ве, / и чезнете в мъгли далеко / вий, родни брегове. П. К. Яворов, Съч. I, 60. — Мамо ле, стара майчице, / далеко ли йе град Враца/и Врачанския манастир? Нар. пес., СбНУ XLVI, 83. • Удвоено далеко-дале-ко. За усилване. Те [патиците] правят широки кръгове над полето,.., издигат се и виждат далеко-далеко през бляскавото поле две черни тънки ивици. Елин Пелин, Съч. П, 189.
О Бог високо, цар далеко. Употребява се за подчертаване, че няма кой да помогне някому, който е изпаднал в тежко положение. А отроците няма кому да се оплачат? Бог викоко, цар далеко! Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 222. — Защо не се оплачеш? — На кого? Бог високо, цар далеко! М. Марчевски, П, 267.
ДАЛЕКО-. Първа съставна част на сложни думи (съществителни, прилагателни или наречия), която означава, че признакът, изразяван с втората съставна част, се проявява на голямо разстояние от нещо или на голям интервал от време, напр.: далеко-бойност, далекоморски, далекостре-л е н и др.
ДАЛЕКОБОЕН, -ойна, -ойно, мн. -6й-ни, прил. За оръжие — който стреля на далечно разстояние. В далечината,.., бухаше тежко далекобойната немска артилерия. П. Вежинов, ЗЧР, 163. На високия бряг бе сивата каменна стена на крепостта Сир. Квадратни дупки, в които се потайваха дулата на далекобойните оръдия, бяха зейнали срещу морето. Ст. Сивриев, ПВ, 97. Без да беше виждал ни един от тях [англо-саксите] да стреля, Немият държеше лъка по същия начин. А това беше далекобоен лък. А. Дончев, СВС, 640.
ДАЛЕКОБОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на далекобоен. С него [черния барут] се изготвяха снарядите за отлетите пак с усилията на френските учени 400 оръдия от нов тип, които имаха по-голяма далекобойност от немските. К. Манолов, ВХ, 317. Тогава [през Кримската война] за първи път на бойното поле се появили и артилерийски оръдия, цевите на които имали отвътре нарези.. Това силно повишило далекобойността и точността на попаденията на артилерията. Р. Радулов, ИГ, 70. Отрязаха си в бъзака по едно стъбло,.. и си направиха пръскала. Провериха далекобойността им, като пръскаха по стърчиопашките. Т. Харманджиев, КЕД,
170.
ДАЛЕКОГЛЕД1 м. 1. Оптически уред за наблюдаване на далечно разстояние; бинокъл. С далекоглед [Райчо] виждаше зад Ма-луша върха Свети Никола и цялата наша укрепена линия. Д. Габе, МГ, 195. Очите му често се извръщаха към близката могилка, където купчина мъже наблюдаваха с далекогледи водовъртежа на сражението. А.
Каралийчев, ТР, 169. — Теченията пак са ме отнесли на юг. — Той извади далекогледа си и дълго изследва хоризонта. Г. Друмев, СМ, 15. Настъпи известно охлаждане на възторга. Моряците извадиха далекогледите. Чародееца пръв се досети да изтича за капитанския далекоглед, който бе най-мощен. Е. Кузманов, ЧДБ, 244. 2._Астрон. Оптически уред за наблюдаване на небесните тела; телескоп. Едно по-вни-мателно вглеждане в повърхността на Марс с модерни далекогледи ще ни покаже, че на полярните области на планетата има бяло петно. Г. Томалевски, АН, 250. С далекоглед (телескоп) трябува много да мерим и да лучим докле го докараме да сочи право към предмета, който искаме да зе-мем на око. И. Груев, Ф (превод), 121-122.
ДАЛЕКОГЛЕД2, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За човек — който не вижда ясно отблизо, чиито очи страдат от далекогледство. Про-тивоп. късоглед. Румънецът извади от джоба си сгънат лист, разтвори го, приближи светлината и като го държеше доста далече от очите си, защото беше далекоглед, зачете строго. Ст. Дичев, ЗС П, 133. // За очи — който страда от далекогледство. Докато големият войнски началник наглася книжката на малко далекогледите си очи, Слави се отместя настрани.
Н. Хайтов, ШГ, 147.
2. Рядко. Който притежава качеството да вижда надалече. Ония, които бяха по-бли-зо, па и по-зорките и далекогледи, зърнаха веднага цар Йоан Александър в средата. Ст. Загорчинов, ДП, 491. Така, за лов извит из някой суходол, / в полето спуска се далекоглед сокол. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 27.
3. Прен. Остар. Който има способността да предвижда развоя на явления, събития; проницателен, далновиден. "А дето казвате, че повечето ви учени са — учителите и това не е утешително.. Сички тия изказани думи от Горчакова като че са биле пророчества, предвиждание на един далекоглед, проницателен старец. Ил. Блъсков, КУ, 13. Пръвий Роберт Пил,.., види сяида е бил остроумен и далекоглед човек. Й. Груев, СП (превод), 36.
4. Като същ. далекогледи обикн. мн. Далекогледи хора. Страниците на книжката бяха изпокъсани. Той отдръпна глава назад, както четат далекогледите, сетне неумело засрича словата. А. Христофоров, А, 207.
ДАЛЕКОГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до далекоглед1. Кометите, тия редки гости на нашето небе, принадлежат към най-загадъчните явления във всемира. Чрез далекогледни наблюдения и спектроскопични изследвания се е узнало доста за състава им и за описваните от тях пътища. ПН, 1934, кн. 2, 22.
