подсъдимата. Ив. Вазов, Съч. Х1П, 24. Плащам / платя (заплащам / заплатя) дан на нещо. Книж. Понасям последиците от известни свои предишни постъпки или от увлечения и слабости, от които все още не съм се отказал напълно; плащам данък. Както всеки победител и Хасан паша трябваше да заплати дан на заслепението от пировата си победа. Н. Никифоров, ПВ, 101.
ДАН2 и удължено да-а-а-ан или данн, удвоено дан-дан, междум. 1. За наподобява-не звука на гърмеж. „Дан-дан!“- веднага изгърмя Гарибалдов. — Олеле! — веднага изпищя някакво момче и изскочи иззад един шубрак. Д. Калфов, Избр. разк., 201. В по-лусън той грабна пушката и да-а-а-ан — гръмва! Елин Пелин, Съч. I, 196.
2. За наподобяване на камбанен звън. В този момент леките железни удари на клепалото отново и широко се разтеглиха над черковния двор — възвестиха наченалата утриня. Дан-дан, дан-дан! — непрекъснато бучеха тежките железни удари. П. Михайлов, ПЗ, 103.
3. За наподобяване на удар върху някакъв предмет, който кънти. — Прозорците защо съм затворила? — дан, отвори ги. П. Тодо-
ов, Събр. пр П, 128. Слепите ми очи взеха
а бият по-силно, па и Иван Татаров взе да блъска по-силно обръчите на своята бъчва. Поогледа я, поогледа я и току блъсне отгоре. Даннн! — ехти бъчвата. И. Радичков, ББ, 60-61.
4. В сказ. функция: а) Давам изстрел с огнестрелно оръжие, обикн. пушка, револвер; гръмвам. Дигна [майорът] пищова нагоре и дан... дан... дан... три пъти във въздуха. П. Незнакомов, БЧ, 23. „Дан! Дан!“, „Дан-дан!“
— почнаха вече приятелите му отляво и отдясно. Веднага почна и той... Д. Калфов, Избр. разк., 201. б) За камбана — започва да бие, да звъни. Като грейнало онова слънце над ширналото се Леново,.. — да гледаш, да се ненагледаш. А изведнаж — камбаната: дан! дан! Н. Каралиева, Н, 67.
ДАНА ж. Диал. Юница, млада крава.
— Тур. daña. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДАНАЕЦ, мн. -айци, м. 1. Лице от древното население на Аргос в Гърция. Подир туй данайците (гърците) ще отплават в Гръция със сичката си войска. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 72.
2. Обикн. мн. В Омировия епос — събирателно наименование на всички гръцки племена. Данайците с възторг чули тези думи [Агамемновите], но троенците мълчели. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 74. Клетва ти давам пред Феба,.. /../ че докогато аз дишам и гледам с очи над земята, / тук при дълбоките кораби няма данаец да сложи / тежка ръка върху тебе. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 11. Бой се от данайците и когато ти правят подарък. Погов.
— От гр. собств.
ДАНАЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до данаец и данайците. „Заклевам та, Ахиле,.., не допущай, щото моето тяло да лежи позорно на данайските кораби.“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 85-86. Патриархът изпрати призователно писмо на владиците и първениците български,.. Тие последните, научени да се не доверяват на „данайските“ любезности, събраха се да размислят какво трябва да правят. Св. Ми-ларов, Н, 1883, кн. 2, 151. Ти си ми седнал да хулиш тук Агамемнон Атреев, / вожда народен — задето с много го дари даряват / всички юнаци данайски: викаш си ти и кориш го. А. Разцветников, Избр. пр Ш (превод), 25.
ДАНАК, мн. -ци, м. Диал. Поизраснало и отбито мъжко теле. Баща й винаги бе я слагал на кантар с една кокошка, а сега искаше за нея три хиляди лева, един данак, два чифта юфтени чепици.., четири златни пендара и разни други вещи от първа необходимост. И. Петров, ПР, 30.
— От тур. daña.
ДАНАКЙНЯ ж. Диал. Даначка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАНАЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Малко женско или мъжко теле до едногодишна възраст. — Вчера си е счупило крака едно даначе — най-хубавото на Мехмед ага. Д. Рачев, СС, 11. Край големите огньове се подготвятиза печене даначета, юници и цели волове. Й. Вълчев, СКН, 484.
2. Мъжко теле на възраст от една до две години. Който впряга млади даначета в плуг или рало и в кола, не прави добре, защото ще запосталеят и ще останат слаби и неспособни после за работа. Ступ., 1875, бр. 4,
30. В колата бяа [бяха] прегнати двете даначета. БДI, 209.
◇ Наяждам се като златишко даначе.
Диал. Наяджам се много, до насита. Гледам като убодено даначе. Диал. Ирон. Гледам жално, умилно.
ДАНАЧКА ж. Диал. Поизраснало и отбито женско теле.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАНГА м. Диал. Пренебр. Дангалак; дангул. — Той станал коскоджемити данга. СбНУ XIV, 216.
ДАНГА ж. Диал. Епидемия. Провиснал беше носът на поп Глигора, либадето му се беше излъскало като шарланджийски мях и брадата му беше почнала да редее, ама хеле, даде Господ есенес една данга, една не-вярна болест налетя по дечурлигата, замряха като мухи, та му поправиха сметките. Чудомир, Избр. пр, 92.
— От тур. dinga.
