ду си много земя, та повечето данници станаха роби. Н. Райнов, КЦ, 15. Калокир ся яви пред тойзи бор со своите дарове, ниско ся поклони трижди на княза,.., и го поздрави от Никифора, като от данника, който провожда дарове на руските градове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 37-38.
ДАННИЦА ж. Старин. Данъкоплатка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАНО частица 1. За изразяване на желание за нещо, което е възможно, допустимо да стане; нека. Дано брат му оздравее, дано се спаси! Елин Пелин, Съч. Ш, 165. Дано е по-леко на тая нива. Па и тя дано е по-навикнала. Т. Влайков, Съч. I 1925, 256. — Доколкото разбрах, иска издълбоко да подхване работата. Дано, дано! Това отдавна трябваше да стане. М. Марчевски, П, 186. За да не се излагам поне пред учениците си, виках го у дома, да го занимавам безплатно, та дано каже нещо, кога го вадя на урок. Чудомир, Избр. пр, 50. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Вървиме ний самотни на светът, / звезди световни, всяка своя път; /../Дано не се пресрещнем някой път! / Съединени, ний ще угаснем.. / за нас самотност трябва — за да греем. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 21. // При благословии, клетви и др. — за изразяване пожелание да се сбъдне нещо. Викаше [дядо Пеньо] радостно: — Юначага си, Риете!.. Дано те Господ поживи! Г. Караславов, Избр. съч. I, 119. —Дано, дано всевишният удостои усилията ти с успех! — Благослови Антим, като споделяше радостното му [на Славейков] предчувствие. Цв. Минков, МЗ, 218-219. — Чума да те тръшне! Дано пукнеш, че да се отърва от тебе! Й. Йовков, ПК, 195. — Тъй било то!.. Оръжие ще ми търсят [общинарите].. Нека го намерят.. Дано гроба си намерят! К. Калчев, ПИЖ, 23.
2. Разг. Обикн. в реплика при възражение
— за изразяване на убеденост от страна на говорещия, че и той е запознат с нещо и че може да се справи с него. — Я ги оставете тия вариклечковци — нека си чупят там главите! Примрели сме им за сандвичите и за виното! Дано и ние можем да си направим сандвичи, хем по-хубави от техните! Св. Минков, РТК, 135. — Голяма работа, че возят пътници с файтона. Това ли им е учеността! Хайде, дано и аз да съм видял малко повече свят от тях! В. Нешков, Н, 381. — Че къде по чуките ориз, бе Алия? Ниско му трябва на него, вода. — Дано знаем какво му трябва на ориза! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 296. — Стига си ни мотал! — каза Киро. —Дано и други са били бригадири, не сме първи ден на обекта. Кл. Цачев, В, 15.
3. Като съюз. Въвежда подчинено изречение за цел и желание. Бръчков инстинк-тивно се озърташе насам-натам, дано види някой от богаташите. Ив. Вазов, Съч. VI, 43. Той оставяше кръчмата и час по час отиваше у дома, дано чуе нещо хубаво от снаха си. Елин Пелин, Съч. Ш, 117. Баба кашля, дави се от задухата. Мама й подава зелената стомна да пие вода, дано й мине. К. Калчев, ПИЖ, 180. Никаква растителност. Напразно децата предприемат поход в гората, дано намерят някаква тревичка. Г. Белев, КР, 10. Отецът стоеше настрана и свенливо поглеждаше към болярина, дано се той сети някак си и обади на царя. Ст. Загорчинов, ДП, 369-370.
— Други (диал.)форми: давно, довно, дамно.
ДАНСИНГ, мн. -ги, м. 1. Увеселително заведение, където има място за танцуване. Спуснахме се към потайните мрачини на улица Бломй, с нейния знаменит негритян-ски дансинг. К. Константинов, ПЗ, 175. За да не го [мичмана] оскърби. Ирина го бе оставила да плаща вечерите и шампанското по дансингите на Варна. Д. Димов, Т, 671. В курортните комплекси има доста увеселителни места, барове, казина, дансинги.
2. Място, площадка за танцуване. Терасата беше най-голямата забележителност на хотела.. В закритата част имаше голям ресторант, с различни пикантни яденета, скъпи питиета, оркестър и дансинг. Г. Белев, КВА, 130. Щеръо се спря да си отдъхне до буренясалия двор с напукан циментен дансинг на някога цъфтяща бирария. Д. Кисьов, Щ, 203. Оркестърът свиреше вече танцови мелодии и на дансинга излизаха все повече и повече двойки. Й. Демирев и др., ОС, 24.
— Англ. dancing.
ДАНСУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. Книж. Танцувам. — Ако го хвана, има да дансува около някой дебел клон, прибави капитанът. С, 1894, бр. 1512, 2.
— От фр. danser ‘танцувам’.
ДАНСЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. и прех. Жарг. Танцувам. По-младите окупират селската дискотека, където под звуците на чалга данеят около 250 местни. БА, 2000, бр. 14948, 16.
— От англ. dance ‘танцувам’.
ДАНТЙЛА ж. 1. Ажурена изплетена тъкан на различни фигури, която се употребява най-често за украса на дрехи, бельо, покривки, завеси и под.; тантела. Тя седеше на един широк стол и плетеше дантели. Ив. Вазов, Съч. XIV, 85. Тя беше стара — .. — все още права, но съсухрена и избеляла, с пожълтели бели коси, с безброй бръчки по лицето и също толкова всевъзможни дантели по пищното облекло. Ст. Дичев, ЗС I, 292. Старата чорбаджийка бе облякла официална рокля, украсена на шията и на гърдите с гюпюрена дантела. Ем. Станев,
