през сълзи задавено Жана и тупаше с малките си юмручета сините дамаскени ромбове на дивана. Д. Кисьов, Щ, 114.
ДАМАСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Дамаск (столица на Сирия) . Никой освен сирийските майстори не знаел тайната за получаване на яката дамаска стомана. В. Дойков, НС, 7. Видяхме ирански миниатюри — резба от слонова кост.. Един коран на дамаска копринена хартия — тънка и жилава. А. Каралийчев, С, 47. Беше стран-но, че., той.. — човекът, който четвърт век бе правил., канапета от скъпа дамаска кожа., сега виждаше., само ония столове с пръчки за облегалки. К. Колев, ТЕ, 89. А Хаджи Генчо стоял, разгледвал една дамаска сабля, която откачил от стената, и цъкал с езика си, т. е. чудил са. JL Караве-лов, Съч. II, 55. Всички дамаски вестници отделят днес специално внимание на резултатите от приключилата в Казабланка конференция на ръководители на африкански държави. ВН, 1961, бр. 2914, 3.
ДАМАСКИН м. 1. Вид популярен ръкописен сборник с поучителни религиозни слова, разпространяван в България през XVII-XIX в. Под влияние на гръцкия книжовник Дамаскин Студит.. нашите книжовници и проповедници започват да пишат на простонароден български език — съставят сборници със смесено съдържание, познати под името дамаскини. Б. Пенев, НБВ, 20. Проповеди против магесниците и вещиците намираме и в дамаскините. БР, 1931, кн. 6, 204. Що драскаше той там, умислен, един? / Житие ли ново, нов ли дамаскин, / зафанат от дълго, прекъсван, оставян? Ив. Вазов, Съч. I, 188.
2. Слово, проповед от такъв сборник, четено в черква. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. И всеки празник под амвона казвал хулави дамаскини. Т. Влайков, Пр I, 89.
— Гр. от собств.
ДАМАСКИНАР, -ят, -я, мн. -и, м. Съставител, преводач или преписвач на дамаскини. Дамаскините били написани на език, близък до говоримия език на българското население.. Най-бележити дамаскинари, чиито книги били разпространени нашироко, са поп Тодор от Враца (XVII в.) и йеромонах Йосиф Брадати, родом от Елена. Ист. X и XI кл, 111.
ДАМАСКИНАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дамаскинар.
ДАМАСКЙНКА ж. Само в съчет.: Сабя дамаскинка. Нар.-поет. Умал. от дамаскиня.
ДАМАСКЙНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дамаскин. Дамаскинска книжнина.
ДАМАСКЙНЧЕ ср. Умал. от дамаскин.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДАМАСКЙНЯ ж. Само в съчет.: Сабя дамаскиня. Нар.- поет. Вид остра сабя от дамаска стомана. Дивний Крали Марко!.. /.. По кои полета, по коя пустиня — / ти не си размахвал сабя дамаскиня? Ив. Вазов, Съч. I, 191. Станка си сръпа остави, / запаса кобур пищови, / приплещи пушка далийс-ка, / препаса сабя черкезка, / черкезка тънка дамаскиня. Нар. пес., Христом. ВВ П,
119.// Разш. Изобщо хубава, скъпа сабя.
— От гр. 5ацаакт|рог) £(фо<; 'сабя от Дамаск'.
ДАМАСЧЕН, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от дамаска; дамаскен. — Извади от сандъка новата бохча... Оназ, дамасчената, че с нея престели масата. Ст. Марков, ДБ, 452.
ДАМБА-ЛУМБА и ДАМБА-ДУМБА
междум. За наподобяване на звукове, издавани от тъпани и зурли. Он заванол да ока „бог да го прости“ и сретал сватбаре. И они га изтепали и му казале да ока овака: „наруча се, напи се, дамба-думба, иу-у, и-и-и!“ Нар. прик., СбНУ XIV, 114.
2. Разг. В сказ. функция. Бумкам, удрям тъпани и зурли, свиря с тъпани и зурли. Цигани на тумба / насам са хукнали и дамба-лумба/хе още отдалеч. К. Христов, ЧБ, 66.
ДАМБАРА-ДУМБАРА междум. За наподобяване на звукове като при еднообразен припев на песен. Иззад конниците откъм трема идеше друг шум, като че се пееше игрива песен,.., ала от думите се чуваше само еднообразен припев, като „Дака-дука, дамбара-думбара“. Ст. Загорчинов, ДП, 338.
ДАМГА ж. Простонар. 1. Следа от удар, порязване, зарасла рана и под. върху тялото на човек или животно; белег. Нали все нея викат, когато има мъртвец, отишла тя, окъпала го, ама" забелязала, че имал сини дамги по шията. И. Йовков, А, 128. До днес от прангите личат ми по нозете дамги. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 95.
2. Нарочно, съзнателно поставен от някого белег, печат върху тялото на човек или животно като знак за собственост. Грапав и червен, белегът от изгоряло се спущаше през цялото му [на Ситната стъпка] лице, дамгата се разливаше под яката. Р. Сугарев, СС, 45. — Мома Стойне меанджийко, / ../ не видваш ли в път да мине, / в път да мине мойто стадо: / на рога му царска дамга. Нар. пес., СбВСт, 310. Туряли им дамги; жигосвали ги. Ст. Младенов, БТР I, 505. // Предметът, с който се поставя такъв белег, печат.
3. Печат, клеймо върху хартия, плат и под.
— Амчи то не е басма ки, паяджина.. Анг-ликанска стока, французойска. — Виж, виж дамгата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 156. В 714 год. Требел заключва мир с Византия и главният член на този договор бил, щото да са дават фактури за стоките и да им са ударя дамга. НБ, 1876, бр. 12, 47. // Предмет, с който се поставя клеймо; печат.
