още некипнала шира от дамаджанката. А. Каралийчев, С, 212. — Булка, налей вино в нашите — каза Пинтеза, като й подаде една дамаджанка. Нонка напълни нашите. И. Петров, HЛ, 183.
ДАМАДЖАНЧИЦА ж. Умал. от дамаджанка. Два дни след пристигането си Динко дойде при мене и ме покани горе на наша ракийка — винаги, когато се връщал от селата, си носел по една дамаджанница от анасонлийката. П. Незнакомов, СП, 85.
ДАМАЗЛЪК, мн. няма, м. Простонар.
1. Домашни животни или птици, отгледани в къщи; тамазлък. Две волнета имахме, от наш дамазлък бяха, младинки, хубави като гълъби. Й. Йовков, В АХ, 104. — Слушай, норбаджи, какво да ти кажа — продължи турчинът. — Те, твоите пилета, са хубави, зная ги, мой домазлък са те. Д. Талев, СК, 104. — Да не би Николинините крави да са от друг дамазлък? — .. — Лани тя ги взе no-гладни от твоите, а сега линат... Н. Нинов, ЕШО, 8.
2. Домашни животни или птици, които се запазват за разплод; тамазлък. Тези животни ги оставям за дамазлък.
3. Собствено производство на ракия, вино, туршия и др. под. Къньо е приготвил една дамаджана дамазлък за в слунай, не стане работата. П. Незнакомов, СНП, 38.
— От тур. damizlik 'животно или растение за разпложда-не'. — Друга форма: домазлък.
ДАМАЗЛЪКЧИ`ЙКА ж. Простонар. Стопанка, която има дамазлък.
ДАМАЗЛЪКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Стопанин, който има дамазлък.
ДАМАЗЛЪШКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от дамазлък.
ДАМАЗЛЪЧЕЦ, мн. няма, м. Простонар. Умал. от дамазлък.
ДАМ АР1 м. Разг. 1. Жила в скала (минерал, руда), по която тя най-лесно се цепи и обработва. Не съм предател аз и не ми е трепнала ръката на мене, ами камъкът имал отвътре гнил дамар, та като ударих с длетото, съм улунил тонно в дамара. Затова се разполови като от гръм камъкът. Й. Радичков, ББ, 90. Унеше момчетата как да държат кирките, сонеше „къде“ са дама-рите на скалата. В. Ченков, ЗХ, 46. И тъй щастлив, той дълго се труди в кладенче-вия трюм, в глината.. А след още някое утро вене цялата махала знаеше, не в двора на тия самотни мъже, в дъното на кладенеца се е отворил странен дамар, полинба непре-съхваща. Г. Стоев, КЛ, 111.
2. Дебела месеста част на варено шкембе. Внера е кулинарния магазин на нашата улица продаваха дамар.
3. Шкембе-чорба, приготвена от такава част. Под влияние на турската национална кухня се появяват „тежката нервена запръжка“ с много мазнина,.., кебапите,.., да-марът, мусаките и пр. Л. Петров и др., БНК, 23-24.
4. Остар. и диал. Жила, мускул. А господин докторът викал над главата му: — Зяпай, зяпай да отиде димът по всичките ти да-мари! 3. Стоянов, ХБ, 78.
О Намирам (хващам, напипвам) дамара на нещо. Разг. Успявам да открия по какъв начин мога да получа облаги от нещо. Хе-хе-е, дамара на времето са хванали хората! Стари търговци са и знаят кое се котира на борсата. Тарас, СГ, 128. Съседът приглади мустак., и рече шепнешком с тайнствен вид: — Напипахме дамара, комшу, само че между нас да си остане засега, да не урочасаме работата. Ем. Манов, В, 60.
— Тур. damar 'жила, мускул'.
ДАМАР2 м. Спец. Вид смола от някои тропически дървета, която се използува за производство на прозрачни лакове, линолеум, червен восък и пр.
— От мал. — Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДАМАРЛИЯ ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Който има жилки. Канеше се да роси и Рамзина прибираше в коридорчето рамките с тютюневите низи. Не всички листа бяха дамарлии, имаше малки златисти като пендари и тях Рамзина вардеше повече от очите си. Б. Несторов, АР, 224.
ДАМАРОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от дамар2. Към естествените смоли спадат шеллакът, дамаровата смола,., и др. В. Кабаиванов и др., ТП, 24.
ДАМАРЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от дамар1 (във 2 и 3 знач.). Печени дамарчета на скара.
ДАМАСК м. Рядко. Дамаска. Оттук се виждаше стаята, облицована с червен да-маск и със сатен на жълти райета. ВН, 1958, бр. 2009, 4.
ДАМАСКА ж. Пъстър памучен, вълнен, копринен или синтетичен плат, употребяван обикн. за тапициране на мебели. Мин-дерлъците,.., бяха покрити с масленозелена дамаска. П. Константинов, ПИГ, 106. Скъпи.. дамаски ще подложат войниците на своите коне — да спят върху тях. Н. Рай-нов, ВДБ, 75. Не се сдържаше на едно място, мислите й се движеха в безпорядък. И щом удари звънецът на последния час, тя побърза да седне в учителската стая на един стар диван с високо облегало и избледняла дамаска. А. Михайлов, ДП, 22.
— От араб. собств.
ДАМАСКАЛИЯ ед. неизм., мн. -йи, прил. Само в съчет: Сабя дамаскалия. Нар.-поет. Сабя дамаскиня. Стана мама му отиде, / че му сабята донесе, / сабята-френгия-та, / сабята дамаскалия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 114.
ДАМАСКЕН, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от дамаска. — Не! Не! — викаше
