вайте (бавачки, дади)л които чуват и ваю-ват (бавят) децата. И. Груев, КН (превод), 7, 115.
— Други форми: AèflH, ддда, дода.
ДАДАЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Изк. Западноевропейско течение в литературата и живописта, възникнало през 1916 г. и просъществувало до 1922-23 г. (до появата на сюрреализма), което е вид протест срещу абсурдността на епохата, изразен чрез отрицание на традиционните форми на изкуство и култура, с подчертан формализъм, импровизация, психически автоматизъм на действията, колаж и под. В ония години формалистичният декаданс не беше се проврял още в изобразителното изкуство. Нямаше още нито футуризъм, нито кубизъм, нито дадаизъм — тогава бушуваше още така нареченият „сецесион стил“. Ал. Божинов, СбАСЕП, 171. А в двадесетия век на поетите стана тясно в установените граници; те., се хвърлят в мистика, в магия или най-вече — в някакъв си футуризъм, дадаизъм, свръхреализъм. К, 1926, бр. 96, 2.
— От фр. dadaïsme.
ДАДАКАМ, -аш, несв.у непрех. Разг. Повтарям често „да“, когато говоря или слушам някого, за да потвърдя думите си или думите на събеседника. А Добрев, взел вече погрешен курс, дадакаше важно, като се стремеше да подчертае, че се е задълбочил в докладването. Кр. Кръстев, К, 25.
ДАДАМ, -аш, пое. накл. дйди, се., прех. Диал. Дам. Кой е юнак над юнака роден, / да го фатиш делибаша Марко, / жив до мене него да донесе; / ке му дам до три лепи зем-ле, / ке му дам гора каменица. Нар. пес., Христом. KM II, 38. — Царе ле, цар Коста-дине, / направи мермер калдърма, /../ да ти я дадм Султана. Нар. пес., СбНУ XIV, 6. Що пойдоф в село Дреноо, /майко ле мила! / Що найдоф момче убаво, / .. Дади ме, майко, за него, / сама ке търчам по него. Нар. пес., СбБрМ, 440.
ДАДВАМ, -аш, несв.\ дйдна, -еш, мин. св. дйднйх, се., прех. Диал. Давам нещо в неголямо количество, малко. Дойде ли у нас някое момченце или момиченце, тя, като го помилва и разговори, все ще му дадне и нещичко. Т. Влайков, Пр I, 60. — А колко мляко дава? — Още не сме я доили. Сега ще я доим, ще видим! — Ами даднете й трева да ядне, де! Ст. Даскалов, CЛ, 142. Ти дад-ни, пък аз да хапна. П. Р. Славейков, БП II, 163.
ДАДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дадвам.
ДАДЕН, а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от дам като прил. Който е точно определен, посочен; известен. В дадения случай тя [съдбата] ни стана провидение: тя ни даде Батак, но тя бе създала Александра II. Ив.
Вазов, Съч. ХХШ, 169. — И остава ти едно от двете: или да избираш по-малката в дадения момент злина,.., или пък да махнеш ръка и да зарежеш всичко. Т. Влайков, Съч. III, 234-235. Всред тишината прозвуча мекият глас на професора: „Звездите, гледани от дадено място на земното кълбо, заемат винаги едно и също положение на небето“. Г. Белев, КВА, 308. Непосредствено се проверява, че тези значения удовлетворяват даденото уравнение. Матем., 1965, кн. 2, 43. Изваждание е действие чрез което по две дадени числа търсим трето число. К. Кърджиев, А, 28.
◇ Дадена дума. Разг. Категорично обещание нещо да бъде извършено на всяка цена. Недошлите в събота се извинявали на председателя на кварталния комитет Георги Цонев, като да са прекрачили дадена дума. Отеч., 1978, кн. 6, 15.
ДАДЕНИЦА ж. Диал. Мома, която се жени със съгласието на родителите си; сда-деница, сдаванка. Противоп. пристануша.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАДЕНО прич. мин. страд., ср. неизм., като частица. Разг. За израз на съгласие и готовност да бъде направено нещо; добре.
— Ако можеш, ела другиден пак.. —Дадено
— каза тя. М. Грубешлиева, ПП, 237. — Ти на мене остави таз работа, бе джанъм! Количка искаш — дадено. Й. Петров, НЛ, 55.
— Стига сте дрънкали, бе! Хората са изморени, па време е и да спите. — Дадено, братче, веднага — отвърна Заре. Кр. Кръстев, К, 144. — Искаш ли да отидем двама на увеселението, че няма кой да ме заведе? — Дадено, Сашке — завъртя той глава. Ст. Марков, ДБ, 352.
ДАДЕНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Книж. Нещо, което не е резултат на развитие, а е първично, съществуващо, дадено по начало.
— Щом съществуването е една даденост, то ние трябва да я приемем като абсолю-тно съвършенство, тъй като извън нея и зад нея няма нищо друго. П. Вежинов, ЗНН, 120. — Не искате да повярвате, че просторът е даденост на духа. Л. Дилов, МСП, 87-
88. След като говорихме доста много върху това, че в изкуството често прониква дадеността, като се преработва или изцяло налага, ние приключихме беседата. Г. Пашев, СбАСЕП, 364. Изграждането на България като база за развитието на вътрешния и международен туризъм,.., задължава да полагаме максимални грижи за опазването на родната природа, да благоустрояваме природните дадености, с които е така богата нашата страна. ЛР, 1971, бр. 5, 8. Дарованието е безспорна даденост.
ДАДИЯ, мн. -^йи, ж. Диал. Бавачка на деца; дада. Проговдри Богдана невеста: / — Хайде, Богдан, дадия да тражим, / да люлее наше мажко дете. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 133.
— От тур. dadl.
