ДАЛДЙСАМ. Вж. далдисвам.
ДАЛДЙСВАМ, -аш, несв.\ далдйсам, -аш, св.у непрех. Диал. 1. Гмурвам се, плувам под вода. — Плувайте, като можете, ое — запъна се Цене, сигурен, че гражданките в никакъв случай не знаят да плуват. — Дал-дисай да видим. Ей така, можете ли? В. Чеков, СНД, 132.
2. Потъвам във вода. — Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне. Една малка тунджа [моряшки израз за вълнение] му трябва и ще далдиса. Б. Трайков, ВО, 23.
3. Прен. Изцяло съм погълнат от нещо, вниманието ми изцяло е погълнато от нещо (работа, мисли); увличам се напълно от нещо. Те в работата са далдисали, пък и това е право: като си зарежеш работата, може и без хляб да останеш. Д. Талев, ПК, 143-144. — Четите, нашата въоръжена сила, са повечето в ръцете на прости, неуки хора.. И се лутат, не знаят къде да се спрат. Далдисват по лъжливи, привидни истини. Д. Талев, ГЧ, 426-427. — Защо ни извикахте? Тамам бяхме далдисали. — Върви ли, Марко Бошнак? Върви! — отсече мъжът с изтърканото сако и додаде: — Пръстта се реже като халва. Ако така върви, скоро ще прокопаем канала. Д. Спро-странов, С, 21.
ДАЛДИСВАМ СЕ несв.\ далдйсам се, се., непрех. Далдисвам (в 3 знач.). Тъй се беше далдисал в новата работа, че не рачеше за нищо друго да помисли. П. Тодоров, Събр. пр П, 220. — Ти гледай, ти! Аз пък се дал-дисах да те екна, та и заборавих да ти се пофала, че си имаме Токо. Т. Влайков, Съч.
II, 46.
— От тур. (1а1так.
ДАЛДЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от далдйсам и от далдисвам се.
ДАЛДЪРДЙСАМ. Вж. далдърдисвам.
ДАЛДЪРДЙСВАМ, -аш, несв.\ далдър-дйсам, -аш, се. и далдърдйша, -еш, мин. се. далдърдйсах, се., прех. Диал. Садя неотряза-но клонче от лоза, дърво или цвете, за да хване корен и после да го присадя, далдърдисвам се, далдърдисам се страд.
— От тур. с!а1<11гтак. — Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАЛДЪРДЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от далдърдисвам и от далдърдисвам се.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАЛДЪРДЙША. Вж. далдърдисвам.
ДАЛДЪРМА ж. Диал. Неотрязан клон от растение, заровен в земята, за да хване корен; отвод. Туриха ма да копая дълбоки дупки на дължина да заровят вътре лозови пръчки, което са казва далдърми. 3. Стоянов, ЗБВ I, 373.
— Тур. (1ак11гта.
ДАЛЕБОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Остар. Далекобоен. Тогава стражата от Зли дол изпразни няколко далебойни пушки. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 156.
ДАЛЕГЛЕД м. Остар. Далекоглед1. Пръв крачеше Панайот с далегледа, окачен на шията. Ст. Дичев, ЗС I, 500. Като седях един ден на един камък и гледах низ полето с далегледа (с пусулата), то видях тоя офицерин, че дойде при едни овчере. П. Хи-тов, МП, 81.
ДАЛЕГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. дни, прил. Остар. Далекогледен. Напразно дале-гледните стражи се озъртаха по цели часове да зърнат многожелания пожар в долината. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 121.
ДАЛЕК, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Далечен. Далек шум от файтон тресеше нощния въздух и нарушаваше тишината и съня на нещата. Ив. Вазов, Съч. ХП,
46. Оставили в кърви нещастна родина, / оставили в пламък и бащин си кът, / неми-ли-недраги в далека чужбина, / един — е механата! — открит им е път. П. К. Яворов, Съч. I, 58. — А ти с такава грижа / къде се стягаш мила, / ти, ластовичке лека? / — Към Африка далека! Елин Пелин, ПБ, 80. Предметите, които служат за постоянни белези на известни понятия, наричат са символи; тъй орелът е символ на далеко виждане. Т. Шишков, ТС (превод), 84.
ДАЛЕК нареч. Остар., сега поет. Далеко, далече. Той избяга далек и легна изнемощял на една поляна. Елин Пелин, Съч. I, 96. Жетвата не е далек, но пак трябва да се вземе назаем, докато дойде новото жита в хамбара. Ц. Церковски, Съч. Ш, 229. В зори, низ глъхнали присои, далек от / полски прах и дим, / пред него ще въстава животът ласкав / и любим. Д. Дебелянов, Ст, 1939, 76. Кон Маркоте тиом говореше: / Вала [хвала], Марко, да мой чорбаджийо! /../Дали, Марко, че ме препродаваш, / или, Марко, далек че ме пратиш?" Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 28.
ДАЛЕКО нареч. Далече. — Ето там живея, насреща. Не е далеко. Д. Талев, И, 208. Жената завела децата още по-далеко в гората, където никога през живота си не били ходили. Ас. Разцветников, СН (превод), 26. Градецът беше мъртъв — такива са всички провинциални градове, далеко преди полунощ. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 17. Целта му [на дружеството] е устава от 1884 г. се определя въпреки далеко по-бла-гоприятните условия и държавната подкрепа много по-общо и кратко. М. Арнаудов, БКД, 118. — Гавраил? Тоя страхопъз-льо? Той далеко не е Асен, но има право на престола и ще ми помогне с военна сила да си взема моя. Ив. Вазов, Съч. XX, 36. И кораба се носи леко / с попътни тихи ветро
