стъпка в хекзаметъра, при която първата сричка е дълга и ударена, а другите две — кратки и неударени (ч ^ „).
3. Муз. Ритмична фигура, образувана от една дълга трайност в началото и две двойно по-кратки в края.
— От гр. бакгоХо“; 'пръст (на ръка)'.
ДАКТИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Литер. Муз. Който се отнася до дактил; дактилически, дактиличен. Дактилна рима. Дактилна стъпка. Дактилен стих.
ДАКТИЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Муз. Дактилен; дактилически.
— От гр. 8акх1)Х1к6<;.
ДАКТИЛЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Муз. Дактилен; дактиличен. Негова стихия [на Христо Смирненски] е римата: най-често мъжка, най-често богата, по-рядко женска, дори дактилическа, състав-на. Н. Лилиев, Съч. 1П, 84.
ДАКТЙЛОВ, -а, -о, мн. -и. Литер. Муз. Прил. от дактил. Наблюдаваме интересни изменения. Баси отхождат в една самостойна дактилова фигура, а всички духови интонират откъснати ехтящи зовове. К,
1926, бр. 85, 3.
ДАКИТЛОГРАМА ж. Спец. Отпечатък на последната става на палеца или на някой пръст, който се употребява в криминалистиката за идентификация на престъпници.
— Гр. 5акт1)Хоурацца.
ДАКТИЛОГРАФ м. Спец. Специалист по дактилография и дактилоскопия.
— От гр. 5акп)А.оура<ро<;.
ДАКТИЛОГРАФИЯ ж. Спец. 1. Наука за разпознаване отпечатъци от пръсти, която има приложение в криминалистиката.
2. Техника за писане на пишеща машина (Ал. Милев и др., РЧД..., 1970).
3. Начин на писане с пръсти като помощно средство за общуване с глухонемите.
— От гр. 5акт1)Хо<; 'пръст' + -графия.
ДАКТИЛОЛОГИЯ ж. Спец. 1. Начин на разговаряне с различни движения на пръстите; „език“ на глухонемите.
2. Ръчна азбука на глухонемите.
— От гр. 6акт1)Хо<; 'пръст' + -логия.
ДАКТИЛОСКОП м. Спец. Уред за откриване отпечатъци от пръсти, който се използува в дактилографията. Върху тетрадката дактилоскопите откриха отпечатъци от пръсти.
ДАКТИЛОСКОПЙЯ ж. Спец. Раздел от науката криминалистика, който изучава отпечатъците на пръстите за откриване на престъпниците. Приказваше им за всичко. И за криминални произшествия в Америка, и за дактилоскопията. Д. Калфов, Избр. разк., 24.
— От гр. 8актиХо<; 'пръст' + -скопия.
ДАЛ, далът, дала, мн. далове, след числ. дала, м. Диал. Клон на дърво. Там има [във
Влашко] кале широко / има и дърво сребърно / със позлатени далове. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХ1П, 75.
— Тур. dal.
ДАЛ. Вж. дали.
ДАЛАВЕРА ж. 1. Простонар. Нечиста, непочтена сделка; мошеничество. — Никога не е имало такава морална разруха и в селото, и в града.. Защото там са парите, там са капиталите, там са далаверите! Й. Йовков, ПГ, 118. — Виждаш ли този кочан?.. — Сделки... Мръсни сделки.. — Сводничество, далавери, шарлатания. К. Калчев, ДНГ, 58.
2. Разг. Изгодна, носеща печалба сделка, покупка, работа и др. Да се вложат пари в тая сделка е голяма далавера, но в момента нямам толкова.
О На далавера съм. Разг. 1. Имам някаква печалба, обикн. парична. Днес съм на далавера — продадох една картина почти на двойна цена. 2. Само в 3 л. ед.и мн. Евтин. Колата ми е на далавера — излезе ми почти без пари. Д Ремонтът е на далавера. Излезе ми една трета по-евтино, отколкото предполагах.
— От ит. dar(e)-avere 'даване-имане', през тур. dalavere.
ДАЛАВЕРАДЖИЙКА ж. Простонар. Жена, която се занимава с далавери.
ДАЛАВЕРАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от далавераджия и от далавераджийка.
ДАЛАВЕРАДЖИЙСТВО ср. Простонар. Дейност на далавераджия.
ДАЛАВЕРАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Простонар. Мъж, който се занимава с далавери. Едно от най-почтените семейства се разсипа и загина от войните, докато подлеците, далавераджиите и келешите благо-денствуват, особено сега, след преврата. Ем. Станев, ИК 1П и IV, 291. — Напред дойде при мене един нашенец,.. Кариерист един, далавераджия, използвач. Г. Карасла-вов, ОХ Ш, 232.
ДАЛАВЕРКА ж. Простонар. Умал. от далавера; малка, дребна далавера. Какво ще спечелиш от тая пуста агрономия? Само дето на един държавен пайтон без пари ще се возиш. Инак нито далаверка можеш да си направиш, нито отнякъде нещо можеш да закачиш. Г. Караславов, Избр. съч. П, 160. — Бият с тоягите си, ограбват някое магазинче, вършат далаверки и плашат буржоазията и монархията, тоест играят с неща, с които не бива да се играе. Ем. Станев, ИК I и II, 510. Беше непростимо да се рискува тая златна служба, далаверките при покупките в селата, тайничките ко-мисиони около дребните партиди. Д. Димов, Т, 280.
ДАЛАЙ-ЛАМА м. Тибетски първосве-щеник — главен жрец на Буда и върховен глава на Тибет до 1959 г. В Тибет,.., будий-
