Всеки набор от данни, снабден със съответните операции за обработка (обновяване, изтриване, добавяне и
др.).
— От рус. даннме.
ДАННИК, мн. -ци, м. Старин. Данъкоплатец. За България не го беше еня, и че Смилец е татарски данник. Ив. Вазов, Съч.
XIV, 27. И грабеха къс по къс областите му, та си ги деляха. И тъй поделиха помеж
