4. Шарка върху някаква повърхност, обикн. като ивица. Едната стовна била жълта със зелени дамги. Л. Каравелов, Съч. П, 63. „Моята планинска, свободна и здрава натура — .. — излезе победителница, защото по-бързо ще избелите арапина на европейското слънце и по-бързо ще да лишите тигъра от неговитте врождени дамги, нежели да прекроите от балканския свободен казак светски фанариотин или пловдивски роб...“ А. Каралийчев, ТР, 176. // Петно от изцапано. Подир три часа се показаха из оряховския път с осем зайци, провесени по четири на двата коня, на които главите с дългите клепнали уши се мандахераха под хълбоците на конете и кръвта беше накър-вавила корема на конете им от двете страни на две големи дамги. Ц. Гинчев, ГК, 151. Това бяха стари скъсани панталони, сетрета, сюртуци с дъх на прах и на плесен: сини на ивици,.., черни със смътно лъ-щещи мазни дамги. 3. Сребров, Избр. разк., 136. • Обр. Обнародвайте това наше съобщение, за да се избърше дамгата на войската, загдето се присъедини към революционерите. С. Радев, ССБ П, 101.
— Тур. с!ат§а.
ДАМГАЛИЯ неизм. прил. Диал. Който има дамги; петнист.
— От тур. с1ап^а11. — От Н. Геров, Речник на блъгарс-кий язик, 1895.
ДАМГИЦА ж. Диал. Умал. от дамга; малка, тънка, едва забележима дамга. Тя бе белисана,.., с изписани сключени вежди и със синя дамгица на челото. Ив. Вазов, Съч.
IX, 80.
ДАМГОСАМ. Вж. дамгосвам и дам-госувам.
ДАМГОСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от дамгосам като прил. Разг. Който е набеден, нарочен като някакъв (обикн. в отрицателно отношение); опетнен, опозорен, белязан. Бяха писали за него по вестниците и написаното той чувствуваше като рана от нажежено желязо по лицето си. Ще заздравее тя, но следата ще остане — черна следа на позор. Кой ще приеме в семейството си и ще се сдружи с дамгосан човек? А. Гуляшки, СВ, 207.
ДАМГОСВАМ, -аш, несв.\ дамгосам, -аш, св., прех. 1. Простонар. Слагам, поставям на някого или нещо дамга; жигосвам. Дамгосвали робите и жестоко се разправяли с тях.
2. Прен. Разг. Набеждавам, нарочвам някого за някакъв (в отрицателен смисъл); опет-нявам, опозорявам. Нали знаеш, че съм компрометиран. Не си струваше по тъмното да вървиш с мене. Ще те видят и ще те дамгосат. М. Яворски, ХСП, 196. — Ами аз на теб ти се чудя как можеш да се оставиш да те подритват и вчерашните хлапе-тии! Ти, дето те знаят из цялата околия и те почитат, да се оставиш на едни момчетии да те дамгосват като такъв и онакъв. Ст. Даскалов, СЛ, 132.
3. Простонар. Изцапвам на петна някого или нещо. Каруцата мина през локвата и дамгоса децата край пътя с пръски кал. дамгосвам се, дамгосам се страд. и възвр. ДАМГОСВАМ СЕ несв.\ дамгосам се св., непрех. Простонар. Ставам на петна. Бялата дреха лесно се дамгосва.
— От тур. с!ап^а1атак.
ДАМГОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от дамгосвам и от дамгосвам се.
ДАМИЧКА ж. Обикн. пренебр. Умал. от дама (в 1 знач.). Някои по-злонамерени дамички дори започнаха да разпространяват пикантни анекдоти по негов адрес. К. Калчев, ЖП, 442. — Жените на първия и на третия секретар са общественички.. — Ааа! — отново проточи Станкулов със злъчен глас. — А къде бяха тия дамички, когато гарата беше задръстена с вагони? М. Марчевски, П, 286. Ако влезеше сега при него някоя млада дамичка например,.. Тогава той би приел да не мигне не само до Русе, а дори и до Букурещ. Д. Калфов, Избр. разк., 94.
ДАМИЩЕ ср. Разг. Грубо. Увел. от дам. — Уф! — махна ръка старата. — И какво ще направиш? Те изядоха света, нас изядоха... Взеха ни имота и стоката, направиха горе на поляната цял град от кошари и дамища. С. Северняк, ИРЕ, 28.
ДАМЛА ж. Простонар. Сърдечен или мозъчен удар. Ядосал се, а силен, як човек беше, пък и горещо било, извадил кърпата да си обрише потта, пада и умира. От дам-ла. Й. Йовков, В АХ, 81. — Дядо ти умря от дамла. Загубил кажи-речи всичко припечелено. Д. Немиров, Б, 57. Желювица сякаш че я удари дамла. Пред очите й се спусна перде и тя понечи да се улови о дървото до нея. Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.
◇ Пада ми / падне ми дамла. Простонар. Става ми много лошо или много се ядосвам от някаква неочаквана неприятност.
— Тур. с!ат1а.
ДАМЛАЛИЯ ед., неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Който е имал дамла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАМЛЕ, мн. няма, ср. Диал. Обредно надпрепускване с коне на Тодоровден; мука-ница.
— Друга форма: д о м л е. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАМЛЙЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който докарва дамла. Има дамлича-ва кръв, от която става нещо в сърцето и бубреците, та човек пада и осакатява. Т. Панчев, РБЯд, 87.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
