ските жреци са наричат лама и началника им, далай лама, почитат като един бог. С. Бобчев, ПОС (превод), 223.
— От тибет.
ДАЛАК1, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Орган в лявата страна на коремната кухина на човек или животно, който е тясно свързан с функциите на кръвоносната и лимфната система. — Не е добре със здравето. Има язва,.., пък и далакът го присвива понякога. М. Марчевски, П, 173. Махнаха и бинтовете му. Остана нещо нередно само в гръбначния му стълб, в жлъчката и далака. Д. Калфов, Избр. разк., 109. Кръвта почна да тече още по-бързо по вените и артериите. Заболя го далакът, а в ушите му писна невъобразим шум. П. Незнакомов, СНП, 208. Далакът играе важна роля в поддържането на киселинно-основното равновесие в организма. ВН, 1961, бр. 3143, 4.
2. Този орган на агне, теле или свиня, употребяван за храна. Когато братски сме делили тия черва, шкембета и далаци, аз все съм гледал, така тайничко, подличко, да мине, макар и едно само грамче, повече към мене. Д. Калфов, Избр. разк., 216. // Ястие, приготвено от такъв орган на агне или теле. Бяхме поканени на пълнени телешки далаци .., бяха напълнени с млади вимета и зашити с конци. Й. Радичков, СР, 221. В ресторанта сервират дреболии — момици, дробчета, далак.
— Тур. с1а1ак.
ДАЛАК2, м. Диал. Болестта антракс; синя пъпка. — Когато бях овчар у Карабаир-лията Мехмед, овцете му заболяха от далак. К. Петканов, СВ, 25.
— Тур. с!а1ак.
ДАЛАК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пчелна пита на тръвен кошер. Утре ще ни дойдат гости:.. Кованджията да подреже най-добрите тръвни и да натъкми 2-3 кошници с далаци. Ц. Гинчев, ГК, 129.
— Тур. (1а1ак.
ДАЛАК4, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Вид кактус с езиковидни бодливи листа, който се отглежда у нас в саксии.
— Тур. с!а1ак.
ДАЛАКЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Народен лечител, който лекува болестта далак.
ДАЛАЧА, -йш, мин. св. далачйх, несв. прех. Рядко. Бия някого, така че да изпита силни болки.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДАЛАЧЕНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от далача.
ДАЛАЧЕНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от далача се.
ДАЛАЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв.у непрех. Рядко. Пия (обикн. спиртно питие) в големи количества; наливам се.
Виждаме големи дървени къщи с широки чардаци, с огромни високи стрехи, чуваме, че там свири немски оркестър и гледаме стотини немци с домочадията си далачат се с бира. Ал. Константинов, БПр, кн. 4, 49. ДАЛАЧАСАМ. Вж. далачасвам. ДАЛАЧАСВАМ, -аш, несв:, далачасам, -аш, св., прех. Диал. Заболявам от далак, антракс.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДАЛАЧАСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от далачасвам.
ДАЛАЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от далак1 (в 1 и 2 знач.).
2. Агнешки далак като закуска на скара. Тогава той поръчваше кебапчета и агнешки дреболии — сочни, позагорели на скарата момци, свити като мидени черупки далаче-та, бъбречета, крехки дробчета. П. Вежи-нов, ДБ, 53. — Боби, да вземем ли далаче?
— казваше побелялата жена. — Не, бъбрече вземи! О. Василев, ЖБ, 137.
ДАЛАЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Далачева трева. Диал. Билка, с която се лекува болен далак.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДАЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до далак1 (в 1 знач.). Дала-чен абсцес.
О Далачна гъба. Дървесна паразитна гъба. МегиИв юсптапБ. Далачна трева. Диал. Дребно цвете по влажни и сенчести крайпоточ-ни скали с жълти цветове; жълтина.
ДАЛАЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от далак1.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
6ДАЛГА ж. Остар. и диал. Вълна. „Ти викай, па на околните стени е работата да отражават ека., и няма що да сторят, ще го отражават и ще го разпространяват на вси страни като дългите от хвърления в тихата вода камък.“ (Ц. Гинчев, Писмо до Ив. Шишманов). Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60. По езерото минаваха бели дълги и някъде — на Серьожа му се струваше така — подскачаше сребърна рибка. 3. Сребров, Избр. разк., 118. Разлюля са тоз синьо йезе-ро, / че изфърли далга нависоко, / та издави до триста робини. Нар. пес., СбНУ XIV, 94.
— Тур. с1а1£а.
ДАЛГИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от далга.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАЛГЪЧ м. Диал. 1. Гмурец, който се спуска под вода да вади нещо.
2. Прен. Човек, който се впуска необмислено в някаква работа, който рискува смело.
3. Птица гмурец; потапник.
— Тур. с1а^19 'птица гмурец'. — От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
