ДАДНА. Вж. дадвам и даднувам.
ДАДНУВАМ, -аш, несв.\ дадна, -еш, мин. св. даднах, се., прех. Остар. и диал. Дадвам.
ДАДНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от даднувам.
ДАЖБА1 ж. Определено количество хранителни или други припаси, което се отпуска на човек или животно по определени норми за определен срок. Той изяде цялата си дневна дажба от хляб и сирене наведнъж. Д. Димов, Т, 563. Те носеха пържени кюфтета от съботната дажба месо, черен като земята хляб и току-що излезли червени репички. Д. Кисьов, Щ, 92. Много стоки от първа необходимост отдавна липсваха на пазара, купонните дажби се намаляваха непрекъснато. Д. Ангелов, ЖС, 141. Ораторът говореще против правителството.. Той казваше, че хлебните дажби са мизерни като през войната. Г. Карасла-вов, ОХ III, 376. Ние храним кравите все още недостатъчно и нямаме отделни дажби за всяка крава. ОП, 54.
ДАЖБА2 ж. Диал. Данък; даждие.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАЖБЕН, -а, о-, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дажба1. Хранеше прасетата по три пъти на ден с ярма от царевично брашно,.., цвекло според това, каква храна имаше в склада на стопанството. Не знаеше никакви дажбени таблици. И. Петров, НЛ, 46. Положението спаси, разбира се, Бе-ти Азманова, която веднага щом разбра в какво положение бе изпаднал нейният кавалер бръкна в чантичката си и извади своя личен дажбен купон. Ив. Мартинов, СНУ,
39.
2. Който се осъществява на определено време в определени количества, на дажби. През зимата стадото беше поставено при добри грижи и дажбено хранене. ОП, 426. Не е изключена възможността да се наложи да бъдат взети по-решителни мерки за въвеждане на дажбен режим на потребление.
ДАЖБИЦА ж. Умал. от дажба1. Така веднъж войници заявяват / на някакъв полковник руски (воин / железен и в беди герой спокоен), / че дажбица оскъдна получават, / че вместо хляб сега ядат трошици. Ем. Попдимитров, СР, 173.
ДАЖДИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Данък. Те не плащаха даждие, защото никой не смееше да иде да го поиска. Ив. Вазов, Съч. УП, 68. Събраните пари от разни даждия, които кметовете нарочно задържаваха от още по-напреда да ги не дават на турското правителство, минаха в нашата каса. 3. Стоянов, ЗБВ П, 116. Раята беше послуш-на, работеше и плащаше даждията, сваляше капа отдалеч, щом видеше царски човек или богат кехая и чорбаджия. Л. Стоянов,
Избр. съч. III, 214. Пазвантоглу въстанал! Отървал селяните от даждия и ангария, по една пара данък събирал само, нищо повече! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 610. Гугла в миналото е било равнозначно на човек и всички даждия и тегоби се размятали на гугла. Н. Хайтов, ПП, 125.
ДАЖЕ частица. 1. За усилване. При подчертаване, изтъкване на нещо (към отделна част на изречението или към цялото изречение); дори. Той се впусна бързо навън, като забрави да вземе даже шапката си. Елин Пелин, Съч. ГП, 78. Някои се обръщаха даже от време на време към мене. К. Величков, ПССъч. I, 11-12. Хаджият даже плати един малък дълг на един хъш. Ив. Вазов, Съч. VI, 36. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледите му още устни. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. Притулена зад къщици гърбати, / в които не мъждука даже свещ, / Лиляна чака в уличката крайна. Бл. Димитрова, Л, 170. • В съчет. даже и, даже да. Нейната работа са славила даже и между най-добрите казанлъшки домакини. Л. Ка-равелов, Съч. VII, 50. Друг път говорехме за комарите и той [Адамов] ме уверяваше, че ако човек си легне в една лодка само на двайсет крачки в морето — никакви комари няма. Но сега даже и това малко удоволствие той не можеше да си позволи. И. Йовков, Разк. П, 22. — Господин Кандов, България заслужава да се потрудим за нея.
— Даже да умрем — отговори Кандов. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 44.
2. Като съюз. За присъединяване. Присъединява части на изречението или изречение, което допълва съдържанието на предходното изречение; дори. В тия кутийки има и сушени крушки,., даже бяла и черна гвачка. Л. Каравелов, Съч. П, 12. Едни печално се усмихваха, други се усмихваха скрито cap-кастически /../, трети негодуваха, даже бай Ганю ми пошепна на ухото: „Разбира ли ти свиня от кладенчева вода!“ Ал. Константинов, БГ, 23. Събраха се всичките братя от манастира. Даже баба Аглида остави чекръка и дойде. Елин Пелин, Съч. I, 193. Когато той стана, слънцето беше изскочило от пладнина и силно прижижаше. Даже птичките бяха се смълчали в гората. Елин Пелин, Съч. I, 124.
О Даже (и) да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; дори (и) да, ако и да, макар (и) да. Даже и да ми се скараше, пак щях да дойда.
ДАИЯ1, -йята, мн. -йи, м. Истор. Разюздан турски войник еничарин, върлувал по нашите земи в началото на XIX век; дахия.
— От тур. dayi 'юнак, герой'.
ДАИЯ2, -йята, мн. -йи, м. Диал. Вуйчо, дайчо.
— От тур. dayi 'вуйчо'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
